Решение № 2207 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10429/2014 г.
ВАСII отделение26.02.2015 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/9.07.2014 г. по адм. дело № 115/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч. ОСЪЖДА РДНСК Северозападен район да заплати на Ангел Йорданов Михайлов сумата от 1400 лв. - разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2207 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10429/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Североизточен район против решение № 65/9.07.2014 г. по адм. дело № 115/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отменена негова заповед № ДК-02-СЗР-139/25.09.2012 г. за възобновяване на административното производство за премахване на строеж "Пристройка към жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-427, кв. 41 по плана на с. Галата, общ. Тетевен, отмяна на предходна заповед № ДК-02-СЗР-207/4.07.2011 г. на началника на РДНСК-СЗР за прекратяване на административното производство за премахване на горния строеж, и е разпоредено да бъде премахнат незаконният строеж "Пристройка към жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-427, кв. 41 по плана на с. Галата, община Тетевен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответната страна Ангел Йорданов Михайлов оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото след постановяване на решение № 5948/30.04.2014 г. на ВАС - второ отделение по адм. дело № 2444/2014 г. Решението на ВАС е задължително за Административен съд - Ловеч при новото разглеждане на делото на основание чл. 235, ал. 2 АПК, както и указанията по тълкуването и прилагането на закона. Последните са задължителни съгласно чл. 224 АПК при по-нататъшното разглеждане на делото, което означава и за настоящия касационен състав, който не ги споделя, като счита, че оспорената заповед в частите й за възобновяване на административното производство и за отмяна на предходна заповед за прекратяване на производството по премахване на незаконен строеж, не представляват административен акт по ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол. Както отказът /изричен или мълчалив/ за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж не подлежи на обжалване, така и образуването, респ. възобновяването и прекратяването на такова производство. На обжалване пред съда подлежи само актът за премахване - чл. 214, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно и обосновано във всичките му части. Мотивите на административния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят. Съответен на събраните по делото доказателства и на материалния закон е крайният извод за незаконосъобразност на постановеното премахване изцяло на процесната пристройка, представляваща масивна тераса, над която е изпълнена дървена покривна конструкция, вместо само на частта, с която съществуващата от построяване на сградата тераса е удължена незаконно /от 1,25 м. до 3,10 м. широчина/. ЗУТ повелява премахване само на незаконните части от строежи - чл. 225, ал. 1. Решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника, който е направил своевременно искане за това и до доказания размер на платено адв. възнаграждение/ при липса на възражение за прекомерност/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,