Решение № 5726 от 31.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна /РЗОК-гр.Варна/ подадена чрез пълномощник Й. Йорданов срещу решение 1082 от 02.08.2022 г. по адм. дело 1438/2021 г. на Административен съд- Варна. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебния акт.Претендира съдебни разноски за две инстанции. Ответникът Специализирана хирургична болница за активно лечение Професор Темелков" ООД Варна /СХБАЛ "Професор Темелков" ООД/ чрез адвокат И. Обретенова оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решението. Претендира съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 1082/02.08.2022 г., постановено по адм. дело 1438/2021 г., Административен съд гр. Варна е отменил по жалба на СХБАЛ "Професор Темелков" ООД заповед РД11-362/8/24.06.2021 г. на директора на РЗОК Варна в обжалваната й част по точки 5, 6 и 7, с които на лечебното заведение на основание чл. 414 ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 2022 г., са наложени три отделни санкции финансова неустойка, всяка в размер на 200 /двеста/ лв., за извършени от лечебното заведение нарушения на чл. 275, ал. 1, т. 1 и чл. 292, т. 6, буква а от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. и е присъдил разноски. Изложени са мотиви, че обжалваният административен акт е издаден при допуснатото съществено административнопроизводствено нарушение и при противоречие с материалноправните разпоредби вр. чл. 146, т.4 АПК. Административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че налице са индикации за хоспитализацията по КП 152 на пациентите с ИЗ 1176/09/2020 г.; ИЗ 1125/09/2020 г. и ИЗ 1150/09/2020 г., поради което грешно административният орган е приел, че лечебното заведение е нарушило чл. 275, ал. 1, т. 1 вр. чл. 292, т. 6, буква а от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че на основание чл. 72 ал. 3 ЗЗО със заповед РД11-362/01.04.2021 г., директорът на РЗОК Варна е наредил в периода 01.04.2021 г. 14.05.2021 г. да се извърши първична планова проверка на процесното дружество с обективирана задача вр. с чл. 369 ал. 3 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 2022 г., чл. 14 ал. 1 от Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4 ал. 1, 2 и 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г., приети с Решение РД-НС-04-4/20.01.2020 г. на НС на НЗОК, и констатирано надвишаване на определените за дейност м. септември 2020 г. месечни стойности за дейностите извън Приложение 1. Със заповед РД-11-362/11.05.2021 г. на директора на РЗОК Варна срокът за извършване на проверката е удължен до 28.05.2021 г. В изпълнение на възложената задача контрольорите от РЗОК, след извършване на проверката за времето от 29.04.2021 г. до 25.05.2021 г. са съставили протокол РД-11-362/2/25.05.2021 г. Прието е, че от страна на лечебното заведение са нарушени чл. 275, ал. 1, т. 1 и чл. 292, т. 6, буква а от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. и е посочено, че след като НЗОК е заплатила отчетената дейност за ИЗ 1176/09/2020 г. по КП 152, то дружеството е получило суми без правно основание за отчетената дейност за ИЗ 1176/09/2020 г. по КП 152. Констатирано е, че в медицинската документация на пациента с ИЗ 1125/09/2020 г. липсват данни за обструкция на долните пикочни пътища с ретенция на урината; профузна хематурия, неовладяна по консервативен път; изразена вторична анемия; хемотампонада на пикочния мехур; ОБН в резултат на обструктивна уростаза или за заболявания с обструкция на долните пикочни пътища без остри прояви, налагащи ендоскопска оперативна интервенция. Въз основа на това е прието, че лечебното заведение е извършило нарушения по чл. 275, ал. 1, т. 1 и чл. 292, т. 6, буква а от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. Относно ИЗ 1150/09/2020 г. в протокола е констатирано, че на 23.09.2020 г. лечебното заведение, при неспазване на индикациите за хоспитализация по клиничната пътека, в нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД, е приело за лечение пациент с ИЗ 1150/09/2020г. по КП 152 от приложение 17 към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. Касае се за мъж на 62 години с установен през 2016 г. карцином на пикочния мехур, като пациентът е приет по спешност в лечебното заведение поради зачестяване на проявена от няколко дни хематурия. В локален статус при постъпването в лечебното заведение е отразена палпаторна болезненост в пубисната област като в извършените по време на хоспитализацията клинично-лабораторни изследвания липсват данни за анемия (нормални стойности на Hgb и Hct ); няма извършено образно изследване, установяващо наличието на ретенция на урината или хемотампонада на пикочния мехур; в изследваната урина липсват данни за хематурия; не са проведени изследвания, които да обективизират ОБН в резултат на обструктивна уростаза. Посочено е, че по данни от оперативния протокол са евакуирани стари коагули като мехурната лигавица е с белези на хронично възпаление, без данни за туморен рецидив. Извършена е уретроцистоскопия, без данни за обструкция на долните пикочни пътища. При горните констатации е прието, че са нарушени чл. 275, ал. 1, т. 1 и чл. 292, т. 6, буква а от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. и е посочено, че тъй като НЗОК е заплатила отчетената дейност за ИЗ 1150/09/2020 г. по КП 152, то СБХАЛ професор Темелков ООД е получило суми без правно основание за отчетената дейност за ИЗ 1150/09/2020 г. по КП 152. На 25.05.2021 г. контрольорите от РЗОК са съставили и протокол за неоснователно получени суми РД-11-362/3/25.05.2021 г. От съпоставката между съдържанието на протокол РД-11-362/2/25.05.2021 г. и протокол за неоснователно получени суми РД-11-362/3/25.05.2021 г. се установява, че в двата документа контрольорите на РЗОК са изложили по абсолютно еднакъв начин констатации си от проверката, свързани с ИЗ 1176/09/2020 г.; ИЗ 1125/09/2020 г. и ИЗ 1150/09/2020 г., въз основа на които и в двата протокола са извели еднакви крайни изводи, че с хоспитализацията на пациентите с ИЗ 1176/09/2020 г.; ИЗ 1125/09/2020 г. и ИЗ 1150/09/2020 г. по КП 152 Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища лечебното заведение е нарушило чл. 275, ал. 1, т. 1 и чл. 292, т. 6, буква а от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. Управителят на СБХАЛ професор Темелков ООД е подал до директора на РЗОК Варна възражение вх. 29-02-1161/11.06.2021 г. срещу горните констативни протоколи. На 24.06.2021 г. директорът на РЗОК Варна е издал заповед РД11-362/8 от 24.06.2021 г. на основание чл. 74 ал. 5 ЗЗО и чл. 422 ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., в частта по т. 5, 6 и 7, на която при пълно възприемане на обективираните в протокол РД-11-362/2/25.05.2021 г. констатации на проверяващите досежно хоспитализацията на пациентите с ИЗ 1176/09/2020 г.; ИЗ 1125/09/2020 г. и ИЗ 1150/09/2020 г. и на направените въз основа на тях изводи за извършени от лечебното заведение нарушения на чл. 275, ал. 1, т. 1 и чл. 292, т. 6, буква а от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., поради приетото отсъствие на индикации за хоспитализация и при тримата пациенти по КП 152 Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища, е наложило на дружеството, на основание чл. 414 ал. 3 от НРД за 2020 2022 г., три отделни санкции финансова неустойка, всяка в размер на 200 лв. С обжалваното в касационното производство решение 1082/02.08.2022 г., постановено по адм. дело 1438/2021 г., Административен съд-Варна е отменил процесната заповед и е присъдил разноски. При съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 74, чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, съдът счита, че волята на законодателя е ясно изразена и подлежат на възстановяване от изпълнителите на медицински и/или дентални дейности суми, получени без правно основание. В случаите, когато не е извършено нарушение на ЗЗО и на НРД, възстановяването на неоснователно получените суми се извършва по реда на чл. 76а от ЗЗО, като се съставя протокол по чл. 76а ал. 2 от ЗЗО, който срещу лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчването му. След изтичане на срока за възражение по ал. 2 на чл. 76а от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ, която подлежи на обжалване по реда на АПК. Когато при проверката се установи, че изпълнителят на медицински дейности е извършил нарушение, в този случай също трябва да върне неоснователно получените суми чрез процедурата по чл. 76б от ЗЗО, но преди това подлежи на санкциониране по реда на чл. 74 от ЗЗО чрез заповед за налагане на санкции /финансови неустойки/ или по реда на чл. 106 от ЗЗО с наказателно постановление. Следователно, процедурата по възстановяването на сумите, получени от изпълнителите на медицински и/или дентални дейности без правно основание може да стартира едва след като приключи с влязъл в сила акт процедурата по санкциониране. В тази връзка правилата разписани в чл. 76б от ЗЗО са продължение на тези по чл. 74 от ЗЗО и за това говори и липсата на предвидено от законодателя задължение за съставяне на протокол в разпоредбите на чл. 76б от ЗЗО. В разглеждания казус, незаконосъобразно е съставен протокол за неоснователно получени суми, в който органите на РЗОК Варна са описали същите нарушения, които са установени с протокола за извършена проверка по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. Издадените на една и съща дата 25.05.2021 г. два протокола: РД-11-362/2/25.05.2021 г. и протокол за неоснователно получени суми РД-11-362/3/25.05.2021 г. са довели до неправомерно смесване на двете процедури: тази по чл. 74 от ЗЗО и другата по чл. 76б от ЗЗО. Общото за двете процедури е, че са свързани с установени от контролните органи на РЗОК нарушения, за разлика от процедурата по чл. 76а от ЗЗО, при която изпълнителят на медицинската помощ възстановява неоснователно получените суми, които не са свързани с извършване на нарушение по ЗЗО или по НРД/. Контролната процедура по чл. 76б от ЗЗО изисква заповедта за налагане на санкции /или наказателното постановление/ да е влязла в сила преди да се пристъпи към издаване на писмена показа за възстановяване на сумите, получени без правно основание. От това свое неправомерно поведение, с което проверяваното лечебно заведение е въведено в заблуждение неяснота относно вида на проведената контролна процедура: по чл. 74 от ЗЗО, по чл. 76а от ЗЗО или по чл. 76б от ЗЗО, административният орган иска да черпи права, за което има забрана в римското право и в съвременната правната доктрина. Процесната заповед е издадена на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО въз основа на протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. Процедурата по чл. 74 от ЗЗО позволява на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК да издаде заповед за налагане на финансови неустойки /санкции/ само, ако срещу констатациите на длъжностните лица, обективирани в протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО не са оспорени от заинтересованото лице в становище по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО съдържащо възражения. При съмнение дали провереното лечебно заведение е възразило срещу протокола за извършената проверка органите на РЗОК Варна са били длъжни по силата на чл. 30, ал. 2 от АПК да дадат указания на дружеството за изясняване на действителната му воля. Неизпълнението на това процесуално задължение е довело до нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересованото юридическо лице. При постъпило възражение срещу констатирани нарушение по ЗЗО и НРД за МД 2020-2022 г., съдържащи се в протокол, директорът на РЗОК - Варна е следвало да изпълни задължението си по чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, като изпрати писменото становище по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО за решаване на спора от арбитражна комисия. Като не е изпълнил това свое законово задължение, административният орган е нарушил административнопроизводствените правила и е лишил санкционираното дружество от правото му на защита пред арбитражна комисия. Нарушението на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО е съществено, защото ако спорът беше отнесен за разрешаване от арбитражна комисия, би могло да се стигне до различно заключение от изразеното в обжалваната заповед. Неспазването на процедурата пред арбитражната комисия по чл. 75 от ЗЗО е довело до неправилно приложение на материалния закон и незаконосъобразност на наложените финансови неустойки. Като е приел, че оспорената заповед за налагане на санкции е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административните правила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, своевременно заявената от ответника акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Районна здравноосигурителна каса гр. Варна следва да заплати на Специализирана хирургична болница за активно лечение Професор Темелков" ООД Варна сторените разноски в касационната инстанция в доказан размер от 300,00/триста/ лева. Воден от горното Върховния административен съд, шесто отделение