Решение № 12359 от 2.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5296/2021 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Царево срещу решение 468 от 25.03.2021 година на Административен съд Бургас по адм. дело 166 от 2021 г. Твърди се, че оспореното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на производствените правила касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че оспореното писмо представлява административен акт. Издателят му се възползвал от дадената възможност за връщане на искането на Костадинов с кратки указания по реда на чл. 31 ал. 4 от АПК. Дори да се приемело, че се касае за годен за оспорване акт, то следвало да се приеме, че се касае за произнасяне на горестоящ административен орган, съобразно дадените правомощия по чл. 32 ал. 4 от ЗОСИ. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на Костадинов като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба страна, в писмено становище я намира за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от Я. Костадинов против изричен отказ на кмета на община Царево, обективиран в писмо изх. УТ-48-1-2-001/16.11.2020 година, по заявление вх. УТ-48-1-2/26.10.2020 по описа на общината, с което е поискано издаване на разрешение за премахване на орехови дървета от имот, собственост на жалбоподателя. В оспорения акт, сезирания административен орган отговорил, че за премахване на дърветата следва да се проведе процедура по бракуване на трайни насаждения от Областна дирекция Земеделие Бургас. С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е прогласил нищожността на изричен отказ на кмета на община Царево, обективиран в писмо изх. УТ-48-1-2-001/16.11.2020г. и е върнал преписката за продължаване на производството. За да се произнесе е приел за установено, че със заявление вх. УТ-48-1-2/26.10.2020 година до кмета на община Царево, редовно упълномощен представител на Костадинов е поискал разрешение за отсичане на 62 орехови дървета от собствения му поземлен имот с идентификатор 38947.1.12 в землището на [населено място], община Царево с площ от 6081 м². Към заявлението били представени доказателства за правото на собственост, скица на имота, удостоверение за наследници, протокол за трасиране на имота и пълномощно на депозиралия искането В. Радков. След като се е запознал със съдържанието на заявлението, кметът на общината отговорил с писмо изх. УТ-48-1-2-001/16.11.2020 година, в което е посочил, че за премахване на ореховите дървета е необходимо провеждането на процедура по бракуване на трайни насаждения, която следва да бъде извършена от Областна дирекция Земеделие Бургас към МЗХГ, след подаване на необходимите документи. Съдът приел, че обжалваното писмо е издадено от кмета в качеството му на административен орган с обща компетентност на територията на общината и има властнически характер, тъй като на практика, представлява отказ за издаване на благоприятен административен акт за заявителя, по силата на който той би могъл да отсече дърветата в имота си. Според решаващия състав, кметът на общината е приел, че на Костадинов не следва да се издава разрешение, преди да е изпълнена процедура по бракуването на трайни насаждения от друга администрация Областна дирекция Земеделие Бургас. Компетентен да разреши отсичането на насажденията, с оглед на техния брой и площта на имота бил ръководителят на управление "Земеделие" при съответната общинска администрация, а не кмета на общината, който имал качеството на горестоящ орган при евентуално постановен отказ. След като заявлението било подадено до кмета, в качеството му на орган с обща компетентност, той следвало да го препрати на органа по чл. 32 ал. 3 от ЗОСИ в структурата на общинската администрация за преценка на неговата допустимост и основателност. Според решаващия съдебен състав, като се е произнесъл вместо органа по чл. 32 ал. 3 от ЗОСИ, кметът е издал нищожен административен акт. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. При напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обоснован извод относно характера на оспорения пред него акт. При запознаване със съдържанието му се установява, че издателя на акта фактически отказва да даде търсеното от Костадинов разрешение, като за мотив посочва необходимостта от провеждане на процедура по бракуване на трайните насаждения и сочи кой и кога следва да я проведе. Отказа за издаване на търсеното от лицето разрешение влияе пряко върху неговите права и задължения, свързани с премахването, съответно запазването на трайните насаждения в собствения му имот, а от там и върху обема и естеството на ползването на имота. Не е налице и каквото и да е изявление, че кмета на населеното място не е компетентен да се произнесе по депозираното искане. Поради описаното, твърденията в касационната жалба за наличието на изявление за некомпетентност на сезирания орган, а от там и за липса на годен за оспорване административен акт са несъстоятелни. В съдържанието на писмо изх. УТ-48-1-2-001/16.11.2020 година на кмета на община Царево не е изразено каквото и да е становище, свързано с наличието на друга процедура, по подадено от лицето заявление до друг административен орган, което да наведе на извод, че се касае за отговор по сезиране на горестоящ административен орган с правно основание чл. 32 ал. 4 от ЗОСИ, срещу акт на началник управление Земеделие към общината. Видно от заявление вх. УТ-48-1-2/26.10.2020 година, Костадинов е поискал издаване на разрешението от кмета, като липсва изявление, свързано със сезиране на друг орган и негови неблагоприятни за заявителя действия или бездействия. Поради описаното, твърденията, че касационния жалбоподател се е произнесъл като решаващ орган, в рамките на дадената му от закона компетентност са напълно неоснователни. Наличието на друг спор с предмет, свързан с премахването на трайни насаждения от имота, собственост на Костадинов е без значение за настоящото производство, поради което и първоинстанционния съд правилно го отделил за отделно разглеждане. По преписката пред административния орган, а и в хода на съдебното производство не са събрани ли изтъкнати обстоятелства, които да са представлявали пречка за определяне на компетентния за да се произнесе по искането орган. Ако кмета на общината не е бил наясно с вида на имота, естеството на насажденията или друго, важно за законосъобразното му произнасяне обстоятелство, е следвало да предприеме действия по изясняване на релевантните факти и обстоятелства и едва след това да вземе становище по искането. След преценка на събраните доказателства, съдът обосновано е приел, че компетентен да разреши или да откаже отсичането на трайните насаждения в имота на Костадинов е ръководителят на управление "Земеделие" при съответната общинска администрация, а не кмета на общината, а последният, по силата на чл. 32 ал. 4 от ЗОСИ е компетентен да се произнесе при евентуален отказ, в качеството си на горестоящ орган. Следва да се сподели изцяло обективираното в оспореното решение становище, че след като са липсвали правно установени пълномощия за произнасяне по депозираното заявление, сезирания орган е следвало да го препрати на органа по чл. 32 ал. 3 от ЗОСИ в структурата на общинската администрация за преценка на неговата допустимост и основателност. Произнасяне вместо органа по чл. 32 ал. 3 от ЗОСИ е довело до постановяване на нищожен административен акт. Предвид изхода на настоящото производство, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да се уважи изцяло поради липса на възражение за прекомерност на търсената компенсация сума. Представени са доказателства за договорено и заплатено възнаграждение на адвокат в размер на 700 лева. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение