Решение № 8527 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10948/2010 г.

Решение № 8527 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10948/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 175, вр. чл. 228 АПК и по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по молба с вх. № 9594/15.06.2011 г., подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Габрово, чрез пълномощника юрисконсулт Момчил Недев, с искане за произнасяне относно очевидна фактическа грешка в решение № 8309/13.06.2011 г., постановено по адм. дело № 10948/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, както и за произнасяне по разноските. В молбата се поддържа следното:

1. В частта от решението, с която е отменена т. 2 от заповед № РД-09-758/02.10.2009 г. на директора на РЗОК гр. Габрово относно история на заболяването /ИЗ/ с номера 982, 1024, 1269, 1031, 739, 619, 726, 149, 88, 185, 1181, 1217, 38 и 525, е допусната грешка в решението на ВАС, шесто отделение, като не е посочена точната правна квалификация на нарушенията, за които са наложени санкции финансови неустойки. Санкцията по всяко от посочените ИЗ е наложена поради липса на индикации за хоспитализация, което представлява нарушение по т. 196.6, б. "а" от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, поради което освен санкция по 180 лв. за всяко нарушение, следва да се удържат от болницата и заплатените по всяко от тези ИЗ средства. В молбата се поддържа, че в решението на ВАС е прието, че заповедта е неправилно издадена за посочените ИЗ, тъй като от заключението на вещото лице е установено, че за тези ИЗ е спазен диагностично-лечебният алгоритъм. Според директора на РЗОК това е без значение, тъй като санкцията е наложена за липса на индикации за хоспитализация, което е нарушение по т. 196.6, б. "а" от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на НЗОК и е различно нарушение от неспазването на алгоритъма на клиничната пътека, което е нарушение по т. 196.6, б. "б" от същото решение. В молбата се сочи още, че без исканата поправка е невъзможно да бъдат окончателно уредени финансовите отношения между спорещите страни по повод наложената санкция, тъй като по т. 2 от заповедта на директора на РЗОК освен 3420 лв. санкция за 19 нарушения, които са квалифицирани като "липса на индикации на хоспитализация", на лечебното заведение е издаден и протокол за неоснователно получени суми на обща стойност 5852 лв. /за 19 ИЗ по КП № 27 с цена на КП 308 лв./. Предвид тези съображения моли съдебното решение да бъде поправено в тази му част.

1. В решение № 8309/13.06.2011 г., постановено по адм. дело № 10948/2010 г. на ВАС е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно определяне на общата сума, за която са отменени санкциите по т. 2 от заповед № РД-09-758/02.10.2009 г. на директора на РЗОК гр. Габрово, тъй като с решението са отменени санкциите по т. 2 от заповедта за общо 17 броя ИЗ, всяка от които на стойност 180 лв., сборът от които се равнява на 3060 лв., а вместо това съдът е посочил обща сума на отменените санкции - 3240 лв.

1. С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските. С първоинстанционното решение на всяка от страните са възложени разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от жалбата, съответно в размер на 450 лв. в полза на жалбоподателя, и 1500 лв. - в полза на РЗОК и поради това че с решението на ВАС първоинстанционното решение е отменено частично и съответно е изменен материалния интерес по уважената и отхвърлената част от жалбата, то е следвало да бъде изменено и първоинстанционното решение в частта за разноските. Моли за произнасяне в този смисъл по реда на чл. 248 ГПК.

Ответникът по молбата - "Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД - гр. Севлиево, представлявано от управителя д-р Божидар Богомилов Паралчев, не е изразил становище по направените искания.

Върховният административен съд, като прецени изложените в молбата съображения и направените искания, намира следното:

С решение № 8309/13.06.2011 г., постановено по адм. дело № 10948/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, чиято поправка и допълване или изменение в частта за разноските се иска, по касационна жалба на МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД - гр. Севлиево, е отменено решение № 78 от 14.07.2010 г., постановено по адм. дело № 236 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Габрово, в частта, с която е отхвърлена жалбата на МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД - гр. Севлиево, представлявано от управителя д-р Божидар Богомилов Паралчев, против заповед № РД-09-758 от 02.10.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Габрово, относно наложената санкция финансова неустойка за следните нарушения: по т. 2 - за ИЗ № 982,1024, 1269, 1031, 739, 619, 726, 149, 88, 185, 1181, 1217, 38 и 525, по т. 3 - за ИЗ 1294 и ИЗ 690, по т. 4.2 - ИЗ 391, по 180 лв. за всяко от нарушенията, или общо за наложена санкция в размер на 3240 лв., и вместо това е постановено решение по същество, с което е отменена заповед № РД-09-758 от 02.10.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Габрово, в частта относно наложената санкция финансова неустойка за следните нарушения: по т. 2 - за ИЗ № 982,1024, 1269, 1031, 739, 619, 726, 149, 88, 185, 1181, 1217, 38 и 525, по т. 3 - за ИЗ 1294 и ИЗ 690, по т. 4.2 - ИЗ 391, по 180 лв. за всяко от нарушенията, или общо за наложена санкция в размер на 3240 лв. /три хиляди двеста и четиридесет лева/. С решението на ВАС е оставено в сила решение № 78 от 14.07.2010 г. по адм. дело № 236 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Габрово, в останалата част.

Решението на ВАС, чиято поправка и допълване се иска, е постановено в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, следователно е касационно решение и е окончателно съгласно чл. 223 АПК. Такова решение не може отменено или изменено по реда на инстанционния съдебен контрол. Евентуално съществуващи пороци в касационното съдебно решение не могат да бъдат отстранявани и от съда, който го е постановил, освен ако не се касае до очевидна фактическа грешка или до непроизнасяне на съда по цялото искане, които се отстраняват по реда съответно на чл. 175 и чл. 176 АПК, както и до неяснота, която се отстранява чрез тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 244 и чл. 228 АПК. Съдът, който е постановил решението може също така да го допълни или измени в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК.

Поради това че с молбата са направени три искания за отстраняване на различни пороци на съдебното решение и доколкото за произнасянето по тях не са предвидени различни процесуални правила, то настоящият състав счита, че не съществува пречка произнасянето по всички искания да бъде сторено с един съдебен акт. Произнасянето по искане за поправка на очевидна фактическа грешка става с решение, а произнасянето по искане за допълване или изменение на решението в частта за разноските - с определение, поради което настоящият съдебен акт е оформен като решение, което по своята правна същност представлява съдебно определение в частта, съдържаща произнасяне по въпроса за разноските.

Искането по т. 1 от молбата на РЗОК - гр. Габрово представлява по своята същност искане за изменение по същество на част от решение № 8309/13.06.2011 г. по адм. дело № 10948/2010 г. на ВАС. Този извод се налага поради това че в молбата се излагат съображения за неправилност на решението на съда, както в частта на мотивите, така и в частта на постановения диспозитив. По-конкретно директорът на РЗОК поддържа, че касационният съд неправилно е обосновал решението си със заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което не било дало категорично заключение дали са били налице индикации за хоспитализация по ИЗ № 982,1024, 1269, 1031, 739, 619, 726, 149, 88, 185, 1181, 1217, 38 и 525, посочени в т. 2 от заповед № РД-09-758/02.10.2009 г. на директора на РЗОК, а било посочило, че бил спазен диагностично-лечебният алгоритъм по клиничната пътека. Поради това, според директора на РЗОК, касационният състав на съда неправилно е приел, че първоинстанционният съд е постановил решението в тези части въз основа на противоречиви и взаимно изключващи се мотиви, като от една страна е приел, че възприема изводите на вещото лице, а от друга страна не се е съобразил с това заключение по някои от обсъжданите ИЗ при формиране на изводите си. От мотивите на подадената молба от директора на РЗОК се налага извода, че страната иска от ВАС да измени решението си, като направи извод за правилност на първоинстанционното решение в обсъжданата част. Както се посочи по-горе, съдът, който е постановил съдебното решение /в случая тричленен състав на ВАС, шесто отделение/ не разполага с такова правомощие.

От мотивите на решението на ВАС недвусмислено се установява, че съдът е направил извод за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на МБАЛ против заповед № РД-09-758 от 02.10.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Габрово, относно наложените санкции по т. 2 за ИЗ № 982, 1024, 1269, 1031, 739, 619, 726, 149, 88, 185, 1181, 1217, 38 и 525 /стр. 5 и 6/, диспозитивът на решението е в същия смисъл. Следователно не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Според правната теория и установената съдебна практика очевидната фактическа грешка в съдебното решение представлява несъответствие между формираната истинска вола на съда, изразена в мотивите на решението и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Такава грешка в случая не е налице, тъй като в диспозитива на решението вярно е отразена действителната воля на съда, така както е обоснована и формирана в мотивите на решението. Затова не е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по реда на чл. 175 АПК.

Доколкото искането по т. 1 от молбата на директора на РЗОК гр. Габрово не е ясно формулирано /в какво се изразява очевидната фактическа грешка и как /в какъв смисъл/ следва да бъде поправена, то следва да бъде отбелязано, че молбата в тази част може да бъде възприета и като искане за допълване на мотивите на касационното решение. Такова производство обаче не е предвидено нито в приложимите разпоредби на АПК, нито в субсидиарно приложимите разпоредби на ГПК, съответно - искане за допълване на мотивите на решението не е допустимо.

Молбата не може да бъде възприета като такава за тълкуване на решението, тъй като не се твърди неяснота на мотивите, а се твърди неправилно възприемане на доказателствата /в частност на заключението на вещото лице/ и неправилност на формираните изводи на ВАС. По принцип тълкуването на решението може да изхожда само от мотивите на решението, а не от нова преценка на доказателствата. В част от съображенията, изложени в молбата се поддържа, че не е ясно каква правна квалификация е възприел ВАС за нарушенията, за което са наложени отменените санкции по ИЗ № 982, 1024, 1269, 1031, 739, 619, 726, 149, 88, 185, 1181, 1217, 38 и 525 по т. 2 от заповед № РД-09-758/02.10.2009 г. на РЗОК - дали по т. 196.6, б. "а" от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на НЗОК, което са отнася за липса на индикации за хоспитализация, или по т. 196.6, б. "б" от същото решение, което се отнася до неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм по клиничната пътека. Поради това следва да се отбележи, че в решението на ВАС не е приета различна правна квалификация на нарушенията, за които е била наложена санкция по посочените ИЗ по т. 2 от процесната заповед, от тази, която е посочена в самата заповед. От съдържанието на заповедта е видно, че санкциите по т. 2 са наложени за нарушения по т. 196.6, б. "а" от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на НЗОК, в която е предвидено, че клиничната пътека се състои от индикации за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването, от извършените диагностични и параклинични изследвания. В мотивите на решението не е посочено, че съдът квалифицира нарушенията по т. 196.6, б. "б" от решението на НЗОК, в която е предвидено, че клиничната пътека се състои от диагностично-лечебен алгоритъм; диагностично-лечебният алгоритъм е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение. Цитираната в молбата на директора на РЗОК част от мотивите на съдебното решение на ВАС не налага подобен извод, тъй като в посочената част от мотивите, а и в останалата част, касаеща т. 2 от заповедта на директора на РЗОК, е обсъдено заключението на вещото лице по обсъжданите ИЗ по т. 2 от заповедта. Доколко от това заключение се налагат изводите, до които е достигнал ВАС е въпрос, който касае правилността на касационното решение, но този въпрос не може да бъде разглеждан в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване или тълкуване от съда, който го е постановил, а инстанционен контрол е недопустим по изложените вече съображения.

Освен това следва да се отбележи, макар да няма значение за настоящото производство, че неправилно в молбата на директора на РЗОК се поддържа, че при нарушение по т. 196.6, б. "а" от решението на НЗОК от изпълнителя на болничната помощ следва да се удържат неоснователно изплатените средства от касата на РЗОК, а при нарушение по т. 196.6, б. "б" изплатените суми не се удържат. В чл. 255 от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на НЗОК е предвидено, че при отчетена и заплатена клинична пътека, когато не е изпълнен алгоритъмът на КП, липсват индикации за хоспитализация, както и при неизпълнени критерии за дехоспитализация, директорът на РЗОК удържа неоснователно изплатените суми.

Поради изложените съображения, искането по т. 1 от молбата на директора на РЗОК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението в частта, касаеща мотивите по т. 2 от заповед № № РД-09-758/02.10.2009 г. на директора на РЗОК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Искането по т. 2 от молбата е основателно. Както се посочи по-горе, с решение № 8309/13.06.2011 г. по адм. дело № 10948/2010 г. на ВАС е отменено решението на Административен съд - гр. Габрово по адм. дело № 236/2009 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД - гр. Севлиево, против заповед № РД-09-758 от 02.10.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Габрово, относно наложената санкция финансова неустойка за изброените нарушения /по т. 4 - 14 броя ИЗ, по т. 2 - за 2 броя ИЗ и по т. 4.2 - за една ИЗ/ по 180 лв. за всяко от нарушенията, или общо за наложена санкция в размер на 3240 лв., като заповедта е отменена в същата част. В същия смисъл са мотивите на съдебното решение, изложени на стр. 6. Видно е, както от мотивите, така и от постановения диспозитив на решението, че съдът е формирал правна воля за отмяна на заповедта на директора на РЗОК относно общо 17 броя ИЗ, които са точно и ясно посочени в мотивите и диспозитива на решението - по т. 2 за ИЗ № 982, 1024, 1269, 1031, 739, 619, 726, 149, 88, 185, 1181, 1217, 38 и 525, по т. 3 - за ИЗ 1294 и ИЗ 690, по т. 4.2 - ИЗ 391. Размерът на санкцията за всяко от нарушенията по тези ИЗ е 180 лв., както е регламентирано в чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б", аа) от НРД - 2006 г. и както е посочено навсякъде в съдебното решение. Следователно общата сума на отменените санкции за 17 броя ИЗ е в размер на 3060 лв. /17 х 180 лв./, а не 3240 лв., както е посочено в мотивите на решението /стр. 6, ред 15 отдолу/ и в диспозитива /стр. 8, редове 3 и 10 отдолу/. Съдът е допуснал техническа грешка при изчислението на общата сума на отменените санкции, поради което е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 АПК, която следва да бъде отстранена по реда, предвиден в същата разпоредба.

Искането по т. 3 от молбата намира правно основание в чл. 248 ГПК, приложим на основание чл. 144 и чл. 226 АПК. Същото е неоснователно по следните съображения:

С решението, чиято поправка и допълване се иска Върховният административен съд не се е произнесъл по въпроса за разноските. Искане за присъждане на разноски е направено от касационния жалбоподател с подадената жалба. От ответната страна не е направено искане за присъждане на разноски, като страната изобщо не е взела участие в производството пред ВАС нито чрез подаване на отговор или възражение по касационната жалба, нито чрез явяване в съдебно заседание на представляващия административния орган или упълномощено от него лице, включително юрисконсулт. С касационното решение е променен изхода от правния спор по първоинстанционното решение, в резултат на което е променено съотношението между материалния интерес по уважената и отхвърлената част от жалбата на МБАЛ против заповедта на директора на РЗОК гр. Габрово. С първоинстанционното решение са присъдени разноски на двете страни по делото, съразмерно на материалния интерес по уважената, съответно - отхвърлената част от жалбата.

