Решение № 8727 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2013 г.
ВАСVI отделение17.06.2013 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 297 от 14.01.2013 г. по адм. д. № 9730/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 23 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8727 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Едноличен търговец Иван Маринов Николов с Фирма "Света Марина - Доктор Иван Николов - Индивидуална практика за първична медицинска помощ" със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 297 от 14.01.2013 г. по адм. д. № 9730/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 23 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Столична здравноосигурителна каса, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 297 от 14.01.2013 г. по адм. д. № 9730/2011 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 23 състав е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Иван Маринов Николов с Фирма "Света Марина - Доктор Иван Николов - Индивидуална практика за първична медицинска помощ" със седалище и адрес на управление в гр. София срещу писмена покана изх. № 29-05-89 от 14.09.2011 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебния акт изрично е посочено, че за процесния период, който включва II, III и IV тримесечия на 2010 г., правоотношенията между страните са се уреждали от договор № 221363 от 27.01.2010 г. за оказване на извънболнична медицинска помощ и подписаните протоколи към него за определяне на регулативни стандарти за тези тримесечия. Във връзка с оспорването на подписа на Николов върху цитираните протоколи, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът е открил производство по оспорването им, като е указал на жалбоподателя, че носи тежестта на доказване на неистинността на подписите. В тази връзка е поискана и назначена съдебно-графична експертиза, за която жалбоподателят не е внесъл депозит за вещо лице и впоследствие се е отказал от нея. Ето защо правилно, съдът е приел, че оспорването на подписа на жалбоподателя е недоказано. Този извод кореспондира с разпоредбата на чл. 193, ал. 3 АПК. Протоколите за определяне броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) за II, III и IV тримесечия на 2010 г. са подписани от Николов съответно на 13.05.2010 г., 3.08.2010 г., 15.11.2010 г. и 10.12.2010 г., последният за допълнително отпуснати дейности. Правилно е да бъде прието, че това е датата на връчването им. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че ответникът по първоначалното дело не е доказал извършване на плащанията за СМД и МДД, назначени от лечебното заведение - изпълнител. По първоначалното дело ответникът е представил извлечение от електронните отчети на изпълнители на СИМП за отчетени медицински направления за консултация или провеждане на съвместно лечение - бл. МЗ-НЗОК № 3 и извлечения от електронните отчети на МДД за отчетени МДД от ЕТ "Света Марина - д-р Иван Николов - ИППМП". В тези извлечения се съдържат данни за регистрационен номер на лечебното заведение изпълнител, кое лечебно заведение е извършило изследването, дата на изпълнение, регистрационен номер на лечебното заведение - възложител, УИН на възложител, номер на амбулаторния лист, дата на назначение, ЕГН на ЗЗОЛ, код на изследване и стойност на СМД и МДД. Данните за реализираните превишения на оспорените регулативни стандарти се основава на подадените в СЗОК електронни отчети на лечебните заведения за извършените от тях медицински дейности, като в тези отчети се съдържат и данни за изпълнителя на медицинска помощ, назначил съответните СМД и МДД. След осъществяване на плащанията от СЗОК данните попадат в справките, които са представени по делото. Тези справки-извлечения са подписани от надлежно упълномощено длъжностно лице на СЗОК в кръга на службата му, по установените форма и ред и представляват доказателство за извършените от него действия. Следователно така изготвените извлечения от електронните отчети на изпълнителите на медицинска помощ представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. При това положение, ако жалбоподателят по първоначалното дело е оспорвал тези отчети - извлечения, то негова е била доказателствената тежест да установи чрез съдебномедицинска експертиза или други доказателствени средства, че данните, съдържащи се в тези справки са неверни. Това не е било сторено от жалбоподателя. Приемайки, че отразените в справките на СЗОК отчетни данни относно превишените СМД и МДД, съдът не е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение, а именно неправилно определяне на доказателствената тежест по установяване на тези факти. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил обоснования извод, че през процесния период, а именно II, III и IV тримесечие на 2010 г., ЕТ "Света Марина - д-р Иван Николов - ИППМП" е надвишил регулативните стандарти за СМД и МДД. При тази фактическа обстановка правилно е прието, че е осъществен състава на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО и чл. 38, ал. 3 от индивидуалния договор Назначаването на цитираните дейности извън определените с регулативните стандарти е нарушение на финансовата дисциплина, което пряко рефлектира върху бюджета на СЗОК, респективно НЗОК. Самото назначаване на тези дейности извън разрешените е без правно основание, тъй като лимитът на този лекар за назначаване на цитираните дейности вече е бил изчерпан. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 179, ал. 1 ГПК
- чл. 193, ал. 2