Решение № 4418 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5954/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на административния секретар на Министерство на вътрешните работи (МВР) против решение 46/02.05.2023 г., постановено по адм. д. 18/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч (АС-Ловеч). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на негова Заповед 8121К-12596/28.10.2022 г., а евентуално да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложен в касационната жалба, към която се препраща и в пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответната страна Г. Алексиева, редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 46/02.05.2023 г., постановено по адм. д. 18/2023 г. по описа на АС-Ловеч е отменена Заповед 8121К-12596/28.10.2022 г., издадена от впд административен секретар на МВР в оспорената част, с която е намален основният размер на месечната заплата на Г. Алексиева и е изпратена преписката на административния секретар на МВР за ново произнасяне при съобразяване с указания по тълкуване и прилагане на закона и срок за изпълнението им. Административният съд е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, което е довело до нейното несъответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Административният съд е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства и въз основа на тях е обосновал правилни и законосъобразни фактически и правни изводи. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал никакви процесуални нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Всички доводи, изложени в касационната жалба, поддържани и пред първата инстанция са относно правното значение на установените от АС-Ловеч факти и приложимите към тях правни норми, но не и относно тяхното осъществяване, независимо от начина на формулиране на аргументирането им. Изрично трябва да бъде посочено, че поддържаната теза по същество на спора е обсъдена от първата инстанция и обстоятелството, че съображенията на една от страните не са възпроизведени буквално и не са възприети като правилни не е равнозначно на липса на мотиви на съдебния акт. По изложените съображения се налага извод за неоснователност на касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неоснователно е оплакването в касационната жалба и за неправилно тълкуване от АС-Ловеч на приложимите към спора материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 67 от Закона за държавния служител (ЗДСл) минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Индивидуалната основна заплата на служителя може да се увеличава при преназначаване на друга длъжност в по-високо ниво на основната заплата. Според чл. 17 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА) размерът на индивидуалната основна месечна заплата на служител, преназначен на друга длъжност в по-високо ниво на основната месечна заплата, може да се увеличава в рамките на степен на по-високото ниво, определена по реда на чл. 9, или в рамките на най-ниската степен на по-високото ниво, чийто максимален размер на основната месечна заплата е по-висок от индивидуалната основна месечна заплата на служителя, ако е по-благоприятно за него. При съвместно тълкуване на двете цитирани разпоредби се налага извод, че законосъобразно АС-Ловеч е приел, че намаляването на основната месечна заплата на Г. Алексиева при преназначаването й на друга по-висока длъжност, според Класификатора на длъжностите в администрацията и с по-високо ниво на основна месечна заплата, противоречи на закона и неговата цел. Позоваването в касационната жалба на чл. 9 от НЗСДА и притежавания от Г. Алексиева професионален опит не е съобразено, че този начин на определяне на основната месечна заплата е относим само за служителите, които постъпват за първи път в съответната административна структура. В случая Г. Алексиева не постъпва за първи път в съответната административна структура, а е преназначена от длъжност старши юрисконсулт в сектор Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси при ОДМВР-Плевен, експертно ниво 6, ранг III младши, с ниво на основна месечна заплата 21, степен на основна месечна заплата 3 на длъжност главен юрисконсулт в сектор Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси при ОДМВР- Плевен, експертно ниво 4, ранг III младши, с ниво на основна месечна заплата 19, степен на основна месечна заплата 3. Следователно по отношение на нея органът по назначаване може при условията на чл. 17 от НЗСДА може да увеличи размера на индивидуалната й основна месечна заплата при преназначаването й на новата по-висока длъжност, но не и да определи по-нисък размер от досегашния като приложи само критериите по чл. 9 от НЗСДА. В подкрепа на този извод е използвания от законодателя израз увеличава, а не променя и поставеното условие за прилагане на един от двата варианта за увеличение, ако е по-благоприятно за служителя. В този смисъл и прилагането на Вътрешните правила, утвърдени със Заповед 8121з-92/31.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи в нито една конкретна ситуация на служител, преназначен на друга длъжност в по-високо ниво на основната месечна заплата от заеманата до този момент, не би трябвало да водят до намаляване на индивидуалния размер на основната му месечна заплата. Противното би противоречало на целта на закона, а именно постигане на стабилност на държавната служба и кариерно израстване в резултат от конкурентен подбор. Участието в тази процедура на служителя и изразеното съгласие за промяна на заеманата длъжност не е равнозначно на изразяване на съгласие за намаляване на основната месечна заплата като последица от преназначаването на по-високата позиция, за да се възприеме за вярно твърдението, че промяната на един от елементите на служебното правоотношение (основна заплата) е по взаимно съгласие. Като е достигнал до същия правен извод АС-Ловеч е постановил съдебно решение в съответствие с материалния закон. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При липса на основателни касационни оплаквания обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд