Решение № 15705 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6673/2012 г.

Решение № 15705 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6673/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Спаса Николова Здравкова, Деян Трайков Здравков, Стоилка Величкова Славчева, Виолета Величкова Янкова, Аида Любенова Здравкова, Величко Йорданов Здравков, Любен Йорданов Здравков, Спаска Здравкова Лачковска, Траянка Велкова Иванова, Калин Миташев Янков, Стефан Миташев Янков, Румяна Янкова Янкова, Николина Янкова Янкова, Венцислав Димитров Дешев и Татяна Димитрова Дешева, всички със съдебен адрес в гр. София, срещу решение № 301/17.01.2012 г., постановено по адм. д. № 74/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу Решение № 551 от 29.07.2009 г. на Столичен общински съвет /СОС/, с която е одобрен ПУП-ПРЗ на м. "Младост - 1", гр. София, в оспорената му част за УПИ ХVII-250, кв. 13а. Ответникът, "Невон" АД със седалище и адрес на управление в гр. София, в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - Столичен общински съвет /СОС/ и Столична община, не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалбата на "Невон" АД Решение № 551 от 29.07.2009 г. на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 129, чл. 22, ал. 4 и чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ, е одобрен ПУП-ПРЗ на м. "Младост - 1", гр. София, в оспорената му част за УПИ ХVII-250, кв. 13а. За да постанови съдебния акт съдът е приел, че жалбоподателят е заинтересувано лице и жалбата му е процесуално допустима. Приел, че решението е прието от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма и на административнопроизводствените правила. Въз основа на събрания доказателствен материал приел, че отреждането на процесният УПИ ХVII-25 за "жилищно строителство", е в противоречие на Общия устройствен план /ОУП/, съгласно който попада в устройствени зони "Тго" и "Оо" /за обществено обслужващи дейности/, поради което одобряването на ПУП за този имот е незаконосъобразно, поради нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Първоинстанционният съд не е изяснил факти и обстоятелства имащи съществено значение за спора. В решението е приел, че процесният УПИ ХVII-250 е отреден за "жилищно строителство", докато по ОУП попада в устройствени зони "Тго" /за самостоятелни терени за локални градини и озеленяване/ и "Оо" /за обществено обслужващи дейности/, поради което одобряването на ПУП за този имот е в противоречие на ОУП и са нарушени императивни материалноправни разпоредби - чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, както и на чл. 11, ал. 1 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/. По делото е установено, че сега действуващият ОУП на Столична община, е приет с решение на Министерски съвет № 960 от 16.12.2009 г., от което следва, че не е бил в сила към момента на приемане на процесното решение на 29.07.2009 г., а преди това е действувал друг ОУП. В решението си съдът не е посочил на кой ОУП противоречи решението на СОС за процесния имот. С оглед на това не е установено по категоричен начин по ОУП, действувал към момента на приемане на оспореното решение, в каква /и устройствена/ и зона/ и попада УПИ ХVII-250. Освен това преценката за законосъобразност на решението следва да се прецени и с оглед какви са максималните параметри за съответните устройствени зони - плътност на застрояване, Кинт, минимално озеленяване, максимална кота корниз и пр. по действувалия ОУП към момента на приемане на решението, както и надвишават ли се тези показатели за квартала, в който попада процесния имот, с отреждането му за жилищно строителство. Съдът не е изяснил дали имотът на жалбоподателите може да се застрои, с отреждането му за жилищно строителство, без да се нарушат максималните показатели за зелени площи и пр. спрямо целия квартал 13а, а не по отношение само на процесния УПИ. При положение, че не се достигат тези максимални показатели /процентно от предвидените за квартал 13а/, административният орган действува при оперативна самостоятелност и с оглед градоустройственото си виждане за устройството на квартала. Той е обвързан с ОУП само до спазване на предвидените с него максимални показатели, като без да ги нарушава може да отреди незастроени имоти за жилищно строителство, което е по аргумент на чл. 22, ал. 7 във връзка с ал. 6 ЗУТ, каквато е и целта на чл. 22, ал. 4 ЗУТ, за предвиждане на ново строителство в съществуващите комплекси, на каквото основание е прието процесното решение. Като се има предвид изложеното при постановяване на решението съдът е допуснал съществено процесуално нарушение - чл. 171, ал. 4 АПК като не е указал на страните, че за относими за спора обстоятелства, от значение за делото не се сочат доказателства за изясняването им. В тази връзка решението е и необосновано, като без да са изяснени тези обстоятелства е прието, че решението на СОС е законосъобразно. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да назначи техническа експертиза, която да даде заключение за изясняване на следните обстоятелства: в каква/и устройствена/и зона/и попада частта от имота, собственост на касационните жалбоподатели, урегулиран в УПИ ХVII-250, кв. 13а по плана на кв. "Младост - 1" по ОУП, действувал до м. декември 2009 г., т. е. към момента на приемане на оспореното решение; какви са предвидените максимални устройствени показатели - за зелени площи, плътност на застрояване, Кинт, и пр. за квартал 13а, в който се намира процесния имот, както и с предвиждането му за жилищно строителство достигат ли се те в процесно съотношение /предвидени - достигнати с ПУП/ или се надвишават с това предвиждане. След изясняването на тези обстоятелства, следва да се отговори на въпроса дали решението на СОС в оспорената му част е законосъобразно или не. Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на решението, като постановено по недопустима жалба. Жалбоподателят пред първата инстанция "Невон" АД се легитимира като собственик на УПИ ХХVII-252,253, кв. 13а, като част от северната му регулационна граница, в западна посока, граничи с УПИ ХVII-250, собственост на касационните жалбоподатели. Освен това установено е, че се променя предназначението на УПИ ХVII-250, като без значение е обстоятелството дали за целия имот или за част от него е промяната, дружеството е активно легитимирано да оспори решението на СОС за посочения УПИ с оглед чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. От извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че неправилно и в противоречие на чл. 153 АПК и чл. 131 ЗУТ, първоинстанционният съд е конституирал в процеса като заинтересувана страна Столична община - тя не е орган издал акта, нито се засяга неин собствен имот с оспорването. Неправилно общината е осъдена да заплати и разноски на жалбоподателя за инстанцията. В тази част решението е недопустимо, поради което следва да се обезсили. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК,