Решение № 13736 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2020 г.

Решение № 13736 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на К. Кръстев, от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Неделчев, срещу решение № 397/05.03.2020 г., постановено по адм. дело № 2128/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-03000318004991- 091-001/06.03.2019 г. на органи по приходите, в частта потвърден с Решение № 121/24.06.2019 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна, с който са определени задължения за данъци както следва: данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ) за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., всичко в размер на 2 099, 19 лв. -главница и 655, 01 лв. -лихва и в частта, с която е изменен същия РА и са определени задължения за данъци, както следва: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3 761, 34 лв. -главница и 2 234, 09 лв. -лихви и са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., в размер на 2 629, 34 лв. -главница и 1 561, 72 лв. - лихва. Оплакването в касационната жалба е за допуснато от съда нарушение при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е споделил констатациите в ревизионния акт, че множеството извършени продажби представляват търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП в депозирано писмено становище от гл. юриск. Е. Великова я оспорва с искане да се остави като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли изцяло жалбата на К. Кръстев срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че констатациите на ревизионния акт за дължимост на определените задължения са законосъобразни в съответствие с материалния закон и при недопуснати нарушения на административно-производствените правила. За да направи този извод съдът е приел, че правилно ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК поради не подаване на декларация и установени данни за укрити приходи. Въз основа на събраните по делото доказателства е установил безспорно, че жалбоподателят Кръстев е реализирал продажби на стоки, които са били доставяни до крайния клиент от куриер, като е получавал плащанията чрез наложен платеж, видно от предоставените от "Еконт Експрес" ООД справки в табличен вид. Посочено е, че констатациите на РА по реда на чл. 122 ДОПК се считат за верни до доказване на противното, доколкото наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Съдът е приел, че не е опровергал фактическите констатации на органа по приходите, поради което и правилно е била установена данъчната основа за облагане, по реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК, за извършените от лицето продажби чрез "Еконт Експрес". Върху така определената данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК органите по приходи са приложили ставка 15% и законосъобразно са установили дължим данък върху дохода като ЕТ. Крайният извод на съда, е че правилно с РА са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г.; 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Установена е данъчна основа за облагане, по реда на чл. 122 от ДОПК, като от разликата между установените приходи и признатите разходи, е установен размера на годишния данък за дейността на търговеца по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва: За 2012 г.: Приходи от продажби: 596, 73 лв.; Отчетна стойност на продадените стоки: 336, 75 лв. и куриерски такси на Еконт - 11, 74 лв.; Финансов резултат/облагаем доход: 248, 24 лв.; Данък по ЗДДФЛ - 15% - 37, 24 лв. За 2013 г.: Приходи от продажби: 5 840, 75 лв.; Отчетна стойност на продадените стоки: 3 280, 00 лв. и куриерски такси на Еконт: 114, 19 лв.; Финансов резултат/облагаем доход: 2446, 56 лв.; Данък по ЗДДФЛ - 15% - 366, 98 лв. за 2014 г.: Приходи от продажби: 4985, 00 лв.; Отчетна стойност на продадените стоки: 2799, 00 лв. и куриерски такси на Еконт: 90, 63 лв.; Финансов резултат/облагаем доход: 2095, 37 лв.; Данък по ЗДДФЛ - 15% - 314, 31 лв. за 2015 г.: Приходи от продажби: 10820, 74 лв.; Отчетна стойност на продадените стоки: 6077, 25 лв. и куриерски такси на Еконт: 110, 39 лв.; Финансов резултат/облагаем доход: 4633, 10 лв.; Данък по ЗДДФЛ - 15% - 694, 97 лв. за 2016 г.: Приходи от продажби: 10695, 17 лв.; Отчетна стойност на продадените стоки: 6007, 00 лв. и куриерски такси на Еконт: 116, 93 лв.; Финансов резултат/облагаем доход: 4571, 24 лв.; Данък по ЗДДФЛ -15% - 685, 69 лв. Относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 629, 34 лв., решаващия съд е обсъдил подробно спорните моменти като началното салдо за периода, наличните парични суми и движението им по банковите сметки на ревизираното лице. Подробно е обсъдил и свидетелските показания и цената на придобиване на недвижимия имот, изложил е мотиви защо не кредитира заключението на назначената ССчЕ, като е направил извод за законосъобразност на РА и в тази му част. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е установил, че данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за извършената икономическа дейност от физическото лице К. Кръстев без регистрация на тази дейност по ТЗ, е извършена по чл. 122, ал. 2 ДОПК при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК. Именно това е спорният въпрос по делото. В касационната жалба не се оспорва получаването на сумите от продажби на стоки чрез "Еконт Еспрес". Оспорва начина, по който са третирани тези суми, т. е. като облагаеми доходи, тъй като счита, че получените суми от продажби на тези движими вещи изобщо не представляват доход, съответно не се облагат с данък доходите от продажба на имущество, придобито по наследство. По делото е установено, че Кръстев е извършвал продажба на вещи и е реализирал доход в размерите за съответните ревизирани данъчни периоди, посочени в РА. Същите се установяват по безспорен начин от събраните в хода на ревизията доказателства. Видно от представената от куриерската фирма справка в нея се съдържат данни за подател и получател, както и за заплатените стоки, а получаването на сумите от продажбата не се оспорват. Извършените продажби нямат инцидентен характер, същите са извършвани системно, като предвид и количествата на продаваните стоки тази дейност следва да се определи като търговска и по занятие по смисъла на чл. 1 ТЗ. Предвид обема и броя продажбите, на постъпленията на парични суми от тези продажби, то ревизираното лице безспорно е извършвало независима икономическа дейност под формата на продажба на стоки, доходите от която не са декларирани по надлежния ред. Доколкото продаваните стоки, не са в количества за лична употреба, то следва извода, че тези сделки попадат в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени в първоначален, преработен или обработен вид. В тази връзка разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, сочи, че по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. Що се отнася до твърдението, че продадените стоки са наследствени, правилен е извода на решаващия съд, че подобни твърдения не се доказват. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, потвърдили констатациите на приходните органи във връзка данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. Съгласно чл. 17 ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. По делото е установено, че в хода на ревизионните производства, жалбоподателят представя противоречиви обяснения във връзка с разполагаемите от него парични средства в брой. От представената от лицето в хода на ревизията декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2012 г. се установява, че същото в хода на производството не е декларирало налични парични средства в началото на 2012 г., поради което правилно съдът е приел, че към 01.01.2012 г. ревизираното лице не е разполагало с парични средства в брой. Правилно съдът не е кредитирал заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, поради следното: при извършения анализ на движението на паричните средства по кредитната карта, приключило с протокол № ПФ-03000317000212-073-001/07.06.2018 г., възпроизведен в РА, органите по приходите са установили, че по сметката са внасяни суми от К. Кръстев в размер на 16957, 44 лв. и от Д. Кръстева -10045, 00 лв., които са взети предвид при извършената съпоставка на имуществото. За твърденията, за предоставена от съпругата му сума в размер на 8300 лв. не са представени писмени доказателства. Кръстева не е декларирала, че е предоставила парични средства в брой на съпруга си през 2012 г. Изявленията й в тази посока са общи и не сочат кога конкретно е дала тази сума, кога и как я е събрала, с оглед изявлението й, че е предоставила по-голяма сума. Отделно с Протокол № ПФ-03000317000211-073-001/07.06.2018 г., са установени приходите и разходите й. След анализ на приобщените по делото писмени доказателства досежно извършените плащания от кредитната карта, се установяват внесените парични средства за всеки един от съпрузите, като видно от РА е изключена сумата от 10045, 00 лв. от съпоставката на имуществено състояние на жалбоподателя, поради, което са взети предвид само неговите лични вноски в размер на 16957, 44 лв. От показанията на Кръстева - съпруга на жалбоподателя също не се установява нито, че разходите за издръжка и живот са плащани от друг, нито, че са разпределяни и в какво съотношение между членовете на домакинството. Настоящия съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно неправилно определената от вещото лице пазарна цена на закупения през ревизирания период недвижим имот в с. Здравец, общ. Аврен, обл. Варна, В случая, вещото лице не е работило по нито един от методите посочени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на министъра на финансите, поради което, посочената цена на имота не е пазарна цена, по смисъла на § 1, т. 10 от ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 2, т. 4 ДОПК след като не е доказана пазарната цена на имота, разходите за придобиването му правилно е определена в размера, посочен в представения нотариален акт за покупко-продажба от 19.09.2012 г. в размер 5 200 лв. Съпругата Кръстева не свидетелства, нито е ангажирала доказателства, че е предоставила половината от средствата, нито това се твърди от жалбоподателя Кръстев, поради което, правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице и в тази му част. При така изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 677, 26 лв. за касационната съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение