Решение № 9436 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14424/2011 г.

Решение № 9436 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14424/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Христина Георгиева Христова от гр. София, срещу Решение от 16.09.2011 г., постановено по адм. дело № 278/2011 г. по описа на Административен съд - Монтана, в частта, с която е отхвърлена жалбата й в качеството й на наследник на Станислава Найденова Рангелова против Заповед № 381/11.03.2011 г. на Кмета на Община Монтана, в частта й, с която е формиран мълчалив отказ на кмета да се произнесе по подадено от нея заявление за възстановяване на собствеността относно имот № 17.337 по влязъл в сила план на новообразуваните имоти на зона "Парта", землище Монтана, одобрен със заповед № 30/07.02.2006 г. на Областен управител на Област Монтана. В останалата част Заповед № 381/11.03.2011 г. на Кмета на Община Монтана, с която на наследниците на Станислава Найденова Рангелова е възстановено правото на собственост върху имоти № 17.333 и № 17.335 в местност "Парта", землище Монтана, като необжалвана е влязла в сила. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество на искането. Ответникът - кмет на община Монтана в писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Кръсто Виденов Петков, Кръсто Каменов Кръстев, Камен Кръстев Каменов и Иван Кръстев Каменов не ангажират становище по жалбата. Заинтересованите страни Димитър Цветков Божков и Иванка Димитрова Илиева в писмено становище мотивират неправилност на обжалваното решение по доводите на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита че Обоснован при неприключило административно производство по трансформация на правото на ползвателя в такова на собственост за конкретния имот, т. е. при висяща процедура по чл. 28а от ППЗСПЗЗ, кметът не дължи произнасяне по искането за издаване на заповед по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и поради това мълчаливият отказ е законосъобразен. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на първоинстанционното производство е бил мълчалив отказ на Кмета на Община Монтана формиран чрез Заповед № 381/11.03.2011 г., издадена на основание § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която не се е произнесъл изцяло по подаденото от Христина Георгиева Христова заявление (молба вх. 94-Х-29/07.03.2011 г.), да й бъде възстановено правото на собственост и по отношение на имот № 17.337 по влязъл в сила план на новообразуваните имоти на зона "Парта", землище Монтана, одобрен със заповед № 30/07.02.2006 г. на Областен управител на Област Монтана. Претенцията си молителката е обосновала с решение № 26 РГ/14.01.1998 г. на ОСЗ Монтана, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Станислава Найденова Рангелова за следните имоти: "лозе от 2.500 дка и други от 1.800 дка, находящи се в терен по § 4 в местността "Сулимагина ливада", гр. Монтана..". В него е записано, че "Възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ...". Първоинстанционният съд след като е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства е приел, че не са налице основанията заради които касаторът претендира издаване на изричен положителен акт - заповед за възстановяване на собственост по отношение на имот № 17.337, тъй като производството по издаване на заповед по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ по отношение на имот № 17.337 от плана на новообразуваните имоти зона "Парта, землище Монтана не е завършила процедурата по придобиване на право на собственост, т. е. не са налице всички основанията Кметът на Община Монтана да издаде заповед по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Съдът е обсъждал правото на собственост по отношение на имот № 17.337 по отношение на ползвателя, неприключени процедури във връзка с това и така е мотивирал крайния си извод за неоснователност на жалбата. Решението като краен резултат е правилно, но поради други съображения: Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето на административния орган е мълчалив отказ, независимо дали се отнася до издаване на първоначален административен акт или до оспорването на такъв по административен ред. Във всички случаи той представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 168 АПК. Следва обаче да се има предвид, че не всяко бездействие като непроизнасяне на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението на административния орган трябва да е нормативно предвидено, т. е искането за издаване на административния акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Съгласно т. 5 ППВС № 4/1976 г. при обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му. В контекста на изложеното, доводът на касатора, че кметът е следвало да издаде положителен (благоприятстващ) за нея административен акт е неоснователен. Това е така, тъй като в производството § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ кметът на общината издава заповедта и с нея признава правото на собственост само на тези лица и за тези имоти, които са в стриктно съответствие с плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за зона "Парта", землище Монтана, одобрен със заповед № 30/07.02.2006 г. на Областен управител на Област Монтана. Както се установява от приложената заверена скица № 144/29.04.2011 г. на новообразуван имот № 17.337 по цитирания ПНИ, същият е собственост на Димитра Цекова Кръстева. При тази фактическа установеност за това и в условията на обвързана компетентност кмета не може и не е бил длъжен да издаде заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която да възстанови право на собственост за имот № 17.337 на наследниците на Станислава Найденова Рангелова при липсата на правни и фактически основания за това. Правомощията на кмета в тази процедура са обвързани с отразяванията в ПНИ, а наследниците на Станислава Найденова Рангелова е следвало да претендират правата си в процедура по обжалване на ПНИ за зона "Парта", ако възможността за това понастоящем все още не е преклудирана. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им понастоящем не се подкрепят с доказателства, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са налице условията § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за издаване на заповед по отношение на имот № 17.337 по ПНИ за зона "Парта", поради което жалбата против мълчаливия отказ е била неоснователна и правилно е отхвърлена. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 отАПК Върховният административен съд, четвърто отделение