Решение № 9533 от 11.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт К. Илчева, против решение 24 от 19.01.2023 г., постановено по адм. дело 374/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на първонстанционния съд. Счита същите за недостатъчни и противоречащи на установената фактическа обстановка. Посочва, че в процесното уведомително писмо се съдържа необходимата информация, която описва. Излага, че при извършването на необходимите проверка на място и административна проверка не е било открито едно животно, като броят на животните с нередности са разделени на установения брой животни и на жалбоподателя е наложена санкция в размер на 754,71 лева. Освен това кандидатът не е спазил правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива, утвърдена със Заповед РД 09-799 от 11.08.2010 г., съгласно Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214, утвърдена със Заповед РД/09-1117/17.08.2010 г. на Министъра на земеделието и храните. Поради това му е наложена санкция в размер на 100 процента или 11 997,11 лева. По отношение твърдените процесуални нарушения счита, че съдът не е разпределил доказателствената тежест, а жалбоподателят е следвало да докаже, че отговаря на условията и неправомерно му е отказано финансиране. Възразява срещу диспозитива на решението за връщане на преписката за ново произнасяне, който счита, че не съдържа конкретика. Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде оставено в сила оспореното уведомително писмо. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация А. Юсеин, в представения писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата и по изложени съображения пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. Административен съд Кърджали е бил сезиран с жалба от А. Юсеин срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 година, за кампания 2012 г. с изх. 01-6500/184#3 от 28.07.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него на земеделския стопанин е била отказана (неоторизарана) исканата сума за финансово подпомагане за 2012 г., в размер на 12 751,82 лева по мярката. Писмото, имащо характер на индивидуален административен акт, е било второ по реда си на издаване, след отмяната на първото със съдебно решение 198/25.09.2020 г. по адм. д. 84/2020 г. на Административния съд Кърджали, оставено в сила с решение 9140/11.08.2021 г. по адм. д. 12722/2020 г. на Върховния административен съд. Административният съд е приел жалбата срещу уведомителното писмо за допустима и я е разгледал по същество. След преценка на събраните писмени доказателства и мотивите на предходното съдебно решение е приел жалбата за основателна, поради което е отменил уведомителното писмо, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в съответната форма и е валидно. Подробно е обсъдил липсата на основанията за нищожност по чл. 177, ал. 2 АПК. За тази преценка е отчетено включването в атакуваното писмо на нови факти след проверка в регистрите на СИРЖО била установена смърт на 30.10.2012 г. на животно с ушна марка BG 30835678. Преценени са също въведените различни фактически и правни основания от тези в предходно отмененото уведомително писмо, относно наложената санкция в размер на 11 997,11 лева за неспазване на базови изисквания, а именно че Юсеин не е съобразил правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива, утвърдени със Заповед РД-09-799 от 11.08.2010 г. Също са изложените конкретни мотиви, по какъв начин е формирана общата сума на намаление в размер на 12 751,82 лева. Съдът обаче е намерил, че атакуваното писмо е издадено в противоречие с материалния закон. В частта му с която е отказано финансово подпомагане за декларираното от Юсеин животно с ушна марка BG 30835678, липсва посочено конкретно правно основание, въз основа на което е отказано финансово подпомагане. В разясненията към колона 4 - Животни с нередности е посочено единствено, че броят на посочените 34 бр. животни, при заявени 35 бр., е изведен след извършени проверки спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 11/06.04.2009 г.), без конкретизация на приложимите текстове и конкретните им редакции, още повече, че процесното уведомително писмо е издадено повече от 10 години след депозиране на общото заявление за подпомагане. За установяване на настъпилата смърт на животното ответникът е представил по делото извлечение от Регистър на животните и животинските обекти, според който това се е случило на 30.10.2012 г., по причина - естествена смърт, но в документа е отбелязана и промяна след това, отразена на 03.02.2014 г. 10:56:56 часа, за която не е установено каква е. Като незаконосъобразна е преценена и извършената редукция в уведомителното писмо по колона 14 на таблицата - Неспазване на базови изисквания, в размер на 100 %, или 11 997,11 лева. Съгласно разясненията към таблицата е записано, че при извършената проверка на място е установено неспазване на правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива, утвърдени със Заповед РД-09-799 от 11.08.2010 г. Пълната редукция е определена съгласно Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед РД-09-1117 от 17 08.2012 г., издадена от министъра на земеделието, по т. 7.8, б. в) Други приложими изисквания от националното законодателство, базово изискване по направлението е спазването на правилата за добра земеделска практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. Съдът е установил, че цитираната т. 7.8, б. в от Методиката не визира намаляване на отпусканата помощ или конкретно намаление в проценти. Посочил е, че единствено в т. 8.2.3 от Методиката е визирано като основание за намаляване на агроекологичното плащане Неспазване на правилата за добра земеделска практика по нитратната директива за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита, което намаление обаче е посочено като 5%, когато върху площите на цялото стопанство не са спазени Правилата за добра земеделска практика и намаление от 10%, когато земеделското стопанство или част от него се намира в нитратно уязвима зона. Последната норма освен, че не е посочена като основание за тази санкция, изобщо не предвижда намаление в размер на 100 % от агроекологичното плащане. На следващо място твърдяното нарушение на т.6 от Методиката е неотносимо към заявлението за финансово подпомагане на конкретния земеделски производител. Липсват и конкретни изложени фактически основания на какво се основава приетото от органа неспазване на правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива. По така изложените мотиви е отменил уведомителното писмо, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в решението задължителни указания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, както и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Изложените от него мотиви напълно се споделят от настоящия касационен състав, към които той препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Към мотивите на Административен съд Кърджали следва да се допълни, че съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба 11/06.04.2009 г., при загуба на животни, подпомагани по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", вследствие на клане, продажба, смърт или кражба, земеделските стопани представят в ДФЗ - РА до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от посочени документи. В случая при проверката на място с крайна дата 10.09.2012 г. са били установени всички заявени по мярката 35 бр. животни говеда от породата родопско късорого говедо, включително и релевантното с ушна марка BG 30835678. Едва след връщането на делото за ново произнасяне на органа с решение 198/25.09.2020 г. по адм. д. 84/2020 г. е била установена настъпилата му смърт на 30.10.2012 г., т.е. след проверката на място. При това положение за земеделския производител е била налице предвидената възможност на чл. 52, ал. 1 от Наредба 11/06.04.2009 г. да декларира тази смърт със заявлението на следващата година, поради което неправилно е бил санкциониран с процесното уведомително писмо. По отношение извършената редукция за неспазване на правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива, още в решение 9140/11.08.2021 г. по адм. д. 12722/2020 г. на ВАС изрично е посочено, че визираното в предходното уведомително писмо нарушение на т.6 от Методиката е неотносимо към заявлението на А. Юсеин, но въпреки това в процесното писмо органът отново е основал акта си по същия начин, без да се съобрази с дадените му задължителни указания от съда. Освен това както е отбелязано в обжалваното решение, посочената като правно основание в уведомителното писмо т. 7.8, б. в от Методиката не предвижда конкретен размер на налаганата санкция, а приложимата т. 8.2.3 предвижда намаление от 5%, когато върху площите на цялото стопанство не са спазени Правилата за добра земеделска практика и намаление от 10%, когато земеделското стопанство или част от него се намира в нитратно уязвима зона, т.е. изобщо не е предвидено намаление в размер на 100 % от агроекологичното плащане, каквото е наложено с процесното писмо. По изложените съображения съдебното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение