Решение № 5289 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14179/2016 г.

Решение № 5289 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14179/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на И. Джановска и П. Николова и двете от [населено място] срещу решение № 877 от 06.10.2016 г., постановено по адм. д. № 463/2016 г. на Административен съд С. – област. С определение № 7845 от 21.06.2017 г. на ВАС по настоящото дело, потвърдено с определение № 13639 от 09.11.2017 г. по адм. д. № 12307/2017 г. на петчленен състав на ВАС, е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Джановска срещу решение № 877 от 06.10.2016 г. по адм. д. № 463/2016 г. на АССО и производството по делото по отношение на нея е прекратено. Настоящото производство продължава само по жалбата на П. Николова от [населено място] срещу решение № 877 от 06.10.2016 г., постановено по адм. д. № 463/2016 г. на Административен съд С. – област, с което е отхвърлена жалбата на И. Джановска срещу Заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 34 от 25 от 25.03.2016 г. на Началника на РДНСК – Югозападен район (ЮЗР), обявена е за нищожна по жалбата на П. Н. З. № ДК – 10 – ЮЗР – 34 от 25.03.2016 г. на Началника на РДНСК – (ЮЗР) и е оставена без разглеждане жалбата на П. Николова срещу Разрешение за строеж № 23 от 26.08.1993 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта и обжалваното разрешение за строеж. Ответникът началник на РДНСК Югозападен район взема становище за основателност на жалбата на П. срещу решението в частта за обявяване нищожност на оспорената заповед. Останалите ответници главен архитект на община П. и Ц. Транчев от [населено място] не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за частична основателност на жалбата на П. Николова. При разглеждане на делото в последното съдебно заседание е конституирана и като ответник И. Джаноска, по отношение на която производството по настоящото дело е прекратено с влязлото в сила определение, поради което същата следва да бъде заличена като ответник по делото. Касационната жалба на П. Николова е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Тя е оспорила решение на АССО в цялост, като по отношение на частта на решението, с която е отхвърлена жалбата на И. Джаноска срещу Заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 34 от 25.03.2016 г., за П. Николова не е налице правен интерес от оспорване на решението, тъй като тази част засяга правата само на Джаноска и е недопустимо релевирането на чужди права при оспорването. Поради това, в тази част касационната жалба на П. Николова следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. За П. Николова е налице правен интерес и признато право на касационна жалба по отношение на оспореното решение на АССО в частта му, в която е обявена за нищожна по жалбата на П. Н. З. № ДК – 10 – ЮЗР – 34 от 25.03.2016 г. на Началника на РДНСК – (ЮЗР) и е оставена без разглеждане жалбата й срещу Разрешение за строеж № 23 от 26.08.1993 г. Макар че жалбата й срещу заповедта на Началника на РДНСК – ЮЗР е уважена и е обявена за нищожна заповедта на Началника на РДНСК – ЮЗР, с диспозитива на решението е оставена като краен резултат без разглеждане жалбата й срещу разрешението за строеж, което е било предмет на контрол в административното производство. Този резултат обосновава негативно за П. Николова разрешение на повдигнатия пред съда правен спор, което пък обосновава качеството й на лице, имащо право на жалба в посочената част на оспореното решение на АСОО, което като краен резултат в тази му част се явява неблагоприятно за нея. По тези съображения, настоящия състав намира за допустима касационната жалба на П. Николова срещу решение № 877 от 06.10.2016 г. по адм. д. № 463/2016 г. на АССО в частта му, в която е обявена за нищожна Заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 34 от 25.03.2016 г. на Началника на РДНСК – (ЮЗР) и е оставена без разглеждане жалбата на П. Николова срещу Разрешение за строеж № 23 от 26.08.1993 г. АССО е сезиран с жалба на И. Джановска и П. Николова срещу Заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 34 от 25.03.2016 г. на Началника на РДНСК – (ЮЗР), с която на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ във връзка с чл. 149, ал. 5 от ЗУТ е прекратено административното производство по жалбата на И. Джаноска срещу разрешение за строеж № 23 от 26.08.1993 г. и с която на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ е отхвърлена жалбата на П. Николова срещу разрешение за строеж № 23 от 26.08.1993 г. за изграждане на "Сглобяема жилищна сграда" в УПИ III – 60, кв. 8, по плана на с. Р., издадено от началник отдел "Териториално развитие, жилищна политика и строителство" на община П.. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че заповедта е нищожна в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. Николова срещу разрешението за строеж на две самостоятелни основания. На първо място съдът е приел, че произнасяйки се по същество, по влязло в сила разрешение за строеж, въпреки разпоредбите на чл. 154 а от ЗТСУ, чл. 229, ал. 2 от ППЗТСУ и чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, началникът на РДНСК – Югозападен район е произнесъл нищожен административен акт. Съдът е направил извод, на второ място, че разрешението за строеж е влязло в сила, тъй като съобразно чл. 229, ал. 2 от ППЗТСУ не могат да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж на реализирани обекти, за които са изтекли две години от приемането им, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства, като от тогава до подаването на жалбата се изминали повече от две години и разрешението за строеж не може да се отмени. Приел е и нищожност на заповедта на основание чл. 216, ал. 7 от ЗУТ, тъй като началника на РДНСК – ЮЗР се е произнесъл със заповед месеци след изтичане на 15 – дневния срок по посочената разпоредба, като е приел, че този срок е преклузивен. Решението в частта, с която е прогласена за нищожна заповедта на Началника на РДНСК и е оставена без разглеждане жалбата на П. Николова срещу разрешението за строеж е неправилно. На първо място, неправилно е прието, че срокът по чл. 216, ал. 7 от ЗУТ е преклузивен. С ТР № 1 от 17.09.2018 г. по т. д. № 4/2016 г. е прието, че срокът по чл. 216, ал. 7 от ЗУТ, в който началникът на ДНСК или упълномощени от него лица следва да се произнесат по постъпили жалби срещу актове по чл. 216, ал. 1 от ЗУТ, между които е и разрешението за строеж, е инструктивен и непроизнасянето в 15-дневния срок няма за ефект погасяване на правомощията, а издадената след изтичане на този срок заповед е действителен акт. Не е налице приетото основание за нищожност на заповедта, поради неспазване на срока по чл. 216, ал. 7 от ЗУТ. На второ място, действително по отношение на РС № 23 от 26.08.1993 г. са приложими чл. 154 а ал. 2 от ЗТСУ и 229 а ал. 2 от ППЗТСУ, според които "не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж за реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това" (чл. 154 а ал. 2 от ЗТСУ, както и чл. 229 а ал. 2 от ППЗТСУ в относимата редакция ДВ бр. 48/1985 г.). Тези разпоредби обаче не обуславят недопустимост на жалбата на П. Николова срещу разрешението за строеж, а обуславят липса на правомощие на Началника на РДНСК да отмени оспореното разрешение за строеж, което е и сторил началника на РДНСК – ЮЗР. Това е така, тъй като в посочените разпоредби изрично е разписано задължението да "не могат да се отменят" одобрени проекти и разрешения за строеж при наличието на условията в посочените разпоредби. По изложените съображения, административният орган се е произнесъл в рамките на правомощията му по посочените разпоредби и правилно е отхвърлил жалбата на Николова срещу разрешението за строеж. Оспорената п заповед на Началника на РДНСК не е нищожна, а напротив, същата е законосъобразна. Като е достигнал до обратния извод, АССО е постановил неправилно решение, като в частта, с която е прогласена за нищожна заповедна на Началника на РДНСК и е оставена без разглеждане жалбата на Николова срещу РС, решението на АССО следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на П. Николова срещу заповедта на Началника на РДНСК – ЮЗР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,