Решение № 475 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 621/2009 г.

Решение № 475 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 621/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 14.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 640 от 6.11.2008 г. по гр. д. № 576/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) с решение № 749 от 19.12.2008 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД; чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС, предявени от А. С. С. от гр. П. против Д. И. Ф. и Н. С. Ф., двамата от гр. П. и И. Х. Т. от гр. С. за прогласяване недействителност на договор, обективиран в нот. акт № 10/2006 г. на нотариус с район на действие Пазарджишки районен съд като сключен при заобикаляне на закона и при условията на привидност и изкупуване на недвижимият имот, предмет на разпореждане с нот. актове № 10 и № 11 от 2006 г.. Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за разграничението между сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка - въпрос, от значение за точното прилагане на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД. По приложението на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД: Една от хипотезите по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на нищожност на договорите е сключването им при заобикаляне на закона. Сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена - недопустима е нейната по-далечна цел. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, пр. V-то ЗЗД, нищожни са и привидните сделки. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка. Възможна е и хипотеза, в която е нищожна е не само привидната, но и прикритата сделка, като сключена в нарушение на закона или с цел заобикалянето му; случаи, в които недопустимият резултат да се постига чрез дублиране на правните способи, характерен за симулацията. Несъмнено, не във всички случаи целта на симулацията е заобикаляне на закона - по общо правило, целта на симулацията е създаването на една привидност спрямо третите лица по отношение на действително съществуващите правни отношения, които не противоречат на закона и морала. Каква е целта на прикритата сделка (или поредица от сделки) и доколко чрез нея страните са се домогвали да постигнат непозволен или забранен от закона резултат е въпрос, който следва се разрешава от съда съобразно конкретиката на делото. Когато собственикът на идеални части от имот цели да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба с друга сделка, прикритият договор за продажба не е в заобикаляне на закона. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните и от нея се поражда право на изкупуване от съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона. В обжалваното решение на Пазарджишки окръжен съд е прието, че ищецът А. С. С. и ответникът И. Х. Т., ведно с още осем физически лица са съсобственици на недвижим имот, съставляващ УПИ ХIV-3209 в кв. 252 по плана на гр. П., ведно със застроена в него двуетажна жилищна сграда. С нот. акт № 10 от 2006 г., ответникът И. Т. дарил на втория ответник по делото Д. И. Ф. 1/48 ид. част от съсобствения имот. Същият ден - 22.11.2006 г., с последващия нот. акт № 11/2006 г. между ответниците е била сключена втора сделка, с която И. Т. е продал на Д. Ф. собствените си 5/48 ид. части от същия имот. Продажбата е била извършена по време на брака между ответниците Д. С. Ф.. Прието е, че извършеното с нот. акт № 10/2006 г. дарение не е нищожно, тъй като дори и намерението на страните по нея да е било сключване на възмездна сделка, то последната би породила правно действие за страните по нея, а за съсобствениците на имота би възникнало единствено правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС; че не е установена и твърдяната привидност на дарението, прикриващо продажба, тъй като по делото не е доказано по безсъмнен начин, че страните не целят настъпването на правните и последици, поради което исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване недействителност на договор, обективиран в нот. акт № 10/2006 г. са отхвърлени като неоснователни. С оглед изводът за валидност на дарението, съдът е отхвърлил и претенцията по чл. 33, ал. 2 ЗС, предвид обстоятелството, че продажбата по нот. акт № 11/2006 г. е извършена между съсобственици. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от ищеца по делото И. С. С. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 17, ал. 1 ЗЗД при безспорно установена симулативност на дарението по нот. акт № 10 от 2006 г., прикриващ възмездна сделка с цел да се избегне задължението към съсобствениците по чл. 33, ал. 1 ЗС. Ответниците по касационната жалба Д. Илиев Ф., И. Х. Т. и Н. С. Ф. считат, че жалбата е неоснователна и молят да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са неоснователни. С оглед гореизложените мотиви по приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 32, ал. 2 ЗЗД, искът за прогласяване нищожност на дарението, извършено с нот. акт № 10/2006 г. е неоснователен - дори и целящо да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба, дарението не е в заобикаляне на закона, тъй като чрез него не се постига забранен от закона резултат. Резултата от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено от закона. Правото на изкупуване възниква за съсобственика при наличие на валидни разпоредителни сделки и затова то е насочено не срещу разпоредилия се съсобственик, а срещу третото лице преобретател, което валидно е придобило права. По делото е безспорно установено, че между ответниците И са сключени две поредни сделки - с първата сделка, изповядана с нот. акт № 10 от 22.11.2006 г. И. Т. е дарил на Д. Ф. 1/48 част от съсобствения му с ищеца недвижим имот, а с втората, изповядана с нот. акт № 11 от 22.11.2006 г. му е продал останалите му 5/48 ид. части от съсобствеността. Установено е, че по идентичен способ е придобил идеални части от имота и ищеца по делото - с нот. акт № 31 от 29.08.2006 г. му е била дарена 1/32 част от същия имот и на следващия ден, с нот. акт № 38/2006 г. същия съсобственик му е продал идеални части. От събраните доказателства, в т. ч. обяснения на ответника И, дадени по реда на чл. 114, ал. 1 ГПК (отм.) в съдебно заседание на 1.10.2007 г. и показания на свидетеля М, е установено дарственото намерение по първата оспорвана сделка, извършена с нот. акт № 10 от 22.11.2006 г.; установено е че между дарител и надарен са съществували близки приятелски отношения, мотивирали прехвърлителя да се разпореди с част от имота безвъзмездно. Същевременно, между страните по сделката са съществували и икономически отношения като наемател и наемодател на имота, свързани с уреждане на сметки - обстоятелства, даващи основание друга част от имота да се прехвърли възмездно, което обуславя извод, че твърдяната симулация при извършване на дарението не е установена по безсъмнен начин, поради което искът с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение