Решение № 10035 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 777/2012 г.

Решение № 10035 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 777/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на на "ЕРМА-Р" ЕООД, гр. С., чрез К. М. П., в качеството на управител срещу решение № 4219 от 26.09.2011 г., постановено по адм. д. № 9775/10 г., по описа на Административен съд гр. С. /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001002369/20.07.2010 г., издаден от Е. М. Н., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., в частта, потвърден с Решение № 1814/29.11.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/, при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Директора на Дирекция "ОУИ", гр. С., при ЦУ, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2001002369/20.07.2010 г., издаден от Е. М. Н., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., в частта, потвърден с Решение № 1814/29.11.2010 г. на директор на Дирекция "ОУИ", при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 23 300,00 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, като при извършването й не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2009 г. в размер на 23 300,00 лв. по фактура № 146/30.10.2009 г., издадена от "Кайнака" ЕООД с предмет на доставката продажба на стока - ботуши, подробно съдът е обсъдил приетите по делото доказателства: стокова разписка за получени стоково материални ценности - ботуши 1000 чифта на обща стойност 139 800 лв., декларация съгласно която стоката е предадена от доставчика в склада на получателя в гр. С., на бул. С. ..... в 15:30ч. на 30.10.2009 г., пакетирани в картонени кутии 12x829x850 см., стек по десет кутии, декларация на доставчика "Кайнака" ЕООД от упълномощено лице Ерма Борисова, управител и на дружеството-жалбоподател за продажба на 1000 чифта ботуши, произведени и пакетирани в цеха на "Кайнака" ЕООД в гр. П., с подизпълнител "Арт 3000" ЕООД. За закупуване на материалите за представени фактури издадени от ЕТ "М.-М. Н.", като транспортирането на стоката от гр. П. до гр. С. и между складовете на "Кайнака" ЕООД /бул. "С.. С."-..../ и "Ерма-Р" ЕООД /бул. "С."-...../, според обяснения на Борисова е извършено от Ерма Борисова с личен автомобил. Относно подизпълнителя "Арт 3000" ЕООД, съдът е възприел констатациите в хода на ревизията, че след проверка в системата на НАП е констатирано, че дружеството не разполага с необходимия персонал за извършване на доставките по фактурите, издадени на "Кайнака" ЕООД, с предмет "ушиване, монтиране на саи и поставяне на аксесоари", теглене, сглобяване и лепене на саи към ходила" и "финиширане и пакетиране". Подробно съдът е обсъдил приетите по делото четири трудови договора с работодател "Кайнака" ЕООД за длъжностите "шивачка" и "теглач", като един от тях е сключен след ревизирания период, както и договор за наем между "Кайнака" ЕООД като наемател и ЕТ "Ингилиз - Гюрсел Ремзиев" като наемодател за недвижим имот в гр. П.. От констатациите в ПИНП от 26.05.2010 г. и във връзка със съставен Протокол 914/09.09.2009 г. при предходна ревизия на "Кайнака" ЕООД, съдът е приел, че след проведен разговор със счетоводителката на наемодателя е прието за установено, че от м. май 2009 г. не съществува цех за производство на обувки, стопанисван от "Кайнака" ЕООД. Обсъден е приетия по делото договор за наем от 15.10.2008 г. между три физически лица като наемодатели и "Кайнака" ЕООД като наемател за имот в гр. С., на адрес ул. С. С. - партерен етаж, без квадратура на имота, както и представени сметки за изплатени суми за наем, както и оборотна ведомост на "Кайнака" ЕООД за м. 10. 2009 г., в която по сметки 303 "Продукция" и 304 "Стоки", не са посочени начални и крайни салда и не е отразено движение за месец 10.2009 г., през който е издадена процесната фактура. Досежно техническата обезпеченост на доставчика, съдът е обсъдил протокол, за отговорно пазене, както и констатациите при насрещната проверка извършена при предходна ревизия на "Кайнака" ЕООД в който е установено, че към 29.09.2009 г. дружеството разполага със стелажи, барплотове, кафе-машини, кафе оборудване, компютри, траш машина, шевни машини, шанц машина, преса, на обща цена 122 890 лв., които съгласно декларация на дружеството се намират на адрес гр. С., ул. С. С. ..... От жалбоподателя в хода на ревизионното производство с писмени обяснения е декларирано, че дружеството разполага с налични 960 чифта обувки, находящи се в склад на бул. "С." ..№... в гр. С., за който е представен договор за наем от 05.01.2010 г. и доказателства за изплатени суми за наем. Във връзка с декларираното е извършена проверка от ревизиращите органи, като с Протокол № 1002369/04.06.2010 г. е констатирано, че на посочения адрес няма склад стопанисван от "ЕРМА -Р " ЕООД. При така установеното съдът е приел, че дружеството не разполага със склад и съответно не съхранява декларираното количество стока в наличност като закупено по процесната фактура. При така установеното съдът е приел, че липсва данъчно събитие, респективно изискуемост на данъка, тъй като предметът на доставката не е индивидуализиран по размер, цвят, материя, търговска марка, и др. Представените доказателства за съпътстващи доставката материали и услуги, не водят до извод какви разходи са извършени от доставчика за производство на стоката по количество и вид, от представената оборотната ведомост за м. 10 2009 г. е без салда и движение през м. 10, като същата не съдържа подпис и име на съставител съгласно изискванията на чл. 11 от ЗСч, с оглед отговорността за достоверността на информацията, т. е. дружеството не е разполагало с процесните стоки в периода на извършена продажбата и фактическото предаване на стоката - 30.10.2009 г. В този смисъл приетата по делото стокова разписка, съдът е приел, че не следва да бъде ценена като доказателство за реалното предаване на стоката, тъй като не са представени доказателства и не може да се установи идентичност на стока "ботуши" с такава на доставчика, респективно произведена в друг данъчен период, тъй като стоката по фактурата е определена само по своя вид, без конкретни данни за размер, материал на изработката, търговска марка и др. При липса на доказателства, чрез които се установява осъществяването на пряката доставка и липса на нейната наличност в склад на жалбоподателя, видно от протокола за проверка от 04.06.2010, съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е отказано право на данъчен кредит поради липса на осъществена доставка по процесната фактура. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент между страните е наличие на данъчно събитие с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, т. е. прехвърлена ли е собствеността върху стоката, предмет на доставката и респ. извършена ли е реална доставка по смисъла на чл. 6. ал. 1 от ЗДДС Настоящият състав намира, че извода на АС за липса на реално прехвърляне на правото на собственост върху процесните количества стока е правилен тъй като съответства на установените по делото релевантни факти. Правилно АС е приел, че предметът на доставката не е индивидуализиран по размер, цвят, материя, търговска марка, и др. Представените доказателства за съпътстващи доставката материали и услуги, не установяват факта на извършени разходи от доставчика за производство на стоката по количество и вид, за да може да бъдат свързани с процесните. Фактурите от предходните доставчици са издадени една или две години преди доставката, предмет на настоящото производство поради което и при липса на индивидуализация на същите не може да се приеме, че са свързани с производството на процесните количества ботуши. Това обстоятелство не се установява и от представената оборотна ведомост за м. 10 2009 г., която е без салда и движение, като не съдържа подпис и име на съставител съгласно изискванията на чл. 11 от ЗСч. Не на последно място правилно съдът е приел за установено, че липсва наличност на част от стоката в склада на касаторът, с оглед заявеното в хода на ревизията и констатираното в протокол за проверка от 04.06.2010 г. Безспорно установен е и факта, че от м. май 2009 г. не съществува цех за производство на обувки, стопанисван от "Кайнака" ЕООД, поради което и не се установява къде, кога и как са произведени ботушите, къде са съхранявани до предаването им през м. 10.2010 г. Тези спорни моменти приети в хода на ревизията, не са оборени от касатора в хода на съдебното обжалване, вкл. чрез ангажиране на ССЕ, със съответните относими за спора въпроси. В тази насока не се излагат доводи в касационната жалба, а изложените са неотносими. Така довода, че органа по приходите и съдът са се позовали на настъпили впоследствие факти, като дерегистрация по ЗДДС на предходните доставчици и установени задължения с влязъл в сила РА на прекия доставчик, са съпътстващи, но не водещи мотиви в решението на съда и са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Положителния факт, че предходния доставчик "АРТ 3000" ЕООД е разполагал с кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставката, е недоказан от касатора. Останалите доводи за последваща реализация на стоката чрез ВОД, не следва да бъдат обсъждани, тъй като макар и обсъдени в част от мотивите на съда не са определящи при постановяване на съдебния акт, досежно липсата на реалност на доставката. Представените главна книга на доставчика и копия от СД и дневници, отразяващи осчетоводяването на процесните стоки от подизпълнители и доставчици, следва да бъдат проверени в счетоводството на същите, за да бъдат съпоставени с останалите аналитични и синтетични сметки, като са необходими специални знания, а от касатора не са ангажирани такива доказателства в хода на съдебното обжалване. Факта, че получателя по доставката разполага с данъчна фактура, приходен касов ордер, стокова разписка, декларации и т. н. не установяват спорните факти относно конкретния вид на стоката, а не само нейната бройка, мястото и времето на производство и съхранение до момента на твърдяното й предаване. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК