Решение № 1037 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2016 г.

Решение № 1037 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "ЕКО ИНВЕСТ 2004" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., област Я., Индустриална зона ЮГ, представлявано от Н. Г. К. в качеството му на Управител, чрез процесуален представител адвокат Стоева, срещу решение № 377 от 20.01.2016 г. на Административен съд С.-град, трето отделение, 17 състав по адм. дело № 5296/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), към настоящия момент преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по Раздел I, т. 1 и Раздел II, с които ДКЕВР е утвърдила, считано от 13.03.2014 г. на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /"ЕСО" ЕАД/ цена за достъп до електропреносната мрежа (при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи - 6 041 хил. лв.; норма на възвращаемост на капитала - 6,83%, прогнозни количества ел. енергия за регулаторния период - 2 461 070 МВтч) в размер от 2,45 лева/МВтч без ДДС за производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени. Касаторът намира така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател с Решение Ц-6 се утвърждава цена за достъп, която противоречи на материалноправните разпоредби на ЗЕ. На следващо място твърди, че при издаване на Решение Ц-6 не са спазени административнопроизводствените правила. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли съдебното решение да бъде отменено и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на КЕВР направените по делото разноски. Претендира присъждане на разноските и за тази инстанция. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и отново моли решението да бъде отменено в обжалваните му части. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) гр. С., чрез двама надлежно упълномощени процесуални представители оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се и присъждане на едно юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, гр. С. и "ЕВН Е. Б." АД, гр. П., не заявяват становища по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е подадена в срок, допустима е, но по същество се явява неоснователна, а оспореното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 377 от 20.01.2016 г. по адм. дело № 5296/2015 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), Административен съд С. - град, Т. отделение, 17 състав: ПРЕКРАТЯВА производството в частта по жалбата на "ЕКО ИНВЕСТ 2004" ЕООД (вярната правноорганизационна форма е ООД), срещу раздел IV от Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР; ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ЕКО ИНВЕСТ 2004" ООД (пак погрешно посочено ЕООД) срещу Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), към настоящия момент преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по Раздел I, т. 1 и Раздел II и ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на ответната комисия направените по делото разноски в размер на 350 лева юрисконсултско възнаграждение. Веднага с оглед очертаване на предмета на касационната проверка следва да се посочи, че съдебното решение не е обжалвано в прекратителната му част, поради което е влязло в сила. Предмет на спора е решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г., в частта му по Раздел I, т. 1 и Раздел II, с които ДКЕВР е утвърдила, считано от 13.03.2014 г. на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД цена за достъп до електропреносната мрежа (при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи - 6 041 хил. лв.; норма на възвращаемост на капитала - 6,83%, прогнозни количества ел. енергия за регулаторния период - 2 461 070 МВтч) в размер от 2,45 лева/МВтч без ДДС за производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - с чл. 21, т. 8 на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. Решението е постановено и в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основания за неговото издаване, поради което не страда от порок във формата. Съдът е приел и че атакуваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). На следващо място съдът е констатирал, че в доклада на работната група от 13.03.2014 г. е прието, че при определяне цената за достъп на производителите от ВИ (възобновяеми източници), ДКЕВР е взела предвид разходите, заявени от "ЕСО" ЕАД за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с балансиране на производителите от ВИ, като приходите от цената за достъп следва да възстановят разходите на "ЕСО" ЕАД във връзка със закупуване на допълнителна резервна мощност. В утвърдената цена за достъп до електропреносната мрежа с Решение № Ц-25/29.07.2013 г. тези разходи за закупуване на допълнителна мощност не са предвидени. Именно тези съображения сочат, че цената за достъп не е дискриминационна и следва да бъде заплатена от производителите на енергия от ВИ, доколкото същата има непостоянен характер и това е причината за необходимостта от закупуване на допълнителни мощности. Тези мотиви са залегнали и в атакуваното решение. В този смисъл съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от ЗЕ, тъй като равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия не означава еднакви цени за достъп, а равни възможности за участие на енергийния пазар, съобразени с вида на произвежданата енергия, като участието на една категория производители не следва да води до неоснователно обременяване на други дружества от електроенергийната система, в случая на "ЕСО" ЕАД, което следва да извърши допълнителни разходи за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с непостоянното производство на ел. енергия от ВИ. Следва да се има предвид, че разходите за закупуване на допълнителни мощности с цел да бъде осигурен пренос на енергия, произведена от ВИ, са различни от разходите за балансиране на електроенергийната система, които са свързани с количествата енергия, произведени от участниците в балансираща група и причинените в хода на производството небаланси, подробна регламентация за което се съдържа в Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи, че с процесното Решение № Ц-6/13.03.2014 г., ДКЕВР въвежда цени за достъп до мрежата, като по този начин изземва приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и ги прехвърля към "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Настоящата съдебна инстанция приема, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има съвсем различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Вярно е, че законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергията от производителите на енергия от слънце и вятър, но това по никакъв начин не означава, че тези производители нямат задължения произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя. В този смисъл заплащането на цени за достъп до мрежата представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което по никакъв начин не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. По този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, доколкото е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. На следващо място настоящият състав счита, че определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия /2.45 лв./МВтч/ е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. В този смисъл процесната цена за достъп е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по смисъла на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Цената за достъп е определена съгласно чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като "възвръщаемост на капитала" е изчислена като произведение на "регулаторна база на активите" и одобрената "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" /съгл. относимата част от формулата по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. В случая, цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъла на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Крайният извод и на настоящия състав е, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователни, разгледани по същество са и възраженията на касатора в посока съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с образуването на производството по утвърждаването на цените. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че действително с подадените от страна на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи Заявления от 13.09.2012 г. производството е започнало по реда на отменената Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. Отмяната на цитираната Наредба и приемането на нова Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия обаче не е предпоставка за започване на нова административна процедура по определяне на окончателни цени за достъп на производители на ел. енергия от възобновяеми източници съгл. чл. 84, ал. 2 от ЗЕ във връзка с § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г. В този смисъл доколкото цитираната разпоредба на ЗЕ дава право на операторите на мрежи при липса на сключен договор за достъп в 2-месечен срок, считано от 17.07.2012 г. да поискат условията да бъдат определени от КЕВР, то и след изтичане на този срок операторите валидно са сезирали Комисията освен с искане за определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, заявено като "особено искане", така и на окончателни цени за достъп, предвид липсата на сключени договори по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. Не е спорно, че в хода на административното производство от страна на КЕВР на операторите са давани указания за представяне на допълнителни доказателства и видно от кореспонденцията между заявителите и КЕВР е, че производството се отнася именно до определяне на окончателни цени за достъп. Няма законодателна пречка в рамките на едно административно производство да бъдат постановени два административни акта, каквото в случая е сторено с Решение № Ц-33/14.09.2012 г. (отменено от ВАС) по отношение на временните цени за достъп на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ и с процесното решение № Ц-6/13.03.2014 г. по отношение на окончателните цени за достъп. Относно възражението за липса на фигурата на "сертифициран независим преносен оператор", следва да се отбележи, че с изменение и допълнение на Закона за енергетиката в Д. вестник, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е създадена нова Г. осма "а", наименована "НЕЗАВИСИМ ПРЕНОСЕН ОПЕРАТОР". В Раздел II, също нов и също наименован "независим преносен оператор" е регламентиран статута и дейността на тази нова фигура - от чл. 81д до чл. 81к. Не е спорно обстоятелството, че "ЕСО" ЕАД е оператор на преносната мрежа и че има издадена лицензия от 2013 г. за "пренос на електрическа енергия", а предходната лицензия от 2006 г. е за осъществяване на дейността "Управление на електроенергийната система". Няма изискване електроенергийния системен оператор, респективно независимия преносен оператор да бъде сертифициран с оглед изпълнение на задълженията му по чл. 109, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява: сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система; поддържане на баланса между производството и потреблението на електрическа енергия; осъществяване на съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на другите страни в съответствие с международните договори; равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на изискванията за качество и предоставяне на ползвателите на мрежата на информацията, която им е необходима за ефикасен достъп до мрежата; сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Не се отразява съществено на законосъобразността му факта, че в открито съдебно заседание на 20.10.2015 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото по отношение на Раздел II, а в решението си е отхвърлил жалбата срещу същия Раздел II, без изобщо първоначалната жалба на "ЕКО ИНВЕСТ 2004" ООД да е насочена срещу този Раздел II от Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР. При този изход на спора в касационната инстанция, на ответната Комисия за енергийно и водно регулиране следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се дължат за един юрисконсулт и са в размер на 500 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,