Решение № 319 от 10.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2019 г.

Решение № 319 от 10.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е образувано по молба на Л. Й. Л., [населено място], подавана чрез процесуалния му представител адвокат А. К., с искане да бъде допълнено решение № 68 от 27.07.2020 г. по гр. дело № 2077/2019 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІII г. о., тъй като липсва произнасяне относно искането му в касационната жалба да се отмени решение № 35 от 15.12.2019 г. по в. гр. д. № 407 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта относно деловодните разноски. Ответниците Ц. И. П., Р. Г. П. и И. Д. П., всички от [населено място], не са заявили становище. Молбата е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, намира следното: Действително в диспозитива на решение № 68 от 27.07.2020 г. по гр. дело № 2077/2019 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІII г. о. няма изрично произнасяне относно отмяната на решение № 35 от 15.12.2019 г. по в. гр. д. № 407 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта за деловодните разноски. В мотивите на решението на ВКС обаче е посочено, че се обжалва решението на въззивния съд и в частта, с която е осъден ищецът да заплати на ответниците направените разноски пред въззивната инстанция. В мотивите на същото решение е изразена също така ясно волята на съда, че на касатора трябва да се присъдят 2364,68 лв. за разноските, направени в касационното производство, както и сумата от 2 102,50 лв. за първите две съдебни инстанции, съобразно изхода на спора пред ВКС. В диспозитива на решението са присъдени на касатора деловодни разноски за трите съдебни инстанции общо в размер на 4467,18 лв. Отговорността за разноски е правна последица на решението и представлява правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото По тази причина не са налице поддържаните в молбата на Л. Й. Л. основания за допълване на решението, а има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване. Ето защо молбата за допълване на решението трябва да се отхвърли. Следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка като в първия абзац на диспозитива след думите "описания имот" се добавя ", както и в частта относно деловодните разноски". По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.