Решение № 13193 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2020 г.

Решение № 13193 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби и една частна жалба, всички подадени от И. Маринов. Първата касационна жалба срещу решение № 5861 от 10.10.2019 г., постановено по адм. дело № 146/2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/. С него е оставена без уважение исковата молба от И. Маринов срещу Министерство на отбраната и срещу Изпълнителна агенция /ИА/ "Военни клубове и военно-почивно дело" да бъде признато погасяване на правото им да приведат в изпълнение заповед № ЗС-135/3.10.2016 г. на министъра на отбраната. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обявяване нищожността или отмяната на обжалваното решение и разглеждане по същество на исковата молба или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с писмен отговор на касационната жалба, чрез пълномощник Р. Спасова, оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение. Ответникът Министерство на отбраната с писмен отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юриск. Въргова, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да остави в сила обжалваното решението. Втората касационна жалба е срещу решение № 7496 от 2.12.2019 г., постановено по същото адм. дело № 146/2019 г. на Административен съд София-град. С него на основание чл. 175 и чл. 176 от АПК са отхвърлени като неоснователни молбите на И. Маринов от 18.11.2019 г. и от 28.11.2019 г. - съответно за допълване и за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 5861 от 10.10.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ. С втората касационна жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като от наведените оплаквания могат да се изведат касационни основания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обявяване нищожността или отмяната на обжалваното решение и да бъдат отстранени допуснатите очевидни фактически грешки и несъответствия в решение № 5861 от 10.10.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ. Ответникът Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", чрез пълномощник Р. Спасова, с писмено становище от 17.06.2020 г. изразява становище за неоснователност на исканията за допълване и за поправка на очевидна фактическа грешка. Моли съда да отхвърли молбите за допълване и за поправка на очевидна фактическа грешка. Ответникът Министерство на отбраната с писмен отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юриск. Въргова, изразява становище за неоснователност и на тази касационна жалба и за правилност на обжалваното решение. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила обжалваното решението. Последната частна жалба е срещу определение № 9349 от 2.12.2019 г., постановено също по адм. дело № 146/2019 г. на Административен съд София-град. С него на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е допълнено решение № 5861 от 10.10.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ, като е осъден И. Маринов да заплати в полза на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" сумата от 200 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. С частната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като от наведените оплаквания могат да се изведат касационни основания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК. Иска се отмяната на обжалваното определение, алтернативно – намаляване на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", чрез пълномощник Р. Спасова, с писмено становище от 17.06.2020 г. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното определение. Ответникът Министерство на отбраната, не изразява становище по частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата срещу решение № 5861 от 10.10.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Относно частната жалба на И. Маринов срещу определение № 9349/2.12.2019 г., считам, че тя е неоснователна. Излага становище, че съдът е приел, че са налице предпоставките за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация, тъй като е налице заявена претенция, която е основателна и по размер. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира частната жалба също за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество касационната жалба срещу решение № 5861 от 10.10.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ е неоснователна. С това решение в производство по чл. 292 от АПК е оставена без уважение исковата молба от И. Маринов срещу Министерство на отбраната и срещу Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" да бъде признато погасяване на правото им да приведат в изпълнение заповед № ЗС-135/03.10.2016 г. на министъра на отбраната. Според чл. 292 от АПК задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. В случая първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание - заповед № ЗС-135 от 03.10.2016 г. на министъра на отбраната, които да погасяват правото на МО и ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" да изпълнят влязлата в сила заповед № ЗС-135 от 3.10.2016 г. на министъра на отбраната. Обосновано е прието от административния съд, че такъв погасяващ факт не е решение № 5075/19.04.2018 г. по адм. дело № 2838/2016 г. на ВАС. Така е, защото с изпълнителното основание - заповед № ЗС-135 от 3.10.2016 г. на министъра на отбраната, е разпоредено на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост да се изземе от И. Маринов недвижим имот – ателие, частна държавна собственост, в което той е бил настанен като военнослужещ, което качество той е изгубил. Същевременно решение № 5075/19.04.2018 г. по адм. дело № 2838/2016 г. на ВАС, на което се е позовавал касаторът И. Маринов, като погасяващ изпълнението по заповедта факт, касае друго административно производство. Последното е образувано по искане на И. Маринов да закупи същия имот. По това производство И. Маринов не е придобил права. Същевременно дори да придобие право да закупи имота, това ще е ново, различно основание за настаняване в този имот. Но не и факт, който да погасява изпълнението по влязлата в сила заповед № ЗС-135 от 3.10.2016 г. на министъра на отбраната. При липса на условията по чл. 292 от АПК правилно е оставена без уважение исковата молба от И. Маринов. Доводите на касатора, свързани с неправилност на заповед № ЗС-135 от 3.10.2016 г. на министъра на отбраната не могат да се коментират в производството по чл. 292 от АПК. Освен това заповедта на министъра на отбраната е влязла в сила, като по нейната законосъобразност са произнесли две съдебни инстанции – тричленен състав на ВАС с решение № 5842 от 4.05.2018 г. по адм. д. № 11964/2016 г. и петчленен състав на ВАС с окончателното решение № 12995/26.10.2018 г. по адм. д. № 8799/2018 г. С приключване на производствата по тези дела е преклудирана възможността да се ревизира изпълнителното основание - заповед № ЗС-135 от 3.10.2016 г. на министъра на отбраната. Това се отнася и до твърдяното нарушение на § 32, ал. 1 от ПЗР на Наредба № Н-22/2010 г., която разпоредба е действала към момента на издаване на изпълняваната заповед и е коментирана в нея. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне от първоинстанционния съд по жалба срещу писмо № 17833/22.11.2018 г. на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело". Административният съд правилно е квалифицирал иска според съдържанието на исковата молба, която е основана на чл. 292 от АПК. Относно посоченото писмо, по него е формирано произнасяне с определение № 8167/18.12.2018 г. и решение № 2305/3.04.2019 г. по адм. д. № 12618/2018 г. на АССГ. С определението /оставено в сила с окончателно определение на ВАС по адм. д. № 1609/2019 г. / частично е оставена без разглеждане жалбата на И. Маринов срещу това писмо, и производството по делото е прекратено. А с решението в друга част на писмото е отхвърлена жалбата на И. Маринов. Опитите на касатора И. Маринов да оспорва не само всички актове, но и да дублира тяхното оспорване, не може да бъде възприето поради ограничението по чл. 159, т. 6 от АПК. Неоснователно е също оплакването на касатора за допуснато друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви относно изменения на иска, които той бил направил с допълнения от 30.04.2019 г. и последващи /не се сочи кои/. Административният съд законосъобразно се е произнесъл според заявения иск в подадената искова молба и уточнението към нея, направено с молба от 18.02.2019 г., а също и с молба от 3.09.2019 г. В АПК няма предвидена възможност жалба или иск да се изменят и да се насочват срещу други административни актове или да се променя, а още по-малко са се допълва, предметът на предявения иск. По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. Относно касационната жалба срещу решение № 5861 от 10.10.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ. Тази жалба също е неоснователна. С това решение на основание чл. 175 и чл. 176 от АПК са отхвърлени като неоснователни молбите на И. Маринов от 18.11.2019 г. и от 28.11.2019 г. - съответно за допълване и за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 5861 от 10.10.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ. Според чл. 176, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд постановява допълнително решение когато този съд не се е произнесъл по цялото оспорване. В случая административният съд се е произнесъл според заявения иск по чл. 292 от АПК в подадената искова молба и уточнението към нея, направено с молба от 18.02.2019 г., а също и с молба от 03.09.2019 г. Административният съд не само не е нарушил правата на И. Маринов. Но и въпреки неговите доста неясни и хаотични молби, е успял в изпълнение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, да отстрани тези неясноти. Необсъждането на всички доводи на ищеца не е основание за постановяване на допълнително решение. Още повече, че както вече се каза по-горе по първата касационна жалба, няма предвидена възможност ищецът свободно да изменя и допълва жалбата или иска си, като заявява нови претенции, в каквато насока е било искането за допълване на първото решение. Затова и първоинстанционният съд не дължи произнасяне по новоформирани претенции. Неоснователна е касационната жалба и относно отхвърлянето на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 5861 от 10.10.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ. Според чл. 176, ал. 1 от АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. По този ред може да се иска поправка на очевидна фактическа грешка когато е налице разлика между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. В случая несъгласието на И. Маринов касае твърдения за неправилно позоваване от първоинстанционният съд на § 32, ал. 2 /вместо правилната ал. 1 от ПЗР на Наредба № Н-22/2010 г., както и срокът за изпълнение на тази разпоредба – до 15.04.2016 г. Тези твърдения са относими към неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон. Но това не е основание за поправка по реда на чл. 176 от АПК на това нарушение като очевидна фактическа грешка, тъй като няма несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. А относно това защо твърдяното нарушение на § 32, ал. 1 от ПЗР на Наредба № Н-22/2010 г. няма отношение към процесния иск по чл. 292 от АПК се посочи по-горе за първата касационна жалба. По тези мотиви обжалваното решение № 5861 от 10.10.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ също е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то също следва да бъде оставено в сила. Относно частната жалба срещу определение № 9349 от 2.12.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ. С него на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е допълнено решение № 5861 от 10.10.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ, като е осъден И. Маринов да заплати в полза на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" сумата от 200 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така присъдените разноски са резултат от изхода на спора предвид неоснователността на иска, предявен от касатора И. Маринов. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Определеният размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство – много молби и становища по делото, както и представителство в съдебно заседание. Затова е неоснователно евентуалното искане на касатора за намаляване на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Неоснователни са оплакванията на касатора, основани на непредставянето на списък на разноските от ИА "Военни клубове и военнопочивно дело". Според т. 8 от задължителното Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., и по аргумент от чл. 80, изр. 2 от ГПК, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. С касационната си жалба И. Маринов неправилно се позовава на т. 9 от посоченото Тълкувателно решение. Тази точка е приложима когато съдът се е произнесъл по разноските, но се иска изменение на съдебното решение в тази му част. Но сочената т. 9 не е приложима когато съдът въобще не се е произнесъл по искането за разноски. В този случай е приложима т. 8 от посоченото Тълкувателно решение с цитираното му съдържание. Тъй като случаят е такъв, обжалваното определение е съобразено с т. 8 от задължителното Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. По тези мотиви обжалваното определение № 9349 от 2.12.2019 г. по адм. дело № 146/2019 г. на АССГ също е правилно. Затова то също следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК са основателни предявените и от двамата ответници ИА "Военни клубове и военнопочивно дело" и Министерство на отбраната искания за присъждане на направени от тях разноски за юрисконсултски възнаграждения. Същите се определят в размер на по 200 лв. според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. При определяне на посочения размер и за двамата ответници настоящият касационен съд съобрази, че делото е с фактическа и правна сложност предвид множеството молби, отговори и становища на страните, както и фактът, че се обжалват три съдебни акта. При съобразяване и на обема на осъщественото процесуално представителство размерът на юрисконсултски възнаграждения следва да бъде определен на посочения размер от по 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, на изр. 1 от АПК, а за обжалваното определение и във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,