Решение № 3860 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2012 г.

Решение № 3860 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Малинов Чуткин, от гр. Съединение, обл. Пловдив, подадена против решение № 2193 от 21.12.2011 г., постановено по административно дело № 2448 от 2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 373 от 18.08.2011 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 0-15-999-15-00122568 от 20.07.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите към същото РУСО, с което на касатора е отказано отпускане на парично обезщетение и помощи от ДОО по болничен лист серия А-2009 г., № 0499846 от 13.06.2011 г. и е осъдил Никола Малинов Чуткин да заплати на РУСО - Пловдив, сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Радостина Поборникова, с писмено възражение оспорва касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Пловдивския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от касатора решение № 373 от 18.08.2011 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 0-15-999-15-00122568 от 20.07.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите към същото РУСО. С последното му е отказано изплащане на парично обезщетение по болничен лист серия А-2009 г., № 0499846 от 13.06.2011 г. за злополука - нетрудова, за периода 5.06. - 5.07.2011 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че Никола Чуткин в качеството си на земеделски производител подлежал на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване старост и смърт, но не бил осигурен за общо заболяване и майчинство, поради което към датата на настъпване на временна неработоспособност, констатирана с посочения по-горе болничен лист, не отговарял на изискванията на чл. 40, ал. 1 и нямал право на парично обезщетение. При последвалото обжалване по административен ред директорът на РУСО - гр. Пловдив, е отхвърлил жалбата на Чуткин срещу това разпореждане, като е приел, че длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетенията и помощите, правилно е отказало отпускане на парично обезщетение по представения болничен лист, тъй като към датата на настъпване на осигурителния риск, констатирана с него, Чуткин не бил осигурен за този социален риск, а само за минималния обем социални рискове, очертан в хипотезата на чл. 4, ал. 3 КСО. С обжалваното решение, Административният съд - Пловдив, е отхвърлил оспорването, обосновавайки в мотивите си сходни съображения, и приемайки че актовете са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изложил е мотиви, че макар лицето да е имало качеството на регистриран земеделски производител, се е осигурявал единствено за задължително предвидените в чл. 4, ал. 3 КСО социални рискове, без да се е възползвал от възможността за осигуряване и за настъпила временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство. Оттук е извел извод, че Чуткин не е имал качеството на осигурено лице за този риск и нямал право на парично обезщетение по издадения му болничен лист. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че касационният жалбоподател е имал качеството на земеделски производител, осигуряван е като лице, упражняващо свободна професия, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО е подлежал на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е относно качеството на Никола Малинов Чуткин на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 КСО създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. По силата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица сами определят вида на осигуряването с подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Релевантните по спора факти сочат, че касационният жалбоподател е подал декларация от 16.02.2002 г., с която е заявил вид на осигуряването - за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видно от представената по делото справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице, от същата дата е осигуряван като лице упражняващо свободна професия и така декларираният обхват не е променян с подаване на последващи декларации. Данните по делото сочат, че Чуткин не е подавал както декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, с която да е заявил осигуряване за риска "общо заболяване и майчинство", считано от започване или възобновяване на дейност като земеделски производител, така и декларация по чл. 1, ал. 4 от същата наредба за промяна в декларирания вид осигуряване. По делото е безспорно, че Никола Чуткин не се е осигурявал за риска общо заболяване и майчинство в качеството си на земеделски производител, обстоятелство, което и самият касатор не отрича. С оглед изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че към 5.06.2011 г. - датата на настъпване на риска временна неработоспособност по болничен лист серия А-2009 г., № 0499846 от 13.06.2011 г., касационният жалбоподател не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 КСО и няма право претендираното парично обезщетение по посочения болничен лист. Единственият касационен довод на Чуткин е в насока за непроизнасяне от страна на съда по негова жалбата срещу решение № 537 от 22.07.2011 г. на директора на РУСО - Пловдив. Видно от доказателствата по делото по жалба на Чуткин против решение № 337 от 22.07.2011 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане № 0-15-999-25-00120611 от 16.06.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в РУСО - Пловдив е образувано адм. дело № 2247 от 2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив (лист 28 от първоинстанционното дело). По това дело е приложена и оригиналната жалба на лицето вх. № Ж-256 от 3.09.2011 г. Видно от същата (лист 3 от първоинстанционното дело, която е копие на оригиналната) решение на директора на РУСО - Пловдив под цитирания от Чуткин номер и дата в касационната жалба няма. В този смисъл оплакванията му за непълно произнасяне от административния съд са неоснователни. Съдът е уважил процесуалните искания на жалбоподателя, включително по чл. 22 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Допуснати и приети са исканите и представените доказателства. Изяснени са релевантните за спора факти. За проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата, и приложима правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е обосновал фактически и правно. Неоснователно е и оплакването за прекомерност на присъденото в полза на РУСО - Пловдив, юрисконсултско възнаграждение. Решението е правилно и в частта за присъдените разноски. Ответникът в първоинстанционното производство - РУСО - Пловдив, е представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е дължимо на административния орган за производствата по съдебно обжалване на административни актове, когато оспорването е отхвърлено и административният орган е представляван от юрисконсулт. В този смисъл са задължителните указания в ТР № 3/13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който предвижда, че при дела без определен материален интерес, каквото е настоящото, минималното възнаграждение е в размер на 150 лв. Не е налице основание за отмяна на решението в частта за разноските, а поради това че възнаграждението е присъдено в предвидения минимален размер от 150 лв., не съществува нормативна възможност за намаляване на размера му. По изложените съображения правилно първоинстанционния съд е приел, че за касационния жалбоподател не са налице кумулативните основания, предвидени от чл. 40, ал. 1 от КСО, за възникване на право на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,