Решение № 5498 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2018 г.

Решение № 5498 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление (РУ) Т. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Л., срещу решение № 31 от 27.02.2018 г. на Административен съд Л., постановено по административно дело № 17/2018 г. С обжалваното решение съдът отменил отказ рег. № 359 Р-23060/22.12.2017 г. издаден от Началник РУ Т. при ОДМВР Л., с който на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказано подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет "ЧЗ-75 D" compact, кал. 9 х19 с № Е5145 на М. Таслаков от [населено място]. Касационният жалбоподател счита, че неправилно съдът е преценил, че е нарушено правото на ответника да даде допълнителни мотиви, като му е определен 5 дневен срок, а не 30 дневен съгласно на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Тази теза щеше да е основателна ако лицето не беше представило допълнителни мотиви в указания срок, които са взети предвид при издаване на обжалвания отказ. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли жалбата против оспорвания отказ. Ответникът по касационната жалба – М. Таслаков чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. В първоинстанционното производство се установява следното: Административното производство е образувано по заявление от 29.11.2017 г., подадено от М. Таслаков до началника на РУ Т., с което е поискано да му бъде подновено разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана на пистолет ЧЗ калибър 9 х19 с № Е5145. Като мотиви заявителят е посочил, че е консултант към фирма "АБММ - Трейд" ЕООД гр. Т., като му се налага често да пътува до ЗММ гр. В. и С. в тъмната част от денонощието, пренасяйки материални ценности с висока стойност и важни документи. С писмо от 18.12.2017 г. на началник РУ Т., получено от Таслаков на 19.12.2017 г., последният е уведомен, че в заявлението си не сочи основателна причина която по несъмнен начин да обосновава подновяване на разрешение за оръжие, като му е предоставена възможност, на основание чл. 34, ал. 3 АПК, в 5 (пет) дневен срок от получаване на съобщението да представи писмени доказателства или възражения. На 22.12.2017 г. М. Таслаков, е депозирал пред административния орган отговор, в който е посочил същите обстоятелства за необходимостта от самоохрана, посочени и в първоначалното заявление. На 22.12.2017 г. е постановен обжалвания отказ, на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Административният орган е приел, че заявителят не доказва по несъмнен начин необходимостта към настоящия момент от притежание на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Така постановеният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 29.12.2017 г., като жалбата до АС Л. е подадена на 08.01.2018 г. в рамките на законоустановения срок За да постанови обжалваното решение съдът приел, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ е специална по отношение на АПК и щом административният орган е предоставил на заявителя по-кратък от посочения срок, то административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и го отменил, като присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е неправилно. Правоотношенията по издаване на разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения, регулирани от специалния закон. Същият предвижда разрешителен режим за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и възлага контрола върху него на компетентния административен орган. Въведените строги специфични правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие са насочени към елиминиране и максимално ограничаване на възможността за увреждане на трети лица или самонараняване. Настоящият съдебен състав приема, че в производството по издаване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на акта на това основание. С оглед на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Такава би била хипотеза, в която липсва например посочен в разпоредбите на закона документ, или че за някой от посочените в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ факти не е представено исканото доказателство или че представеното не съответства на изисквания. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установя сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя. В случая не става въпрос обаче за нито една от посочените хипотези. Видно от съдържанието на писмото от 18.12.2017 г., заявителят е уведомен единствено относно факта, че в постъпилото заявление не е посочена основателна причина обосноваваща подновяването на заявлението, т. е. изобщо не сме изправени в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ тъй като не е налице нито непълнота, нито несъответствие с изискванията на закона по смисъла на посочената разпоредба. В тази насока органът няма задължение нито да дава възможност за обосноваване на причината за исканото разрешително, в това число няма задължение да събира доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя, още повече ако заявителят не е посочил в заявлението конкретни факти, които да се подкрепят от изписани в него доказателства. На следващо място, заявителят в указания му срок е представил своите възражения. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия не се издава на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Видовете цели за ползване на огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ са изчерпателно посочени в чл. 6 от ЗОБВВПИ - служебни цели - чл. 6, ал. 2 и граждански цели - чл. 6, ал. 3. В първата хипотеза, разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. В случая заявителят е обосновал причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели, свързани с охрана на имуществото на търговско дружество чийто консултант е г-н Таслаков. Опазването и съхранението на имуществото, предмет на търговска дейност е постижимо чрез други, по-ефикасни способи като охранителна дейност. В случаите на издаване/подновяване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществяваната дейност посочена от заявителя. Съдът като е тълкувал неправилно релевантната правна норма е постановил решението си в противоречие с материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Това прави релевираните от касатора отменителни основания основателни, а обжалваното съдебно решение - неправилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът установи, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отхвърли подадената жалба против оспорвания административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение