Решение № 2327 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2008 г.

Решение № 2327 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Министерството на правосъдието и Окръжна прокуратура гр. Варна против решение по адм. д. № 1905/2007 г. по описа на Административен съд Варна. Касационните жалбоподатели искат отмяна на решението като необосновано и незаконосъобразно. Не са посочени конкретни незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, както и причинна връзка между тях и настъпила вреда. Съдът не е указал на ищеца да отстрани допуснатата нередовност на исковата молба, въпреки направеното искане от страна на министерството, с което е нарушено правото на защита. Липсват твърдения за конкретни неимуществени вреди и доказателства за тях, не е ясен моментът на настъпването им. Условията, при които се настаняват лишените от свобода не могат да се определят като административна дейност. Съдът нарушил процесуалните правила, като не е посочил в диспозитива на решението обезщетението за какви неимуществени вреди се присъжда. Необосновано е приел, че условията в затвора са предизвикали срам и унижение, неудобство и дискомфорт, което следвало от "правилната житейска логика". Размерът на обезщетението не е съобразен с чл. 52 от ЗЗД. Липсва нормативна уредба за квадратурата в килиите, с които лишеният от свобода трябва да разполага. Затворническата администрация не може да откаже изпълнение на задължения и да не приема осъдени или задържани лица на основание пренаселеност или по причини от битов характер. Представя писмени доказателства. Ответната страна Красимир Николов Илиев оспорва касационните жалби. Представителят на Върховната административната прокуратура поддържа касационната жалба подадена от Окръжна прокуратура Варна и дава заключение за неправилност на касационната жалба, защото не е налице чл. 4 от ЗОДОВ. Липсва доказана причинно-следствена връзка между бездействия на затворническата администрация и претърпени вреди. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Красимир Николов Илиев, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Варна, срещу министерството на правосъдието, с която е поискано присъждане на обезщетение в размер на 400 лв. за претърпени "непозволени вреди", изразяващи се в значителни неудобства, притеснения, тревоги, безпокойствия, изнервяне и уронване на човешко достойнство и чест в резултат на незаконосъобразни бездействия от страна затворническата администрация, които й са вменени като задължения с чл. 19, ал. 1, вр. с чл. 19а, ал. 1 вр. с чл. 9, чл. 2, ал. 2 от ЗИН, чл. 16, ал. 3 от ППЗИН и чл. 15, ал. 2, чл. 18, ал. 3, чл. 23, ал. 1 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип. С решение № 84/ 18.01.2008 г. по адм. д. № 1905/ 2007 г. по описа на АС-Варна, искът е уважен в пълен размер, като първоинстанционният съд е приел, че е налице правното основание на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, защото ответната страна не е изпълнила задължението си да осигури такива условия при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, които да уважават човешкото достойнство на ищеца. Прието е, че са унизителни условията за ползване на обща тоалетна, достъпна само през деня, липсата на достъп до същата в периода от 20, 30 ч. до 6.00ч. и ползване на обща кофа в килията. Развити са мотиви, че липсата на течаща вода и наличието на инсекти в килията не осигуряват условия за поддържане здравето на осъдения. Прието, че има претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на министерството на правосъдието, което да ангажира отговорността по чл. 203 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочено е, че пасивната легитимация на министерството на правосъдието е налице, тъй като местата за лишаване от свобода се създават със заповед на министъра на правосъдието, като териториални звена на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- чл. 9 и чл. 19а, ал. 2 и ал. 3 от ЗИН. Решението е недопустимо и е постановено при нередовно упражнено право на иск, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съдебното производство. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация при министерството на правосъдието с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Основанието на иска са факти и обстоятелства. От наведените с исковата молба твърдения става ясно, че ищецът претендира присъждане на обезщетения за фактически бездействия на затворническата администрация и неизпълнение на законови задължения, вследствие на които :1. липсва жизнено пространство в килията, а малката жилищна площ не съответства на броя на лицата в нея, 2. помещението има неугледен вид поради замърсени стени, таван и под, 3. липсва достатъчна дневна светлина в килията и това налага постоянно използване на луминесцентно осветление, 4. липсва достатъчно въздух в килията, вследствие на което през лятото е непоносим задух, 5. в килията няма санитарен възел - мивка и тоалетна, а находящият се в общия коридор се ползва само от 6.00 ч. до 21.00 ч., като през нощта килията се заключва и за тоалет се ползва кофа, 6. санитарният възел се ползва от 90-100 човека, но капацитетът му не отговарял на броя на затворниците, което създавало неудобства, в тоалетната няма врати, което било унизително, 7липсва топла течаща вода за пране, вследствие на което другите се захабявали. Ищецът сочи, че от бездействията на затворническата администрация в периода от 15.12.2006 г. до 23.09.2007 г. е претърпял неимуществени вреди, които се описва като неудобства, притеснения, тревоги, безпокойствия, изнервяне и уронване на човешко достойнство и чест, и иска обезщетение за тях общо в размер на 400 лв. Решението е недопустимо и следва да се обезсили. Измежду процесуалните действия на страните искът е най-важното действие, защото предопределя съдебния процес в няколко насоки: поражда процесуално отношение, определя спорния предмет, страните по делото, вида на търсената от ищеца защита и тази, която получава ответникът, предмета на решението. Поради това законодателят определя редица условия за надлежно упражняване на право на иск, като едни от тях трябва да са налице и затова представляват положителни процесуални предпоставки за редовно упражняване на право на иск. Една от тези предпоставки е съобразяване на иска с изискванията, на които трябва да отговаря редовния иск по чл. 98 - чл. 100 от ГПК (отм.), но действал към момента на сезиране на съда (чл. 127- чл. 129 от ГПК, действащ). Липсата на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за надлежно упражняване на право на иск прави решението недопустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на 27.09.2007 г., т. е. при действието на ГПК (отм.). В исковото производство по чл. 203 от АПК съдът е бил длъжен да приложи разпоредбите на чл. 98- чл. 100 от ГПК (отм.), да укаже на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба по чл. 98, ал. 1, б. "в" и б. "г" от ГПК (отм.) като посочи цената на всеки един от обективно съединените искове, да конкретизира претърпените неимуществени вреди от всяко твърдяно незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Законодателят има предвид само фактически бездействия, като тяхната незаконосъобразност се установява от сезирания с исковата молба съд -чл. 204, ал. 4 от АПК. С разпоредбата на чл. 256 от АПК се посочва, че незаконосъобразно е неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Именно затова законодателят дава възможност за ангажиране на отговорността на държавата за незаконосъобразни фактически действия или бездействия, но упражняването на правото на искова защита трябва да отговаря на изискванията на чл. 98, ал. 1 от ГПК (отм.). Ищецът е длъжен да посочи ответната страна, да очертае предмета на спора с навеждане на конкретни обстоятелства, на които основава претенцията си и да посочи размера на всеки един от обективно съединените искове, както е в настоящия случай. Вместо да укаже на ищцовата страна да отстрани нередовността на исковата молба, първоинстанционният съд се е произнесъл по същество. В резултат на това, липсва яснота в предмета на делото, обстоятелствата, на които се основава претенцията и петитума на исковете. Съдът развил общи съображения за основателност на иск с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК и петитум 400 лв. с мотиви, че не са осигурени такива условия на затворника, които да уважават човешкото му достойнство. Обсъдил е само някои от наведените с исковата молба твърдения за настъпили неимуществени вреди от фактически бездействия. Поради нередовното упражнено право на иск и неотстраняване на допусната нередовност на исковата молба, първоинстанционният съд не се е произнесъл по обективно съединени искове, с каквито е сезиран, а само по един иск. Затова не са изложени правни изводи в какво се състои незаконосъобразността на конкретно посочените от ищеца фактически бездействия, какви точно задължения, произтичащи от закон не са извършени, в каква причинна връзка са с претърпени неимуществени вреди, няма мотиви и произнасяне по размер на обезщетение за всяка една вреда. За да бъде ангажирана отговорността по чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ трябва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, а именно: дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В осъдителното решение съдът е длъжен да развие мотиви за наличието на всички законови предпоставки. Първоинстанционният съд няма правни изводи в този смисъл, което в случая произтича от неизпълнение на служебно задължение да укаже на ищеца да отстрани нередовност на исковата молба, с оглед спазване на процесуалните правила за редовно упражняване на право на иск. Последицата е постановяване на недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение с оглед отстраняване на нередовността. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК