Решение № 10393 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните срещу решение № 2786 от 10.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2046/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендират се сторените разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Министерство на земеделието и храните, се представлява от юриск. Малушева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът,“ Кю Сертификейшън“ АД със седалище гр.Пловдив, редовно призован, се представлява от адв. Пеева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изразени в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е осъдил Министерство на земеделието и храните да заплати на „Кю Сертификейшън“ АД – гр.Пловдив сумата от 26 025,54 евро, представляваща лихва за забава за периода 23.08.2023г. до 17.09.2025г. /датата на предявяване на исковата молба/ върху сумата от 182 861, 26 лв главница – обезщетение за пропуснати ползи в резултат на отменен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт, присъдено в полза на дружеството – ищец с влязло в сила решение по адм.д. № 2143/2023г. по описа на АС-Пловдив. За да стигне до този резултат, съдът е приел за установена по делото следната фактическа обстановка: С окончателно съдебно решение № 13381 от 28.10.2020г., постановено по адм.д. № 7413/2020г. по описа на ВАС, четвърто отделение е отменена заповед № РД09-325/28.03.2019 на министъра на земеделието, храните и горите, с която на ищцовото дружество „Кю Сертификейшън“АД-гр.Пловдив е отказано издаване на временно разрешение по чл.21а, ал.2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/ за извършване на контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на съдържащите се в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. След отмяната на цитирания по-горе административен акт „Кю Сертификейшън“АД-гр.Пловдив е предявил срещу Министерство на земеделието и храните осъдителни искове по чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за пропуснати ползи от отменения като незаконосъобразен административен акт с подробно посочени в исковата молба отделни основания, размери и периоди на търпене на вредите, ведно със законната лихва върху претендираните пропуснати ползи, считано от датата на отмяната с влязло в сила съдебно решение на административния акт до предявяване на исковата молба -23.08.2023г. По тази искова молба е образувано адм.д. № 2143/2023г. по описа на АС- Пловдив, приключило с решение № 9961/18.11.2024г., с което всички осъдителни искове са уважени частично със законните последици. По касационна жалба на МЗХ срещу съдебното решение по адм.д. № 2143/2023г. по описа на АС- Пловдив е образувано адм.д. № 940/2025г. по описа на ВАС, трето отделение, приключило с Решение № 7928/16.07.2025г., с което решението на АС –Пловдив е оставено в сила само в следните осъдителни диспозитиви: в частта му, в която Министерство на земеделието и храните е осъдено да заплати на „Кю Сертификейшън“АД-гр.Пловдив сумата от 182 861,26 лв обезщетение за пропуснати ползи- осуетена възможност за реално увеличаване имуществото на дружеството чрез получаване на приход от контролирани лица за периода 31.03.2019г.-31.12.2019г. поради предсрочно прекратяване на договорни отношение в резултат на отменената като незаконосъобразна Заповед № РД09-325/28.03.2019г., както и в частта му, в която МЗХ е осъдено да заплати на същото дружество сумата от 54 482,01 лв, представляваща законната лихва върху главницата от 182 861,26 лв за периода от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя като незаконосъобразен административния акт – 28.10.2020г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 23.08.2023г. Присъдената с влязлото в сила Решение № 7928/16.07.2025г. по адм..д. № 940/2025 г. по описа на ВАС,трето отделение главница в размер на 182 861,26 лв е изплатена едва на 02.02.2026г. по време на съдебното производство пред АС- Пловдив по адм.д. №2046/2025г. по описа на същия съд,, видно от представено по делото от страна на ответника МЗХ платежно нареждане /л.144 по делото и признание на този факт,съдържащ се в протокол от с.з.,проведено на 17.02.2026г. по делото /. Ищцовото дружество е предявило на 17.09.2025г. срещу МЗХ иск за присъждане на законната лихва върху присъдената още към 16.07.2025г., но неизплатена към датата на подаване на исковата молба главница от 182 861,26 лв, претендирана на основание чл.86 ЗЗД за периода от 23.08.2023г.- датата на подаване на исковата молба по адм.д. № 2143/2023г. по описа на ПАС до окончателното изплащане на главницата. Със свое Определение № 8373/02.10.2025г. по адм.д. № 2046/2025г. състав на АС-Пловдив е оставил без разглеждане като недопустима исковата претенция за присъждане на законната лихва върху главницата и е прекратил производството по делото, обосновавайки се с акцесорния характер на тази претенция, поради което същата е следвало да бъде заявена в производството по адм.д. № 2143/2023г. по описа на АС-Пловдив, в което се претендира и самата главница. След като такова искане не било направено своевременно по адм.д.2143/2023г./ПАС, недопустимо е то да се предявява като самостоятелен иск в отделно съдебно производство. Прекратителното определение по адм.д. № 2046/2025г./ПАС е отменено като неправилно с Определение №13140/17.12.2025г. по адм.д.№ 11396/2025г. по описа на ВАС,трето отделение и делото е върнато на АС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия, с което и на основание чл.235, ал.2 от АПК въпросът за допустимостта на предявения иск по чл.86 от ЗЗД в самостоятелно исково производство е разрешен със задължителна за АС- Пловдив и за настоящия съдебен състав в това касационно производство сила. Въз основа на така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е стигнал до правния извод за допустимост и основателност на предявения иск. Исковата претенция е с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявена е от надлежно легитимирано лице, в чиято полза с влязло в сила съдебно решение е присъдена паричната сума- главница в размер на 182 861,26 лв, като в съдебното производство по присъждане на главницата не е предявена претенция за начисляване на законна лихва върху нея, нито е искано допълване на това решение по реда на чл.176 от АПК в подобен смисъл. Искът е предявен пред компетентния да го разгледа съд съобразно характера на на главното вземане,върху което се претендират лихви за забава, а именно: Административен съд –Пловдив. Исковата претенция по чл.86 е надлежно индивидуализирана с посочване на начален и краен момент за начисляване на законната лихва и към датата на предявяването й главницата, върху която се претендира начисляване на обезщетение за забава, не е заплатена на ищцовото дружество. Предвид гореизложеното АС-Пловдив е осъдил Министерство на земеделието и храните да заплати на „Кю Сертификейшън“ АД – гр.Пловдив сумата от 26 025,54 евро, представляваща лихва за забава за периода 23.08.2023г. до 17.09.2025г. /датата на предявяване на исковата молба/ върху сумата от 182 861, 26 лв главница – обезщетение за пропуснати ползи в резултат на отменен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт, присъдено в полза на дружеството – ищец с влязло в сила решение по адм.д. № 2143/2023г. по описа на АС-Пловдив. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени развитите за пореден път от касационния жалбоподател доводи за недопустимост на предявения иск, съответно – недопустимост на съдебното решение, доколкото акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане бил вече предявен в производството по адм.д. № 2143/2023г. по описа на АС-Пловдив, но съдът не се е произнесъл по него и ищцовото дружество не било направило своевременно искане за допълване на съдебното решение по реда на чл.176 от АПК. Настоящата касационна инстанция изцяло подкрепя развитите в мотивите на отменителното определение на ВАС по адм.д. № 11396/2025г., както и в мотивите на обжалваното съдебно решение доводи за допустимост на иска по чл.86 от ЗЗД в самостоятелно исково производство, доколкото по искането за присъждане на обезщетение във вид на законна лихва върху главницата по адм.д. № 2046/2025г. по описа на АС-Пловдив ,предвид непроизнасянето на съда, не е формирана сила на пресъдено нещо. Правилен е решаващият извод на АС-Пловдив за основателност на исковата претенция. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд правни доводи в този смисъл, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. В случая, макар да се е стигнало до провеждане на открито съдебно заседание с явяване на процесуален представител за ответника, в чиято полза е изходът от настоящия спор, предвид обстоятелството, че се касае за правен проблем, доводите по който са изложени от страната още пред първоинстан-ционния съд, поради което същите са само приповторени пред касационната инстанция, ВАС, трето отделение намира, че дължимото адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция следва да бъде намалено под установения в Наредбата минимум и определено на сумата от 511,29 /петстотин и единадесет евро и 29 евроцента / евро, съответстващи на 1000 лв по минимума на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,