Решение № 3119 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2023 г.

Постъпила е касационна жалба от УМБАЛ Александровска ЕАД, представлявана от изпълнителен директор и чрез процесуален представител против решение 5495 от 31.08.2023 г., постановено по адм. д. 2571/2023 г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил жалба на касационен жалбоподател срещу решение РД-22-1 от 23.02.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор, с което е потвърдено изцяло задължително предписание, дадено по констативен протокол КП-92/06.02.2023 г., съставен от комисия, назначена със заповед РД-13-72/18.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИА МН. В касационната жалба са развити оплаквания, че решението на АССГ е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка, не била изяснена и оттам били нарушени принципите на истинност и законност, при издаване на оспорваното пред първоинстанционния съд решение на изп. директор на ИА МН. Иска се отмяната му, както и отмяна на решението на административния орган. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба изпълнителен директор на ИА Медицински надзор, чрез процесуален представител поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна и решението на АССГ трябва да се остави в сила. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представител на Върховна прокуратура дава заключение, че решението на АССГ е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав приема следното. По отношение на фактите и основанието за образуване на административно производство страните не спорят. Първоинстанционният съд е възпроизвел хронологично фактическите обстоятелства, от подаването на жалба срещу медицинска дейност на лекар от УМБАЛ Александровска ЕАД до постановяването на оспорваното пред него решение на административния орган. На базата на събраните и приети доказателства, решаващият съдебен състав е направил правните си изводи. По повод разпоредена по сигнал на граждани проверка от назначената комисия е съставен констативен протокол КП-92/06.02.2023 г. Според установеното от назначената със заповедта от 18.01.2023 г. комисия е прието, че от страна на УМБАЛ АлександровскаЕАД, София е извършено административно нарушение, като в консултативно диагностичния блок на лечебното заведение е извършвана дейност по извънболнична помощ от работещ в УМБАЛ медицински специалист, професор, като за тази дейност е заплатена определена от ЛЗ такса за преглед при професор, както и за извършена при прегледа медицинска манипулация. Според констатациите на комисията, УМБАЛ Александровска ЕАД, София е болнично заведение, което може да извършва само дейности по оказване на болнична помощ и такива по оказване на извънболнична са недопустими. Комисията е приела, че от страна на касационен жалбоподател е извършено нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ. Посочването на такова нарушение е изцяло по отношение защита правата на пациентите и за засегнати техни икономически права. На следващо място, в КП КП 92/06.02.2023 г., т. 8 са дадени задължителни предписания по отношение на изпълнителен директор на УМБАЛ Александровска ЕАД, София да приведе Приложение 1 Цени на медицинските дейности, извършвани в УМБАЛ Александровска ЕАД, София към ценоразписа, в съответствие с издаденото Разрешение МБ-184/30.12.2015 г. (на министър на здравеопазването) при съобразяване на чл. 20, ал. 2 от НАРЕДБА 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министър на здравеопазването, като се премахнат, цените на услугите, които лечебното заведение не може да предоставя в КДБ. Даден е срок за изпълнение на предписанието. КП е оспорен от касационен жалбоподател по административен ред по отношение даденото задължително предписание и жалбата е приета за неоснователна, отхвърлена с оспореното пред АССГ решение на изпълнителен директор на ИА Медицински надзор. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е решение РД-22-1 от 23.02.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор. В проведеното съдебно производство пред АССГ е представено разрешение МБ-184/30.12.2015 г. за осъществяване на лечебна дейност от касационен жалбоподател, издадено от министър на здравеопазването. По отношение разрешената лечебна дейност, първоинстанционният съд е обсъдил в конкретиката й дейностите, които могат да се изпълняват в ЛЗ. Безспорно е, че касационен жалбоподател е еднолично търговско дружество, вписано в търговския регистър по реда и при спазване изискванията на ЗЛЗ. От вписването му, през 2000 г. дружеството е изцяло с капиталова структура, приета от бивша държавна болница и развита през годините с решения на компетентни публични органи и едноличен собственик на капитала Министерство на здравеопазването. Спорът между страните е за устройствения статут на касационния жалбоподател като лечебно заведение. В първоинстанционното производство и пред настоящия съдебен състав на Върховен административен съд, се твърди, че УМБАЛ Александровска ЕАД, като лечебно заведение е такова създадено от държавата, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ. Срещу това твърдение се противопоставя от страна на ответник по касационната жалба и потвърдено от първоинстанционен съд, че УМБАЛ Александровска ЕАД е лечебно заведение за болнична помощ, преобразувано в търговско дружество по реда на гл. ХІІІ от ЗЛЗ. В тази връзка, първоинстанционен съд е обсъдил представените към административната преписка удостоверителни документи и регистърни съдебни решения, проследяващи историята на ЛЗ като търговско дружество от 2000 година. Правилни са изводите на съда, по развитото оплакване в жалбата, че лечебното заведение е в кръга на такива по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ. Противно на твърдяното от ответната страна, това оплакване е опровергано от структурата на болницата като търговско дружество, дори и собственик на акционерния капитал да е МЗ. От безспорно установеното, че касационния жалбоподател е лечебно заведение за болнична помощ, съобразно предмета на дейност и разрешението за извършване на лечебна дейност в болнични условия, административният съд е направил правилен извод, че не могат да бъдат осъществявани като извънболнична помощ, дейностите, извършени по амбулаторен преглед на самонасочил се пациент. На следващо място правилен е извода на решаващия съд, че в консултативно диагностичния блок на УМБАЛ АлександровскаЕАД не може да се извършва извънболнична дейност, каквато е осъществената при проведения медицински преглед на самонасочилото се лице. В тази връзка е споделено от настоящият съдебен състав изложеното в обжалваното съдебно решение в КДБ към лечебното заведение за болнична помощ какви дейност и по отношение на кого могат да се осъществяват. Правилни са правните изводи за приложимата правна уредба по чл. 19, ал. 1 от ЗЛЗ и чл. 20, ал. 2 от Наредба 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. От сочените разпоредби е недвусмислено, че амбулаторна дейност в КДБ не може да се извършва, а такава е установена от извършената проверка. По отношение на правомощията на длъжностните лица и органът, издал оспорвания административен акт, също не са допуснати нарушения, както правилно е отчел административният съд.