Решение № 1846 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12572/2008 г.

Решение № 1846 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12572/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Атанас Янков Тенев от гр. Първомай, чрез процесуален представител адв. Екатерина Василева от АК гр. Пловдив, против Решение № 893/22.08.08 г., постановено по адм. д. № 1196/08 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 3902066284/11.04.08 г. на Ръководител" по" при РУ "СО" град Пловдив, потвърдено с Решение № 149/27.05.08 г. на Директора на РУ "СО" - Пловдив. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 68 ал. IV от КСО, преценена в нейната правнологическа връзка с разпоредбите на § 9, ал. 2 от ПЗР КСО и чл. 45, ал. 1 от НПОС. Настоява за отмяна на оспореното съдебно решение и уважаване на искането му по същество, с определяне на стажа по § 9, ал. 2 от ПЗР КСО за действителен, което да мотивира извод за отмяна и на административните актове, обективиращи отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора, по реда на чл. 68 ал. IV КСО. Ответникът по касация - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив, в писмено възражение изразява становище за нейно дателност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Предмет на касационното производство е обжалваното съдебно решение, а не спорното материално право, в какъвто смисъл основно са развитите доводи в настоящата жалба. Съобразно изричната разпоредба на чл. 218, ал. 2 АПК, касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение и тези, регулиращи правоотношенията между страните по административноправния спор. Общото между всички тях е, че са от публичен ред. При извършената служебна проверка, настоящият състав установи, че оспореното решение на Административен съд гр. Пловдив е валидно постановено, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане. Първоначалната жалба правилно е била насочена срещу Решение № 149/27.05.08 г. на Директора на РУ "СО" гр. Пловдив, с което е потвърдено отказано Разпореждане № 3902066284/11.04.08 г. на Ръководител ДПО при РУ "СО" гр. Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора. Следователно, предмет на първоинстанционното съдебно производство е, на първо място, законосъобразността на Решение № 149/27.05.2008 г. на Директора на РУ "СО" гр. Пловдив, което недвусмислено следва от изричната норма на чл. 118, ал. 1 КСО. Правилността на потвърденото с него Разпореждане № 3902066284/11.04.08 г. на ръководителя на отдел "пенсии" (длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ, по смисъла на чл. 98, ал. 1 КСО), може да бъде обсъдена от първата съдебна инстанция само при условията на чл. 173, ал. 1 АПК, каквито в случая не са налице, поради отхвърлителния решаващ диспозитив (по съществото му) в обжалваното съдебно решение. Няма да се обсъжда отделно непрецизността на решението, с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 2 АПК, визираща правомощията на съда при решаване на делото, където липсва възможност за произнасяне по процесния начин:"потвърждава Разпореждане № ЕЕ". С разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и ал. 3 и чл. 118, ал. 1 от КСО законодателят е въвел известни отклонения от общия ред за оспорване на административните актове (чл. 145 и сл. от АПК). Развилото се в случая производство пред пенсионния орган, а след това и по оспорването му по реда на чл. 117, ал. 1 т. 1 КСО (въведено като задължителна предпоставка изобщо за допустимостта на съдебното производство по чл. 118, ал. 1 КСО), не е било годен предмет на съдебния контрол, приключил с обжалваното решение на АС гр. Пловдив. Съдът не е съобразил горните отклонения, въведени със специалния КСО, дерогиращи общите правила по АПК. Ето защо, това решение се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. На съдебно обжалване подлежи решението на ръководителя на РУ"СО"гр. Пловдив, срещу който акт именно, абсолютно правилно, е подадена жалбата до съда, при съобразяване с нормата на чл. 118, ал. 1 КСО. Като резултат от неправилното определяне предмета на съдебното производство, съдът е допуснал съществено нарушение и на императивното правило на чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като е конституирал като ответник по делото длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, чиито акт не подлежи на пряк съдебен контрол, т. е. изключен е с нормите на чл. 117 ал. I и чл. 118 КСО. С нарочно разпореждане (л. 27) съдията-докладчик е разпоредил като ответник да се призове Ръководителя ДПО при РУ "СО" гр. Пловдив, както е процедирала и канцеларията на съда, видно от Списъка на призованите лица (л. 28) и призовката, намираща се л. 30 от делото. В единственото съдебно заседание, проведено по делото на 10.07.08 г., е прието, че ответник е Директорът на РУ "СО" гр. Пловдив (който изобщо не е бил уведомяван или призован по него). Като краен резултат, първоинстанционният съд, без да се е произнесъл по допустимия предмет на съдебното производство - Решението на Директора на РУ "СО" гр. Пловдив, направо е решил административноправния спор по същество, като е потвърдил Разпореждане № 3902066284/11.04.08 г. на ръководителя ДПО при РУ "СО" гр. Пловдив. Такова решаване на въпроса по същество, при липса на отмяна на Решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, е недопустимо, най-малкото заради липсата на същественото условие за неговата допустимост-това по чл. 173, ал. 1 АПК. Административният съд гр. Пловдив е постановил порочното решение, установително по своята правна природа, като е разпрострял неговото действие върху неподлежащ на оспорване по съдебен ред (а и неоспорен) акт, каквото е първоначалното разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. Налице е и произнасяне по друго, вместо по заявеното искане. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение подлежи на обезсилване, като недопустимо постановено, а делото - на връщане за ново разглеждане, при законосъобразно определяне предмета на съдебната проверка и конституиране на страните в производството. По тези съображения, Върховният административен съд, VI-то отделение