Решение № 5299 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2019 г.

Решение № 5299 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Одесос" – община Варна срещу Решение № 2484/20.12.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 1271/2018 г., с което е отменена негова Заповед № 108/02.04.2018 г., нареждаща на "ЕН-ТИ-ЗЕТ" ЕООД да премахне незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда", изграден в имот с идентификатор 10135.1507.864 по кадастралната карта на гр. Варна.

Ответникът "ЕН-ТИ-ЗЕТ" ЕООД е на становище за правилност на атакуваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, а тъй като съдът не се е произнесъл по съществото на спора предлага при отмяна на решението делото да се върне на съда за решаването му по същество.

Касационната жалба е допустима и основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, поради неправилност на изводите на съда за издаване на отменената заповед при неизяснена фактическа обстановка, в частност – по отношение на индивидуализацията на строежа.

1. Необсъждането при издаването на заповедта на възраженията на заинтересованата страна срещу констативния акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ представлява административнопроизводствено нарушение по чл. 35 АПК, но, противно на мотивите на съда, то не е съществено.

а. Съобразителната част на административния акт обективира становището на органа за неоснователност на възраженията на страната. Макар и изразено по резултата му, то, освен че удостоверява факта на запознаването с позицията на адресата на заповедта, изключва възможността за промяна на констатациите на органа по параметрите на строежа и извода за незаконността му. Защитата си заинтересованата страна е реализирала с упражненото право на съдебно оспорване, а основателността на доводите е относима към законосъобразността на заповедта. Самото необсъждане от органа по изричен и казуистичен начин на възраженията против констативния акт не се отразява на възможността за съдебна проверка на заповедта – чл. 168, ал. 1 АПК.

б. Ако са останали неизяснени релевантни за случая факти и обстоятелства, нарушението би било функция от липсата на процесуална активност на администрацията в производството по чл. 225а ЗУТ, която подлежи на обективна преценка, а не от подхода при разглеждането на възраженията на заинтересованата страна или аргументираността на становището по (не)основателността им.

в. Извън общото задължение по чл. 35 АПК, уредбата по чл. 225а ЗУТ не поставя нарочно допълнително изискване за излагане на мотиви в заповедта относно причините, поради които възраженията на заинтересования не са уважени.

2. Както е приел и съдът, заповедта отговаря на изискванията към формата на акта по чл. 59, ал. 2 АПК.

Административният орган е въвел конкретни твърдения за осъществен строеж, определен като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Именно спрямо изложените в акта фактически основания се преценява и приложението на материалния закон. Очертаните в заповедта признаци на обекта позволяват неговата индивидуализация и съответно проверката представлява ли "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и ползва ли се от статуса на търпим строеж по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г., дължими ли са строителни книжа за него или попада в обхвата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ.

3. Индивидуализацията на обекта по заповедта се определя от неговите фактически (технически) характеристики, а не от наименованието му в разпоредителната част на акта. Затова, независимо дали ще бъде дефиниран като "пристройка към жилищна сграда" или, както го е формулирало вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, "остъкляване на съществуваща веранда и покриването й с лека слънцезащитна конструкция", и в двата случая обектът притежава идентификация, позволяваща изследването на предпоставките да бъде разпоредено премахването му като цяло или в дадена негова част – чл. 225, ал. 1 ЗУТ.

4. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение поради отказа му да назначи повторна експертиза по въпроса дали обектът представлява "пристройка към жилищна сграда".

Квалификацията от административния орган на строежа като "пристройка" поставя проблем от правно естество и по тази причина разрешаването му е от компетентността на съда. Специални експертни знания могат да бъдат използвани за евентуално доизясняване на техническите параметри на изграденото, а въз основа на тях следва да бъде формирано заключението осъществено ли е пристрояване, с което е увеличена широчинно застроената площ на жилищната сграда.

5. Доколкото първоинстанционният съд е отменил заповедта на процесуалното основание по чл. 146, т. 3 АПК, което не се споделя от настоящата инстанция, а мотиви по същинската проверка на материалната законосъобразност на административния акт не са изложени, касационният контрол е лишен от предмет. При установения от чл. 131 АПК принцип на двуинстанционност на съдебните производства по кодекса, оспореното решение трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение