Решение № 2609 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8103/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Скил строй ЕООД, притежаващо [ЕИК], приподписана от адв. Димитров, срещу Решение 2787 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело 9338 по описа за 2022 г. на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221219004306-091-001/24.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1880/14.12.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 19 481,61 лв. за данъчни периоди м. 03.2018 г., м. 04.2018 г. и от м. 06.2018 г. до м. 10.2018 г. и са начислени лихви за забава в размер на 2 806,18 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че всички фактури отговарят на изискванията на ЗДДС, ЗСч и съдържат цялата необходима информация досежно сделките. Подробни съображения в тази насока обосновава в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение, като вместо това бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София, оспорва чрез юрк. Славчева касационната жалба в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С Решение 8480/04.10.2022 г. по адм. дело 10433/2021 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение 4098/22.06.2021 г., постановено по адм. дело 1164/2021 г. по описа на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил РА Р-22221219004306-091-001/24.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1880/14.12.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Скил строй ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 19 481,61 лв. за данъчни периоди м. 03.2018 г., м. 04.2018 г. и от м. 06.2018 г. до м. 10.2018 г. и са начислени лихви за забава в размер на 2 806,18 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС, на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 481,61 лв. по фактури, издадени от Вестрейдинг ЕООД, в общ размер на 930,00 лв.; по фактури, издадени от Дент стор БГ ЕООД, в общ размер на 3 290,80 лв.; по фактури, издадени от Алекс груп 2018 ЕООД, в общ размер на 11 359,36 лв. и по фактури, издадени от Астеф ЕООД, в общ размер на 3 901,45 лева. Органите по приходите са констатирали, че Алекс груп 2018 ЕООД и Астеф ЕООД не са отразили в дневниците си за продажби фактурите, издадени на Скил строй ЕООД. Приели са, че в случая ревизираното лице притежава данъчни документи /фактури/, съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, но същите не са достатъчни за обосноваване на реалността на отразените в счетоводните регистри стопански операции. След преценка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е стигнал до извод, че процесния РА е законосъобразен. За да отхвърли жалбата на дружеството съдебният състав е счел, че административният акт е издаден от компетентен орган, спазени са изискванията за форма на РА по чл. 120 от ДОПК, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на ревизията. Относно издадените от Дент стор БГ ЕООД фактури съдът е приел, че в приложените към тях договори и приемо - предавателни протоколи не се съдържат убедителни данни, потвърждаващи реално осъществени доставки. Не се установява начина на транспортиране на стоките, разтоварните дейности и съхранението им. Административният съд е отбелязал в мотивите си, че Алекс груп 2018 ЕООД не разполага с търговски обект и със склад. По отношение на фактурите, издадени от Астеф ЕООД, съдът е посочил, че твърдението за превоз на стоките с личното МПС на управителя на РЛ е нелогично предвид количеството и вида на фактурираните стоки. Аналогични са и съображенията на решаващия състав относно липсата на реалност на доставката, фактурирана от Вестрейдинг ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорният въпрос е относно реалното осъществяване от процесните дружества на доставки на стоки по спорните фактури. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. Съгласно константната съдебна практика на ВАС по аналогични казуси, за доказване реалността на доставките следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства за изпълнението им. Осчетоводяването на процесните доставки е само косвено доказателство, което при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Установяването на предпоставките за ползване на данъчен кредит е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно практиката на ВАС и на СЕС. В случая то не се е справило с доказателствената тежест в процеса. Наличието на представените еднотипни договори и приемо - предавателни протоколи, без изясняване на механизма на доставката, не може в случая да обоснове извод за нейното действително осъществяване. Липсата на убедителни доказателства в тази връзка не може да бъде изцяло заместена с експертното заключение по ССчЕ, което съгласно чл. 202 от ГПК подлежи на преценка съвместно с останалите доказателства по делото, което именно е сторено и от съда. На следващо място, от представените по делото приемо - предавателни протоколи не може да бъде доказано еднозначно извършването на доставката на строителни материали по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и възникване на данъчно събитие по реда на чл. 25 от ЗДДС. В протоколите липсват данни за транспортното средство, с което е осъществен превоза, положени са само подписи и печати срещу приемаща, респективно предаваща страна, без идентификационни данни за участниците в процеса на приемо - предаване. За да бъдат обвързани протоколите с процесните фактури и за да не се налага извода, че същите са съставени за целите на ревизионното производство, то би следвало в тях да бъдат отбелязани цитираните данни. Допълнителен аргумент в тази връзка е и липсата на отразяване на фактурите в дневниците за продажби на част от доставчиците. Действително, неустановеността на материална и кадрова обезпеченост на доставчика, сама по себе си, не е основание за отказ за признаване на данъчен кредит, но по делото е видно, че това не са единствените съображения за формирания отказ. Съдът подробно е анализирал представените към фактурите документи и е стигнал до обоснован извод, че те не съдържат убедителни данни, потвърждаващи реално осъществени доставки. Въз основа на изложеното съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото в полза на приходната администрация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 380,22 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,