Решение № 733 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6789/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. С. Станчева, против Решение 3554/01.06.2023 г., постановено по адм. д. 9578/2022 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита заключението за незаконосъобразност на РА за противоречащо на установените факти от органите по приходите. Твърди че събраните при ревизията доказателства от доставчиците Гатекс Трейд ЕООД, Ивастил 2011 ЕООД и Цара ЕООД не е следвало да бъдат кредитирани, а да бъдат съпоставени с безспорни обстоятелства като липсата на материална и кадрова обезпеченост от дружествата. Поради това и фактическите изводи на административния съд са формирани при занижена критичност към доказателствения материал по делото. В касационната жалба са развити подробни съображения. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което оспорването на ревизионния акт да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на деловодни разноски, включващи юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 70,75 лв. Ответникът Унифактор ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Н. Кисов, оспорва основателността на касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор. Отправя искане първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на сторените разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след преценка на наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, доказателствата по делото и извършена проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. С Ревизионен акт (РА) Р-22002220002743-091-001/08.06.2022 г., издаден от А. Манова орган по приходите, възложил ревизията и М. Братанов, на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, на Унифактор ЕООД са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 14 243,01 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 10 076,49 лв. за данъчни периоди м. 06.2016 г., м. 09.2017 г., м. 05, м. 07 и м. 12.2018 г. по фактури, издадени от Гатекс Трейд ЕООД, Ивастил 2011 ЕООД, Цара ЕООД и Евро-Диал ЕООД и начислени лихви за просрочие в размер на 4 166,52 лв. Издаденият РА е отменен с Решение 1342/24.08.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП в частта на установеното задължение по ЗДДС за данъчен период м.12.2018 г., ведно с лихви за просрочие и потвърден в останалата част. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е законосъобразността на РА в потвърдената част. От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил извършените процесуални действия от органите по приходите в хода ревизията изпратени искания за представяне на документи до задълженото лице, насрещни проверки на доставчици, справки в информационните регистри и приобщаване на доказателства от предходното ревизионно производство с протоколи Р-22002220002743-ППД-001/19.08.2020 г., Р-22002220002743-ППД-002/15.10.2020 г. и Р-22002220002743-ППД-003/15.10.2020 г. Основната стопанска дейност на Унифактор ЕООД през ревизираните периоди е извършването на СМР по договори с възложители, за което притежава необходимата материална, технологична и кадрова обезпеченост. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22002220002743-020-001/13.05.2020 г., издадена от орган по приходите на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол, оправомощен със Заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София. Първоначалната ЗВР е изменена със ЗИЗВР Р-22002220002743-020-002/20.08.2020 г. и ЗИЗВР Р-22002220002743-020-003/25.01.2022 г., с които крайният срок за приключване на ревизията е удължен до 26.10.2020 г. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22002220002743-092-001/21.03.2022 г. Ревизираното лице е подало възражение срещу доклада по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, което е признато за частично основателно при издаване на процесния РА. След извършена служебна проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни КЕП съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ. Съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждането на представените Решение по чл. 7, ал. 3 ДОПК Р-22002220002743/25.01.2022 г. за изземване на преписката и Заповед 14/05.01.2022 г. на ИД на НАП за прекратяване на служебното правоотношение на Е. Гергова. Като неоснователно е отхвърлено възражението на жалбоподателя за недопустимо удължаване на срока за ревизията с оглед започването ѝ при предходно издадения и отменен РА на дружеството. В хода на съдебното производство като доказателство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), назначена по искане на жалбоподателя. Констатациите и отговорите на вещото лице са кредитирани като компетентни и обективни по съществото на спора. За да уважи жалбата и да отмени РА в потвърдената част от ДД ОДОП София, съдът е обосновал извод за противоречието му с материалния закон и събраните доказателства по делото. От правна страна в оспореното решение са отбелязани материалноправните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно националния закон и Директива 2006/112/ЕО и е направен извод, че същото няма да възникне или ще бъде упражнено незаконосъобразно, ако се установи единствено договарянето и фактурирането на услуги без реалното им извършване. В тази насока по делото не са спорни обстоятелствата, че страните по фактурите са регистрирани по ЗДДС, както и представянето на придружаваща документация за доставките. Съгласно мотивите, реалността на сделките с Гатекс Трейд ЕООД, Ивастил 2011 ЕООД, Цара ЕООД и детайлите около изпълнението се установяват от съвкупната преценка на договорите, приемо-предавателните протоколи, плащанията и другите документи. Последващата реализация на предмета по сделките от Унифактор ЕООД към възложителите се установява от заключението на приетата ССЕ по делото. Констатациите на ревизиращия екип са ирелевантни за признаването на правото на данъчен кредит на получателя по доставките. При изяснената фактическа обстановка липсата на материална и техническа обезпеченост на доставчиците не може да бъде причина за отказа с РА. В подкрепа на това съждение са приведени насоките от преюдициалната практика на СЕС и неизпълнението задължението на органите по приходите за събиране на преки данни и доказателства, въз основа на които да се предположи изпълнението на доставките от самото ревизирано лице или трети лица, различни от посочените издатели във фактурите. Обжалваното решение от Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил релевантните за разрешаване на спора факти при надлежно разпределение на доказателствената тежест и е приложил правилно материалния закон. Правното заключение за незаконосъобразност на РА в съответната част е обосновано от съда чрез съвкупна оценка на събраните доказателства в процеса. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. Оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на административния съд са идентични с мотивите в РД и Решение 1342/24.08.2022 г. на ДД ОДОП София да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер на 6 061,16 лв. по отношение на процесните фактури, както следва: фактура 0...111/18.05.2016 г., издадена от Ивастил 2011 ЕООД с предмет доставка и полагане на износоустойчив асфалтобетон, 4 см, 230 м2; фактури 40...81/29.09.2017 г. и 40...82/30.09.2017 г., издадени от Цара ЕООД с предмет монтаж на ламаринени капаци по борд на детска градина и направа на сенници над пясъчници на детски площадки в 35 ОДЗ София; фактури 319/28.05.2018 г. и 324/28.06.2018 г., издадени от Гатекс Трейд ЕООД с предмет съответно, СМР на 35 ОДЗ в ж.к. Люлин, гр. София втори етап и кофражни и армировъчни работи за обекта на гара Искър, гр. София. В изложените съображения се съдържа достатъчно конкретика относно предмета на доставките, местоположението на обектите, придружаващата фактурите първична документация, данни за последващата реализация. В същото време касаторът поддържа, че непредставянето на данни относно кадровата и материалната обезпеченост на тримата доставчика обосновава по категоричен начин твърденията на органите по приходите за липса на реално осъществени доставки по чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Първоинстанционният съд е отделил точно спорните моменти по делото от безспорните и в съответствие с това е обсъдил нормативните изисквания за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от страна на Унифактор ЕООД по процесните данъчни фактури. В тази насока е правилно приетото от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като задължително условие за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено със съдебната практика на националните съдилища и на СЕС, изразена в посочените от АССГ решения по съединени дела С-80/11 и С-140/11, дело С-18/13, дело С-642/11, дело С-285/11, дело С-324/11, дело С-277/2014. Преценката за действителното осъществяване, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. За установяване на твърденията си за наличие на реални доставки, жалбоподателят в първоинстанционното производство се е позовал на ангажираните писмени доказателства от негова страна и от доставчиците договори, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения и др., както и заключението на ССЕ. Проверките на водената счетоводна отчетност при Унифактор ЕООД от органите по приходите и от вещото лице по ССЕ, приета без оспорване по делото, не разкриват пропуски и само потвърждават изводите на първоинстанционния съд. Достигайки до същите правни изводи Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение за отмяна на РА, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на първоинстанционния съд са издържани от фактическа и правна страна и се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. От процесуалния представител на ответника не са представени доказателства за понесени разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,