С оспорената пред съда заповед на директора на РЗОК на лечебното заведение са наложени санкции финансови неустойки общо в размер на 34740 лв. и тази сума представлява целият материален интерес по делото. С първоинстанционното решение в полза на МБАЛ са присъдени разноски в размер на 450 лв., от общо направените разноски в размер на 1895 лв., а на РЗОК е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1500 лв., като в мотивите на това решение не е посочено как са изчислени присъдените суми, т. е. въз основа на какъв материален интерес в цифрово отражение за уважената и съответно - за отхвърлената част от жалбата.

В резултат на касационното решение, което е окончателно, заповед № РД-09-758/02.10.2009 г. на директора на РЗОК е отменена в частта за наложени санкции финансови неустойки общо в размер на 6120 лв., от които 3060 лв. - отменени с първоинстанционното решение и 3060 лв. - отменени от касационната инстанция. От доказателствата по делото се установяват направени разноски от МБАЛ общо в размер на 1895 лв. за производството пред първата инстанция /50 лв. държавна такса и 1845 лв. за възнаграждения за вещи лица/ и 25 лв. - пред касационната инстанция за държавна такса, или общо 1920 лв. За производството пред ВАС е представен договор за правна помощ с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., но липсват доказателства за плащане на това възнаграждение както по банков път, така и по касов, поради което се налага извода, че уговореното възнаграждение не представлява действително направени разноски. Предвид изложеното, при материален интерес по уважената част от жалбата в размер на 6120 лв. и при направени разноски от жалбоподателя /касатор в настоящото производство/ за двете инстанции в размер общо на 1920 лв., същият има право на разноски за цялото производство в размер 338,50 лв., съразмерно на уважената част от жалбата. Поради това че от първоинстанционния съд са присъдени разноски в размер на 450 лв. и решението не е обжалвано в тази част от директора на РЗОК - гр. Габрово, то е влязло в сила и не следва да бъде постановявано изменение на решението чрез намаляване размера на присъдените в полза на МБАЛ разноски. Не е налице основание за присъждане на разноски само за касационното производство, тъй като присъдените от първоинстанционния съд надвишават дължимия размер на разноските и за двете инстанции.

Материалният интерес по отхвърлената част от жалбата в резултат на касационното решение е в размер на 28590 лв. Предвид това ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1021,80 лв., определено при материален интерес 28590 лв. и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът не е представляван от юрисконсулт пред касационната инстанция и не е правил искане за присъждане на разноски за тази инстанция, поради което има право на възнаграждение само за първата инстанция. С първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1500 лв., което надвишава дължимия размер съобразно материалния интерес по отхвърлената част от жалбата, но от страна на МБАЛ не е направено искане за изменение на решението в частта за разноските в срока и по реда на чл. 248 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, поради което не следва да бъде постановявано изменение или допълване на решението в частта за разноските, присъдени в полза на другата страна.

Следва само за яснота на подателя на молбата да се посочи, че целият материален интерес по спора е в размер на 34740 лв., което недвусмислено се установява от съдържанието на заповед № РД-09-756/02.10.2009 г. на директора на РЗОК, като тази сума съответства на сбора от наложените имуществени санкции на МБАЛ. Неправилно в молбата се поддържа, че материалния интерес по делото бил в размер на 72344 лв. В тази сума подателят на молбата вероятно включва размера на сумите, които според мотивите на заповед № РД-09-756/02.10.2009 г. на директора на РЗОК следва да бъдат възстановени от МБАЛ на основание чл. 255 от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на НЗОК. Тези суми обаче не подлежат на възстановяване по силата на обжалваната пред съда заповед, тъй като с нея са наложени само имуществени санкции. За възстановяване на неоснователно получените суми от лечебното заведение следва да бъде издадена писмена покана по реда и при условията на чл. 235, ал. 2 от НРД - 2006 г., която подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност.

По изложените съображения искането за допълване или изменение на решение в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение