Решение № 3438 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2014 г.
ВАСV отделение26.03.2015 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3191/13.05.2014 г., постановено по адм. д. 10996/2013 г. по описа на Административен съд - София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД-11С-15/01.11.2013 г. на изпълнителния директор на Контролно-техническа инспекция към Министерството на земеделието и храните. ОСЪЖДА Контролно-техническа инспекция към Министерството на земеделието и храните да заплати на Атанас Стефанов Атанасов сумата 156 (сто и петдесет и шест) лева разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3438 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Стефанов Атанасов срещу решение № 3191/13.05.2014 г., постановено по адм. д. 10996/2013 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-11С-15/01.11.2013 г. на изпълнителния директор на Контролно-техническа инспекция (КТИ) към Министерство на земеделието и храните (МЗХ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В обстоятелствената част на касационната жалба се съдържат и оплаквания, свързани с приложението на Закона за защита от дискриминация. Касационният жалбоподател иска отмяна оспореното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът изпълнителен директор на КТИ към МЗХ оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание и по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 3191/13.05.2014 г., постановено по адм. д. 10996/2013 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Атанас Стефанов Атанасов против заповед № РД-11С-15/01.11.2013 г. на изпълнителния директор на КТИ към МЗХ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ЗДСл не изисква извършване на подбор при съкращаване на длъжност и ответникът е упражнил правомощията си при условията на оперативна самостоятелност. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Първоинстанционният съд е събрал доказателства за установяване на всички относими към спора факти, но на практика не е посочил кои факти приема за установено, а само е възпроизвел съдържанието на писмените доказателства и заключението на вещото лице. Правните изводи на решаващият съд са изключително общи и абстрактни без конкретни съображения и съотнасяне към фактите по спора, при наличие на вътрешно противоречие между извода, че е налице реално съкращение на длъжността "главен инспектор", заемана от жалбоподателя и ненамаляване на броя на "главните инспектори" в регионалните служби на ответната администрация. Съдът въобще не е обсъдил голяма част от доводите на жалбоподателя, които са поддържани от него в жалбата и по време на съдебното производство пред първата инстанция, включително и аргументите за несъответствие с целта на закона, за което съдът е длъжен да следи и служебно. Тези допуснати процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че делото е изяснено от фактическа страна въз основа на събраните достатъчно доказателства и не се налага след отмяна на атакуваното съдебно решение делото да бъде върнато за ново разглеждане, за което пледира представителят на Върховната административна прокуратура. Няма спор между страните по делото, че преди издаване на обжалваната пред АССГ заповед № РД-11С-15/01.11.2013 г. Атанас Стефанов Атанасов е заемал длъжността "главен инспектор" в Главна дирекция "Регистрация, контрол и правоспособност за работа с техника" на КТИ, сектор Варна, регионална служба (РС) - Шумен, на която длъжност е възстановен след влизане в сила на съдебно решение № 12467/10.10.2012 г., постановено по адм. д. 15487/2011 г. по описа на Върховния административен съд. От писмените доказателства по делото: докладни записки относно промените в числеността на персонала на КТИ, длъжностни щатни разписания, поименни щатни разписания и заключението на вещото лице Лиляна Райкова се установява, че числеността на главните инспектори в Главна дирекция "Регистрация, контрол и правоспособност за работа с техника" преди и след 01.11.2013 г. е общо 44 бройки, както и че единствената промяна за тези длъжности е намалението от 3 на 2 за РС - Шумен и увеличение от 2 на 3 за РС - Варна. В този смисъл при липса на намаляване на общия брой на главните инспектори неправилно административният съд е приел, че е налице съкращение в щата. Допълнително настоящият съдебен състав споделя становището на представителя на Върховната административна прокуратура, че по делото не са ангажирани доказателства за установяване причините и целите на промените на щатните бройки за РС - Шумен и РС - Варна, за периода след възстановяване на работа на касационния жалбоподател в изпълнение на решение № 805/18.01.2011 г. по адм. дело № 2334/2010 г. на ВАС и отмяна на предходна заповед на основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Установяването на законно и обосновано основание за извършените промени е в тежест на издателя на акта, поради което при липса на доказателства за тези факти следва извод, че обжалваната пред АССГ е издадена при липса на фактическо основание. Изрично следва да бъде посочено, че в противоречие със закона АССГ не е обсъдил съответствието на атакуваната пред него заповед с целта на закона. При анализ на относимите към основанието па чл. 146, т. 5 от АПК факти се достига до извод, че при упражняване на правомощията си изпълнителният директор на КТИ е нарушил целта на закона. По делото се установява напълно идентичен подход с извършеното през 2011 г. прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя Атанасов, за което е налице изрично произнасяне от Върховния административен съд, че е незаконосъобразно. Изпълнителният директор на КТИ определя структура, длъжности и броя им в отделните регионални служби на администрацията, като една от трите длъжности "главен инспектор" в РС на КТИ - Шумен е премахната, но едновременно с това е открита на нова такива в РС-Варна в рамките на ненамалена обща численост на главните инспектори в регионалните служби. При липса на доказване относно реалното съкращаване на длъжността "главен инспектор" и то при изискващото се сравнение на длъжностните характеристики на съкратената и новооткритата бройка, налице е допуснато процесуално нарушение, което се определя като съществено и чийто резултат е материална незаконосъобразност на съдебния акт. Неоснователни са позоваванията на обстоятелството, че един от главните инспектори е с ръководни функции, при положение, че другата щатна бройка за главен инспектор е с идентична длъжностна характеристика на новооткритата в РС-Варна. И в настоящия случай е налице несъответствие на обжалваната пред АССГ заповед с целта на закона, което първоинстанционният съд незаконосъобразно е игнорирал. Безспорно е, че за да възстанови Атанасов на работа в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за дисциплинарното му уволнение от 2011 г., административният орган е преместил служителя, който е заемал неговото място в РС-Варна. В последствие е открита още една щатна бройка за главен инспектор като е увеличен брой им на три и отново е назначен същия служител, работил до този момент в РС-Варна. В резултат от издаване на оспорената пред АССГ заповед на жалбоподателя Атанасов отново е прекратено служебното правоотношение, а на запазената щатна бройка е останал служителят, който е бил на работа и при предишното уволнение и временно е работил в РС-Варна. Липсват доказателства какви съображения за оптимизацията на дейността в РС - Шумен са били в основата на изброените управленски решения в периода 2012 - 2013 г., които да обосновават увеличението на щатните бройки от 2 на 3 през юли 2013 г., като само няколко месеца по-късно решението на органа е променено и броят на щатовете за "главен инспектор" в същата регионална служба отново е 2. Съдържанието на съставените в този период писмени документи във връзка с предприетото увеличение и съкращаване на щатни не доказва обективната необходимост от извършените реорганизации на работата в РС - Шумен. Очевидно и през 2013 г. е предприето отново заобикаляне на закона, при което административният орган е преследвал цел, която няма нищо общо с оптимизиране дейността на съответната регионална служба, който мотив би следвало да е в основата на намаляване числеността на служителите, изпълняващи длъжността "главен инспектор". Упражняването на правомощията при условията на оперативна самостоятелност следва да бъдат в синхрон с целта на закона, което подлежи на съдебен контрол и в този смисъл са неправилни изводите на АССГ относно притежаваните от него правомощия. Постигането на различна от законовата цел за оптимизация на работата на администрацията представлява злоупотреба с власт и представлява самостоятелно основание по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на административния акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да отменено като неправилно, а с оглед на обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед. По водене на делото жалбоподателят е направил разноски в размер на 156 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане КТИ му ги дължи. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 146, т. 5 АПК
- чл. 209 АПК
- чл. 106, ал. 1, т. 2