Решение № 2900 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10742/2016 г.

Решение № 2900 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10742/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).

Образувано е по жалба на К. М. Т. от гр. С. срещу Решение № 377-ДСИЦ от 09.04.2014 г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност".

С обжалваното решение, на основание чл. 213, ал. 4, чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" е: 1. задължил членовете на Съвета на директорите (СД) на "Б. Р. П." АДСИЦ, гр. С., в срок от 5 работни дни от получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да предприемат всички необходими действия, в резултат, на които да бъде взето решение за отмяна на взетото съгласно протокол от проведено на 18.04.2012 г. заседание на СД, с което "Б. Р. П." АДСИЦ се е задължило да заплати на "К. К. Г." ЕАД, ЕИК ********* (след 22.01.2013 г. - "К. К. Г." АД) компенсация/неустойка в размер на 2 029 900 лева, наведнъж или на части в срок от 6 месеца от датата на сключване на споразумението по банков път; 2. задължил изпълнителния директор на "Б. Р. П." АДСИЦ, в 1-дневен срок след вземане на решението по т. 1, да представи в КФН протокол от проведеното заседание на СД на ДСИЦ за отмяна на решението съгласно протокол от 18.04.2012 г.; 3. задължил изпълнителния директор на "Б. Р. П." АДСИЦ в срок от 10 работни дни от получаване на решението за прилагане на принудителната административна мярка да предприеме всички необходими действия, в резултат на които да бъде уредено събирането на изплатените на "К. К. Г." ЕАД (след 22.01.2013 г. - "К. К. Г." АД) парични средства под формата на неустойка по сделка за покупко - продажба на недвижим имот, съгласно нотариален акт № 9, том I, рег. № 183, дело № 7 от 2012 г. (вкл. завеждане на иск пред родово компетентния съд за връщане на платена при липса на основание за това неустойка в полза на "К. К. Г." АД); 4. задължил изпълнителния директор в 1-дневен срок след предприемането на съответните действия по т. 3 от диспозитива на решението за прилагане на принудителна административна мярка да представи в КФН информация за предприетите действия както и всички относими доказателства, в това число копие на искова молба, с входящ номер от родово компетентния съд.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за нищожно тъй като административния орган няма правомощия да издава ПАМ на дружества със специална инвестиционна цел. При издаването на ПАМ на дружества със специална инвестиционна цел следва да се прилага чл. 30, чл. 31, ал. 5 от ЗДСИЦ, както и да се спази чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, от чийто обхват е изключен ЗДСИЦ. ЗДСИЦ е специален по отношение на ЗППЦК. В ПАМ материалния закон не е посочен правилно, което също е основание за прогласяването й като нищожна. Принудителната мярка не е можела да бъде изпълнена от изпълнителния директор още при издаването й, поради наличието на множество обективни причини. ПАМ следва да се наложи по ЗДСИЦ, а не по ЗППЦК. Иска се прогласяване нищожността на обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Александрова която моли да се прогласи нищожността на обжалваното решение по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" чрез процесуалния си представител намира жалбата за недопустима, алтернативно за неоснователна по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

"Б. Р. П." е акционерно дружество със специална инвестиционна цел, което е вписано под № РГ-05-1424 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа и притежава статус на публично дружество. Към датата на издаване на оспорваното решение, К. М. Т. е бил изпълнителен директор на дружеството и чл. на съвета на директорите на АДСИЦ. На 25.07.2014 г. в търговския регистър било вписано заличаване на съвета на директорите. На 15.02.2016 г. в търговския регистър е вписано прекратяване на дейността на "Б. Р. П." АДСИЦ.

От представената по делото разпечатка от единната система за предоставяне на информация в КФН по електронен път - е- Register, с вх. № 10-05-17757 от 26.07.2013 г. (л. 19-42 от делото), в КФН е представен одитиран годишен финансов отчет за 2012 г. на "Б. Р. П." АДСИЦ. От съдържанието на представения отчет е видно, че към 31.12.2012 г., ДСИЦ е реализирало текуща загуба в размер на 2 707 хил. лв.

С писмо, изх. № РГ-05-1424-60 от 12.09.2013 г. на заместник - председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" (л. 43-44 от делото), от "Б. Р. П." АДСИЦ са поискани информация и документи относно извършените "други разходи", които към 31.12.2012 г. са в размер на 2 470 хил. лв. и "други текущи пасиви" в размер на 5 825 хил. лв. Поискани са и препис- извлечение от книгата, отразяваща проведените заседания на СД на ДСИЦ за периода от 01.01.2012 г. до получаването на писмото от дружеството, както и копия от всички протоколи за същия период.

В отговор, с писмо, вх. № РГ-05-1424-60 от 20.09.2013 г. (л. 45-46 от делото), "Б. Р. П." АДСИЦ представя документи, сред които са споразумение, сключено на 26.04.2012 г. между "Б. Р. П." АДСИЦ и "К. К. Г." ЕАД. Към писмото не са приложени протоколи от проведени заседания на СД, както и препис- извлечение от книгата, отразяваща проведените заседания на СД на ДСИЦ. От съдържанието на представеното в КФН споразумение се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба от 27.01.2012 г., "Б. Р. П." АДСИЦ продава на "К. К. Г." ЕАД недвижим имот, представляващ поземлен имот /пасище, мера/, седма категория, находящ се в община Столична, район "Н. И.", село К., с площ 20 878 кв. м., съставляващ имот с пл. № 022031, по плана на с. К., ЕКАТТЕ 41010, местност "Скробан". Видно от сключеното споразумение за същия недвижим имот, "Б. Р. П." АДСИЦ е сключило предварителен договор за покупко-продажба на 15.11.2011 г. със "С. П." ООД със срок за сключване на окончателен договор - нотариален акт от 10.02.2012 г. Насрещната страна по договора със "С. П." ООД е имало задължение в срок до 22.12.2011 г. да заплати 20% от договорената цена за имота - 200 000 лв., което не е изпълнено. На 22.12.2011 г. "Б. Р. П." АДСИЦ сключва нов предварителен договор за покупко-продажба на описания недвижим имот с "К. К. Г." ЕАД. Видно от съдържанието на цитираното споразумение на 27.01.2012 г., описаният имот е продаден с нотариален акт за покупко-продажба на "К. К. Г." ЕАД, като поради факта, че в самия нотариален акт от страна на "Б. Р. П." АДСИЦ е декларирано, че "няма действащи предварителни договори за покупко- продажба на имота" и като е отчетена възможността "С. П." ООД да предяви иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, "Б. Р. П." АДСИЦ и "К. К. Г." ЕАД постигат споразумение за изплащане на компенсация/неустойка за вреди, в размер на 1 260 000 лв. В цитираното споразумение "Б. Р. П." АДСИЦ се е задължило да предприеме всички необходими действия по изричното прекратяване на сключения на 15.11.2011 г. предварителен договор за покупко-продажба между "Б. Р. П." АДСИЦ и "С. П." ООД. Към предоставените с писмо, вх. № РГ-05-1424-60 от 20.09.2013 г. документи е представена таблична справка, съдържаща разбивка по видове "други разходи", които ДСИЦ е извършвало през 2012 г. В справката е посочено, че ДСИЦ е извършило разход за неустойка през 2012 г. в размер на 1 260 000 лв., като е посочено, че този разход е "необходимо условие за осъществяване на печеливша сделка".

С писмо, изх. № РГ-05-1424-70 от 30.10.2013 г. на заместник - председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" (л. 48 от делото), от дружеството са поискани допълнителни документи.

В отговор, с писмо, вх. № РГ-05-1424-70 от 06.11.2013 г. (л. 49 - 67 от делото), "Булгари резерв пропъртис" АДСИЦ представя предварителен договор за продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД от 22.12.2011 г., сключен между "Булгари резерв пропъртис" АДСИЦ и "Крам комплекс груп" ЕАД; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.01.2012 г., № 9, том I, рег. № 183, дело № 7 от 2012 г. и 27 платежни нареждания за кредитен превод за периода 13.06.2012 г. - 25.07.2012 г., удостоверяващи плащането на уговорената неустойка в полза на "Крам комплекс груп" ЕАД. В КФН не са представени протоколи, отразяващи взето решение за изплащане на уговорената неустойка в полза на "Крам комплекс груп" ЕАД.

От съдържанието на нотариалния акт от 27.01.2012 г. е установено, че имота в село К. е продаден от ДСИЦ за сумата от 5 484 000 лева, платени изцяло, преди подписването на нотариалния акт. В нотариалния акт е посочено изрично, че, ако някое от декларираните обстоятелства се окаже неистина или купувачът претърпи пълно или частично съдебно отстранение от имота на каквото и да е основание, както и при установяване по съдебен ред на права на трети лица върху имота, продавачът дължи връщане на получената продажна цена и обезщетение за всички вреди и пропуснати ползи, които са последица от това.

С. З. № 7 от 10.01.2014 г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" (л. 68 от делото) е открита тематична проверка на място в офисите на "Б. Р. П." АДСИЦ за спазване на разпоредбите на ЗДСИЦ, ЗППЦК и подзаконовите актове по прилагането му. В хода на извършената проверка на ДСИЦ, с Решение № 162-ДСИЦ от 14.02.2014 г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" е приложена принудителна административна мярка със следния диспозитив: "Задължавам изпълнителния директор на "Б. Р. П." АДСИЦ да предостави в КФН в срок от 3 дни от получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка следната информация и документи: Всички протоколи от проведени заседания на Съвета на директорите на "Б. Р. П." АДСИЦ за периода от 01.01.2012 г. до получаване на настоящото решение за прилагане на принудителна административна мярка, с изключение на вече предоставените протоколи в хода на откритата проверка, което е удостоверено с констативни протоколи от 13.01.2014 г. и 15.01.2014 г.; Справка за всички банкови сметки, които дружеството е притежавало/притежава за периода от 01.01.2011 г. до получаване на настоящото решение за прилагане на принудителна административна мярка; Книга, отразяваща протоколи от проведени заседания на Съвета на директорите на "Б. Р. П." АДСИЦ за периода от 01.01.2012 г. до получаване на настоящото решение за прилагане на принудителна административна мярка; Предварителен договор за покупко-продажба със "С. П." ООД от 15.11.2011 г.; Декларация от изпълнителния директор на "Б. Р. П." АДСИЦ, че в КФН са представени всички протоколи от 01.01.2012 г. до получаване на настоящото решение за прилагане на принудителна административна мярка. Представените копия на документи следва да бъдат заверени по реда на чл. 19, ал. 5, т. 5 от ЗКФН с полагане на надпис "Вярно с оригинала, дата, печат и подпис на изпълнителния директор на "Б. Р. П." АДСИЦ".

В резултат на приложената принудителна административна мярка, с писмо, вх. № РГ-05-1424-18 от 19.02.2014 г. в надзорния орган са представени документи, в това число и протокол от проведено заседание на СД на "Б. Р. П." АДСИЦ от 18.04.2012 г. От съдържанието на протокола е установено, че на заседание, проведено на 18.04.2012 г., на което са присъствали всички членове на СД на "Б. Р. П." АДСИЦ, същите единодушно са взели решение за одобрение на проект за споразумение за изплащане на неустойка в полза на "К. К. Г." ЕАД в размер на 2 029 900 лв., платима наведнъж или на части по банков път, в срок от 6 месеца от датата на подписване на споразумението. Протоколът, отразяващ единодушно взетото решение за изплащане на неустойка от ДСИЦ в полза на "К. К. Г." ЕАД е подписан от всички членове на СД. Споразумението между "Б. Р. П." АДСИЦ и "К. К. Г." ЕАД е подписано на 26.04.2012 г., като в него е посочено, че размерът на неустойката е 1 260 000 лв. Вследствие на взетото решение и видно от представените в КФН 27 броя платежни нареждания за кредитен превод за периода от 13.06.2012 г. до 25.07.2012 г. е установено, че "Б. Р. П." АДСИЦ превежда по банков път на "К. К. Г." ЕАД суми на обща стойност 1 311 500 лв., по споразумение за неустойка.

С писмо, изх. № РГ-05-1424-28 от 27.03.2014 г., изпълнителният директор на "Б. Р. П." АДСИЦ е уведомен за откритото административно производство по прилагане на принудителна административна мярка, получено на 02.04.2014 г., видно от върнатата в КФН обратна разписка. Предоставен му е 3-дневен срок от получаване на писмото за обяснения и/или възражения. В така предоставения срок, не са постъпили обяснения и/или възражения.

Въз основа на така установеното е издадено обжалваното в настоящото производство решение, с което на основание чл. 213, ал. 4, чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" е:

1. задължил членовете на Съвета на директорите (СД) на "Б. Р. П." АДСИЦ, гр. С., в срок от 5 работни дни от получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да предприемат всички необходими действия, в резултат на които да бъде взето решение за отмяна на взетото съгласно протокол от проведено на 18.04.2012 г. заседание на СД, с което "Б. Р. П." АДСИЦ се е задължило да заплати на "К. К. Г." ЕАД, ЕИК ********* (след 22.01.2013 г. - "К. К. Г." АД) компенсация/неустойка в размер на 2 029 900 лева, наведнъж или на части в срок от 6 месеца от датата на сключване на споразумението по банков път;

1. задължил изпълнителния директор на "Б. Р. П." АДСИЦ, в 1-дневен срок след вземане на решението по т. 1, да представи в КФН протокол от проведеното заседание на СД на ДСИЦ за отмяна на решението съгласно протокол от 18.04.2012 г.;

1. задължил изпълнителния директор на "Б. Р. П." АДСИЦ в срок от 10 работни дни от получаване на решението за прилагане на принудителната административна мярка да предприеме всички необходими действия, в резултат на които да бъде уредено събирането на изплатените на "К. К. Г." ЕАД (след 22.01.2013 г. - "К. К. Г." АД) парични средства под формата на неустойка по сделка за покупко - продажба на недвижим имот, съгласно нотариален акт № 9, том I, рег. № 183, дело № 7 от 2012 г. (вкл. завеждане на иск пред родово компетентния съд за връщане на платена при липса на основание за това неустойка в полза на "К. К. Г." АД);

1. задължил изпълнителния директор в 1-дневен срок след предприемането на съответните действия по т. 3 от диспозитива на решението за прилагане на принудителна административна мярка да представи в КФН информация за предприетите действия както и всички относими доказателства, в това число копие на искова молба, с входящ номер от родово компетентния съд.

С писмо изх. № РГ-05-1424-34/11.04.2014 г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" (л. 14), обжалваното решение е изпратено на К. М. Т. в качеството му на изпълнителен директор и чл. на съвета на директорите на дружеството. Пратката е изпратена на адреса на дружеството, вписан в търговския регистър. От представеното по делото известие за доставяне № 310016398211 (л. 16) се установява, че пратката се е върнала с отбелязване, че фирмата е сменила адреса. Видно от представеното по делото известие за доставяне № 310016398209 (л. 143 - 146 от делото), писмото е изпратено и лично до жалбоподателя на постоянния му адрес, като се е върнало с отбелязване "заминал/отсъстващ". От представения по делото Протокол от 06.06.2014 г. на длъжностни лица от КФН, се установява, че е извършено съобщаване на определеното за целта място в сградата на КФН на оспорваното решение на 06.06.2014 г., като последното е свалено от същото място на 24.06.2014 г., в 16,30 ч.

В съответствие с чл. 61, ал. 3 от АПК, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. В случая оспорваната ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му на чл. на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Б. Р. П." АДСИЦ, поради което правилно съобщаването е извършено на адреса на дружеството. След като пратката е върната с отбелязване, че дружеството е променило адреса си и нов не е бил вписан в търговския регистър, то правилно административния орган е изпратил писмото на адреса на жалбоподателя, с който е разполагал. След като пратката се е върнала и от този адрес с отбелязване "заминал/отсъстващ", административният орган правилно и законосъобразно е извършил съобщаването по един от алтернативните начини посочени в чл. 61, ал. 3 от АПК, а именно чрез поставяне на таблото за обявления в КФН. В случая жалбата е подадена на 02.09.2016 г. след изтичане на законоустановения срок за обжалване, но доколкото последната съдържа единствено доводи за нищожност на обжалваното решение, а с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, жалбата е процесуално допустима.

За жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на решението в частта му по т. 1, доколкото с последното са задължени членовете на съвета на директорите на дружеството, чийто чл. безспорно е и жалбоподателят, но последният не може в лично качество да замести волята на колективния орган за обжалване на решението в тази му част. Съгласно чл. 238, ал. 2 от ТЗ, решенията на съвета на директорите се вземат с обикновено мнозинство освен ако в устава е предвидено друго. В чл. 45, ал. 2 от Устава на дружеството е предвидено, че решенията на съвета на директорите се вземат с мнозинство ю от всички членове, имащи право да гласуват съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от устава, освен в случаите, когато законът или уставът изискват по-голямо мнозинство или единодушие за приемане на определени решения.

В останалата част жалбата е процесуално допустима. Макар и заличен към момента на приключване на устните състезания по делото, за К. М. Т. е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като към датата на издаване на решението той е бил изпълнителен директор на "Б. Р. П." АДСИЦ. Решение № 377-ДСИЦ/09.04.2014 г. е с допуснато предварително изпълнение на основание чл. 214, ал. 2 от ЗППЦК, поради което при неизпълнение на решението лицето носи административно-наказателна отговорност. Наред с това от доказателствата по делото е видно, че за неизпълнение на Решение № 377-ДСИЦ/09.04.2014 г., на жалбоподателя са издадени наказателни постановления и са му наложен административни наказания, като за наказателните постановления по делото няма доказателства да са влезли в сила. Изложеното обосновава личния интерес на К. М. Т. от обжалване на процесното решение. Интересът му е и пряк, защото отмяната на решението би била предпоставка за отпадане на административно-наказателната отговорност. Наличието на засегнат от оспорения акт законен интерес прави интереса от оспорването правен, защото става въпрос за настъпили последици по закон - административно-наказателна санкция (в този смисъл Определение № 7865 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2016 г., 5-членен с-в).

Въз основа на така установените релевантни за допустимостта на жалбата факти съдът счита, че жалбата е допустима в частта й против Решение № 377-ДСИЦ от 09.04.2014 г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" по т. т. 2,3 и 4.

Съдът, при така установената фактическа обстановка, след като обсъди твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, счита жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ), за дружествата със специална инвестиционна цел се прилагат разпоредбите на чл. 212 - 220 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с изключение на разпоредбите на чл. 212, ал. 1, т. 4 и ал. 2 - 6. В случая процесната ПАМ е наложена на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК - когато установи, че поднадзорни лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на поднадзорни лица, както и лица, притежаващи 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание на поднадзорни лица, са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията, съответно заместник-председателят, може да ги задължи да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, в определен от нея срок. В съответствие с чл. 213, ал. 4 от ЗППЦК (в приложимата редакция преди доп. ДВ бр. 42/2016 г.), ПАМ по чл. 212, ал. 1, т. 1 - 4, 8 и 9 се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя на КФН. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН - в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 76/2016 г.), заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" прилага принудителните административни мерки по глава деветнадесета от ЗППЦК. С оглед изложеното, обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Не намират опора в приложимите законови норми, твърденията на жалбоподателя, че в случая не намира приложение ЗППЦК поради което административният орган издал оспорвания административен акт не е компетентен.

Обжалваното решение е издадено в исканата от закона писмена форма и при наличие, от формална страна, на изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити.

Съгласно чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК, ПАМ като процесната могат да бъдат прилагани както спрямо самите дружества, така и по отношение на лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на поднадзорни лица. От обявените в търговския регистър обстоятелства по партидата на дружеството се установява, че К. Т. е бил изпълнителен директор на "Б. Р. П." АДСИЦ към датата на издаване на оспорваното решение, поради което последният законосъобразно е определен като адресат на ПАМ. Последващото заличаване на жалбоподателя като изпълнителен директор, както и отнемането на лиценза на АДСИЦ, са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение. Доводите на жалбоподателя свързани с наложените му административни наказания за неизпълнение на процесното решение, са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото производството по издаване на индивидуални административни актове е отделно производство от това по налагане на административни наказания.

Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. В чл. 146 АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването му за валиден или за недействителен, както се посочи по-горе, почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му, като нищожният акт страда от толкова непримирима противоправност, която изключва търпимостта му в правния мир.

В случая не се констатира да са допуснати толкова тежки и съществени нарушения в обжалваното решение които да водят до неговата нищожност.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева определено в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Воден от горното и на основание чл. чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение