Решение № 2235 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2013 г.

Решение № 2235 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 2579 от 18.04.2013 г., постановено от Административен съд София-град по административно дело № 13917/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Народно читалище "Заря 1905", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД/2752 от 18.10.2012 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по заявление 24/322/00758 по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/ . Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населени места" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 24/29.07.2008 г.) противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Съдът е приел, че предвиденото в този текст изискване за представяне на договор за учредено право на строеж противоречи на разпоредбата на чл. 63 от ЗС, тъй като е предвидено приложение по отношение на вече построени сгради, които са извън обхвата на регламентираното в законовата норма ограничено вещно право. Съдът е приел, че съгласно законовата регламентация извън обхвата на правото на строеж е извършване на ремонт на съществуваща сграда, без предвиждане на надстрояване и пристрояване. По отношение възможността за учредяване на право на ползване по отношение на имот, който е със статут на публична общинска собственост, съдът е приел, че в разглеждания случай на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОС, във връзка с § 4 от ПЗР на ЗНЧ, е допустимо предоставяне на право на ползване по отношение на имот, който е публична общинска собственост за нуждите на регистрирани по съответния ред читалища. На последно място, съдът е приел, че административния орган при осъществяване на предоставените му правомощия няма компетентност да се произнася по законосъобразност на влязъл в сила административен акт, постановен по съответния ред и от орган, в рамките на неговата компетентност. По тези доводи, съдът е приел, че изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" няма правомощие за ревизира влязлото в сила разрешение за строеж, което е представено по административната преписка. С оглед на тези доводи, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са били налице предвидените предпоставки за постановяване на отказ на финансово подпомагане, поради което е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия съд, че в случая не са били налице предвидените материалноправни предпоставки за постановяване на отказ за финансово подпомагане. Видно от мотивите на оспорената заповед, административния орган е приел, че представените от кандидата документи не съответстват на изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24/29.07.2008 г., тъй като кандидата е представил разрешение за строеж, в което обаче като възложител не е вписан собственик на имота или лице, на което с договор е отстъпено право на строеж. Освен законосъобразността на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж, в мотивите на оспорената заповед е направена ревизия и на влезли в сила решения на общинския съвет Мъглиж, с които е отстъпено безвъзмездно и безсрочно право на ползване и е учредено безвъзмездно право на строеж в полза на кандидата Народно читалище "Заря 1905". Обосновано и законосъобразно решаващият състав е приел, че извън рамките на преценката на административния орган е ревизия на влезли в сила административни актове. Освен, че такава преценка не може да бъде релевантно основание за постановяване на отказ, обосновано съдът е приел, че изводите не са съобразени с приложим в случая специален закон. С § 4 от ПЗР на ЗНЧ е предвидена възможност на народните читалища по реда на Закона за общинската собственост безвъзмездно да се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди, като правото на ползване се погасява с прекратяването на читалището. При тази изрична регламентация, предвидена в специалния закон, правилно съдът е приел, че доводите на административния орган, изведени от статута на имота като публична общинска собственост, са незаконосъобразни, тъй като по отношение на този имот е приложимо изключение, предвидено в чл. 7, ал. 2 от ЗОС. Неправилни са изводите на административния орган, че за да бъде отпусната финансова помощ по заявената мярка, кандидата е следвало да се легитимира като собственик на имота. Такова изискване в приложимата специална наредба не е предвидено, а извеждането му тълкувателен път е недопустимо, тъй като става реч за условие, ограничаващо правото да се иска финансово подпомагане. С разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 24/29.07.2008 г. изрично е предвидена възможност за читалища, регистрирани по Закона за народните читалища да кандидатстват за финансиране на дейности по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата. Нормативно не е предвидено условие кандидата да е собственик на сградата, по отношение на която ще се извършват ремонтните дейности, поради което изведеното от административния орган ограничително условие няма нормативно основание. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в случая са били налице формалните основания за постановяване на отказ за финансиране, тъй като кандидата не е представил изискани допълнително доказателства и разяснения. От мотивите на оспорената заповед е видно, че административния орган е счел за неизпълнено указанието за представяне на документ, удостоверяващ, че кандидата е собственик на имота или има учредено право на строеж. По изложените съображения, настоящият състав приема, че представянето на документ, удостоверяващ, че кандидатът е собственик на сградата не е необходимо, поради което неизпълнение на незаконосъобразно указание не може да е основание за постановяване на отказ за финансиране. Решение на общинския съвет за учредяване на право на строеж в полза на читалището е представено в преписката, като по изложените съображения, настоящият състав преценява за ирелевантна преценката на административния орган по отношение на правопораждащото действие на влезлия в сила административен акт. По своята правна природа решение № 152 от 31.05.2012 г. на Общински съвет община Мъглиж, с което безвъзмездно се учредява право на строеж за срок от 7 години в полза на Народно читалище "Заря 1905", представлява стабилен административен акт, който има задължителна обвързваща сила за Държавен фонд земеделие. Цитираното решение на Общинския съвет не е обжалвано в срок и като такова е влязло в законна сила. Единственото задължение на административният орган е да установи формалната редовност на предоставените документи, но не и да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че изследвайки законосъобразността на влязъл в сила административен акт и незачитайки неговата задължителна обвързваща сила, органът е нарушил материалния закон. С оглед на изложените доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение