Решение № 13600 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4480/2018 г.

Решение № 13600 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4480/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Грийн фууд 71" ЕООД - [населено място], подадена чрез управителя Ш. Ю. срещу Решение № 270/13.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1071/2017 г. по описа на административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03002716003882-091-001/19.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена с Решение № 25/13.03.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта на установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 12/2014 г., м. 05/2015 г., м. 08/2015 г., м. 10/2015 г., м. 12/2015 г., м. 01. /2016 г. в общ размер на 8 547, 99 лева и лихви в общ размер на 1 141, 96 лева и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 699, 01 лева и лихви в общ размер на 52, 82 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно приел за доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 2 от АПК за провеждане на ревизията по особения ред, като не съобразил заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и установените по делото факти за редовно водено счетоводство. Твърди се също, че решението не е обосновано и страда от липса на мотиви. Касаторът, моли Върховен административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна и вместо него да отмени РА, в обжалваната му част, както и да му се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в писмен отговор, чрез юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли Върховен административен съд да постанови решение, с което остави в сила решението на Административен съд – Варна и присъди разноски на дирекцията за касационното производство в размер на 843, 25 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Установените с РА задължения за ДДС за данъчни периоди м. 12/2014 г., м. 05/2015 г., м. 08/2015 г., м. 10/2015 г., м. 12/2015 г., м. 01. /2016 г. в общ размер на 8 547, 99 лева и лихви в общ размер на 1 141, 96 лева и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 699, 01 лева и лихви в общ размер на 52, 82 лева, са в резултат на ревизия, проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. За да отхвърли жалбата на "Грийн фууд 71" ЕООД срещу РА, Административен съд (АС) – Варна е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС – Варна е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и обосновал правни изводи за доказани основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По делото не е било спорно, че основната дейност на "Грийн фууд 71" ЕООД е производство и търговия с тестени изделия, и търговия с безалкохолни напитки и хранителни стоки, която се осъществява в два търговски обекта - в гр. Шумен и в гр. Нови пазар. АС – Варна е приел за доказано, че в счетоводството на дружеството няма заведена сметка за отчитане на производството на готовото изделие /закуски/ и не може да се осъществи контрол, какви разходи дружеството е направило за един артикул от даден вид. Закупените през периода материали, необходими за производство на тестени изделия се отразявали по сметка "601. 1" – разходи за материали и хранителни продукти, без да са формирани количествени показатели, вкл. и по тази сметка. По идентичен начин се отразявали и останалите закупени стоки, без да има заприхождаване на материали, готова продукция и стоки. Едва в края на отчетния период по сметка от група 30 се отразяват закупени стоки и материали, които с годишните инвентаризации са установени като налични. След анализ на наличните към 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. стоково материални запаси, подробно изброени в представените инвентаризационни описи, съдът е приел, че правилно органите по приходите са установили, че описите не отразяват реално наличностите на такива в предприятието, тъй като цялото количество закупено брашно, захар, мая, лютеница и маргарин са налични спрямо останалите продукти, необходими за направа на закуски, които са изписани, като вложени в готов хранителен продукт, какъвто без брашно и мая не е възможно да се направи. При това положение, съдът е приел, че некоректно са завеждани количества, некоректни са и данните за изписаните количества. Не е налице съпоставимост между себестойност, с тази по счетоводни данни, а горното води до извод за необоснованост на изписана отчетна стойност. Приел е, че липсват утвърдени разходни норми – калкулации за производството на всеки един артикул за ревизирания период, разходите за производство на единица готов продукт, в т. ч. заприхождаване и изписване на стоково - материалните запаси, както и че не са установени първични счетоводни документи за покупки на сирене и/или извара. Приел е, че липсват отразени фактури за покупка на материали/стоки подробно описани в РА и в табличен вид от вещото лице, като сумата 2 364, 11 лв., представляваща стойността на невключените фактури за периода 01. 01. - 30.04.2016 г., описани в същата таблица, не участва в определяне на допълнителни данъчни задължения в обжалвания РА, нито за корпоративен данък по ЗКПО, нито по ЗДДС, но сочи за извод за невярно деклариран финансов резултат от дейността и до укриване на приходи. Приел е, че изписването на стоките и материалите не е извършено на достоверна база, няма яснота как една позиция от контролна лента с описание "закуски" се отнася към който и да е продукт. В този смисъл е обосновал извод, че ревизираното дружеството не е спазило разпоредбите на СС № 2 "Отчитане на стоково-материалните запаси", съгласно който всички методи за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление са количествено-стойностни и при липса на някой от елементите /количество или стойност/ няма достоверно измерение на движението им в предприятието. По тези съображения, съдът е приел за правилен извода на органите по приходите, че липсата на аналитично заведена счетоводна отчетност на сметка 304 "Стоки" за периода 2014 г. -2016 г., която да дава представа за заприхождаването и изписването на стоките по видове, с данни за шифър на номенклатурата, в натурално, ценово и стойностно изражение, както и сметки от група 30 за отчитане на готовата продукция, не дава възможност да се осъществи контрол върху движението на стоковия поток в предприятието на дружеството. При така констатираните пропуски във воденото от жалбоподателя счетоводство съдът не кредитирал заключението по ССчЕ в частта, в която е направен извод, че счетоводството на жалбоподателя е водено съобразно изискванията на ЗСч и счетоводството дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. На второ место, съдът е приел, че е доказано основанието – данни за укрити приходи. Посочил е, че след като през даден отчетен период са закупени стоки и материали в по-голям размер от тези, посочени счетоводно, то търговецът е имал в наличност необходимият паричен ресурс да извърши плащането, а този паричен ресурс от своя страна е по-голям от счетоводно отразения такъв, което предполага недекларирани приходи. При наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, АС – Варна е приел за правилно установена на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа за облагане с ДДС и корпоративен данък. В тази насока, съдът е приел за обоснован извода на органите по приходите, че постъпилите парични средства в "Грийн фууд 71" ЕООД от едноличния собственик на капитала – Ш. Ю. и съпругата му – А. Ю., за които органите по приходите са установили, че не са били разполагаеми, за да могат да бъдат внесени в дружеството, формират размера на укритите приходи. Приел е за недоказано твърдението на Ш. Ю., че внесените в касата на дружеството парични средства са му предоставени от неговия брат – А. Ю., след като в хода на ревизията е установено, че последния не е разполагал с такива, нито от спестявания от заплати, нито от изтеглени суми от банковата му сметка. Приел е също, че не е доказано твърдението, че са внесените в касата на дружеството суми от съпругата на собственика на капитала – А. Ю. след като в хода на ревизията е установено, че същата не е разполагала с такива. Посочил е, че със събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства не се оборват горните констатации, доколкото не се установява разполагаемост със средствата, за които са твърди, че са внесени в дружеството. Така постановеното съдебно решение е правилно. Фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В конкретния случай, правилно съдът е приел за доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, въз основа на събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства. Няма спор между страните по делото, че дейността на "Грийн фууд 71" ЕООД е производство и търговия с тестени изделия, и търговия с безалкохолни напитки и хранителни стоки. Самия характер на развиваната икономическа дейност предполага воденето на подробна аналитична отчетност, която да дава информация за себестойността и количеството на произведените в предприятието продукти /закуски/. Такава информация не се съдържа в счетоводните документи на дружеството, а и заключението по назначената ССчЕ установява, че ревизираното дружество не е водило сметка 303 "Продукция", по която да отразява себестойността на произведената продукция. Правилно съдът е приел, че след като от счетоводните документи на дружеството не може да се установи количеството и себестойността на произведената продукция, то изписването като разход на стоките и материалите не е извършено на каквато и да е достоверна база. Наред с това, закупуването на материалите, необходими за производство на тестените изделия са отчитани само стойностно, но не и количествено. Така са отчитани и другите стоки, с който дружеството търгува, поради което не може да се разграничат продажбите на стоките, които дружеството произвежда и продава от тези, които само продава. С оглед изложеното, обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че воденото счетоводство на "Грийн фууд 71" ЕООД не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, тъй като не може да се установи какво е количеството и стойността на произведени тестени изделия и съответства ли същото на продаденото количество и стойност тестени изделия. Тези изводи не са опровергани и от заключението по назначената ССчЕ, която установява факта, че ревизираното дружество не е водило аналитично счетоводство, а поставените му задачи според вещото лице касаят формата на воденото счетоводство, прилагана в предприятието и възможността за последваш контрол, създадена чрез нея. Но в случая става дума за произведени тестени изделия, които изобщо не са заприходени и получаване на приходи, които изобщо не са осчетоводени, поради което неоснователно е позоваването на касатора на заключението по назначената експертиза, което не е имало поставени задачи, свързани с релевантните за спора факти, каквито са въпросите дали от счетоводството на ревизираното дружество може да се установи стойността и количеството на произведените тестени изделия и съответстват ли същите на продадените такива за ревизираните периоди. Наред с изложеното, в хода на ревизията е установено, че дружеството не е осчетоводило фактури за покупка на материали и стоки от доставчици, подробно описани в РД, извършило е плащане по фактури от доставчици в по-голям размер от тези, които са осчетоводени, както и че има издадено наказателно постановление за нарушение, състоящо се в неиздаване на фискален бон при продажба на закуски. С оглед изложеното обоснован на събраните доказателства е извода на съда за наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. При доказани основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, правилно е установена на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа за облагане с ДДС и корпоративен данък. Същата е формирана като са взети предвид, като укрити приходи сумите, постъпили в касата на дружеството от едноличния собственик на капитала – Ш. Ю. и съпругата му – А. Ю., за които е установено, че не са разполагаеми към датата на внасянето. Обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че констатациите на органите по приходите относно установената данъчна основа не се опровергават от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, тъй като отново не се установява възможността на Ш. Ю. и съпругата му – А. Ю. да внесат сумите в касата на дружеството от собствени разполагаеми средства. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба на "Грийн фууд 71" ЕООД е неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, а същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора "Грийн фууд 71" ЕООД не следва да бъдат присъждани разноски, а на основание чл. 161 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП" - Варна следва да се присъдят разноски и за касационната инстанция. Предвид обстоятелството, че освен подаването на отговор на касационна жалба, не е осъществено процесуално представителство по делото за касационната инстанция, на Дирекция "ОДОП" - Варна се дължат разноски, определени на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство или това е сумата от 632, 43 лева, които "Грийн фууд 71" ЕООД следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,