Решение № 10898 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6594/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. Х., гражданин на Венецуела, чрез адв. Р. Иванов, против решение 705/26.04.2024 г., постановено по адм. дело 208/2024 г. по описа на Административен съд Перник. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се становище, че съдът не се е произнесъл по всички наведени в жалбата доводи, подходил е формално при изследване на бежанската история, поради което е достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Излага, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован, поради и което иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на А. К. Х.. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Петкова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АС Перник е отхвърлил жалбата на А. К. Х., гражданин на Венецуела, против Решение 3891/01.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че в процесния случай се касае за последваща молба за закрила, като първоначално А. К. Х. е подал молба за закрила с вх. РД09-2063/22.11.2019 г. на РПЦ-София. С чуждия гражданин е проведено интервю на 24.10.2023 г., отразено в Протокол Рег. УП-20406/24.10.2023 г., от което е установено, че А. К. Х. е напуснал Венецуела, преминавайки през Колумбия, от там през Мадрид (Испания) до Република България със самолет. Посоченото от чуждия гражданин се потвърждава и от проведеното на 14.01.2020 г. интервю по повод на първоначално подадената от него молба за закрила. Във второто интервю като причина за напускане на страната по произход А. К. Х. посочил, че не може да се завърне във Венецуела, защото полицията може да ги задържи него и съпругата му, която също е с него тук в България, поради това, което са говорили, както и поради това, че съпругата му участва в групи, които са видими в интернет, където публикува информация за всички неща, които се случват в страната им, а правителството не искало да се знае. Изложил е, че негови роднини също могат да бъдат застрашени при завръщане на семейството във Венецуела, както и че не може да се чуе с майка си, защото телефоните се подслушват, но има информация, че около къщата му във Венецуела често минава полиция. По отношение на съпругата си А. К. Х. посочва, че същата не е заплашвана, но ако продължава с публикациите, ще си има големи проблеми. Заявил е още, че в България се чувства добре и иска да остане да живее тук със семейството си. Тези факти А. К. Х. посочил като нововъзникнали обстоятелства, обосноваващи основателността на молбата му, различни от изложените от него в предходното интервю. Във връзка с горното, административният съд посочил, че при проведеното първо интервю на 14.01.2020 г. А. К. Х. изложил като причини за напускане на страната му на произход общата несигурност във Венецуела, липсата на добри условия на живот, ниското заплащане на труда, отношението на управляващите към гражданите на страната и желанието му да намери по-добри условия на живот за него и семейството му. Посочил е, че спрямо него не е осъществявано насилие, не е преследван, но в страната му няма свобода на изразяването, тъй като полицията и властите не разрешават. По време и на двете интервюта чужденецът не е посочил да е подлаган на насилие или да е имал проблеми във връзка с етническа или религиозна принадлежност, не е бил задържан или арестуван, както и че не членува в политически партии или организации. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка във Венецуела, изложени в Справка от 13.02.2024 г. По делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. Представени са и множество други документи, имащи отношение към случая. С оспореното в съдебното производство Решение 3891/01.03.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение А. К. Х., гражданин на Венецуела, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца, още повече, че изложените от А. К. Х. като нововъзникнали обстоятелства реално не са такива по своята същност, а са същите, посочени от него и при протичането на производството по първата му молба за закрила, но представени по различен начин. Административният съд изложил, че чужденецът не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Венецуела, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По отношение на наведените от А. К. Х. аргументи, свързани с разделянето на членовете на семейството по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, съдът посочил, че в процесния случай не е установено на член от неговото семейство да е предоставена закрила по силата на закона или да е висащо такова производство, което да изисква съвместно разглеждане на подадените молби за закрила. За неоснователни за приети и възраженията на чужденеца за нарушаване на принципа за най-добрия интерес на детето, защото за детето най-добрия интерес е запазване целостта на семехството, което може и следва да бъде постигнато чрез завръщане на родителите в страната им на произход. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 3891/01.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история, поради и което е достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Напротив, съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. К. Х. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения, още повече, че в процесния случай се касае за последваща молба за закрила по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ЗУБ. В проведеното ново интервю относно новите обстоятелства от съществено значение за личното му положение чужденецът е посочил, че не може да се завърне във Венецуела, защото може да бъдат задържани от полицията поради това, което са говорили (т.е. чужденецът и съпругата му). Посочил е, че съпругата му участва в групи, в които се разпространява информация, неугодна за правителството, но на въпрос дали съпругата му е заплашвана А. К. Х. отговорил отрицателно. Като цяло посочва страх от произвол от органите на реда в страната си на произход. Правилно административният съд приел, че като цяло А. К. Х. не представя нови обстоятелства, на които да основе последващата си молба за закрила. При провеждане на първото интервю с него на 14.01.2020 г. той отново е посочил, че изпитва страх от произвола на органите на реда, като също така е посочил и лошите икономически и социални условия на живот във Венецуела. Отделно от това, прави впечатление бежанската история на А. К. Х., а именно, че след напускането на Венецуела той е пребивавал в няколко страни Колумбия и Испания, преди да дойде в България, като има период, в който се е завърнал отново във Венецуела. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Правилно АС Перник приел, че така представената бежанска история на А. К. Х. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са и възраженията на А. К. Х., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Венецуела, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган е обсъдил ситуацията в страната по произход на А. К. Х. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Венецуела, съпоставена с личната бежанска история на А. К. Х.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Венецуела следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че ситуацията във Венецуела е политически нестабилна и има използване на насилие от страна на силите за сигурност, но това не означава, че в страната е налице въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното право и правото на ЕС. Във Венецуела не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. По делото не е установен реален риск оспорващият да понесе тежки посегателства при връщането си в страната на произход, като също така не е налице и заплаха спрямо него, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 3891/01.03.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение