Решение № 4070 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11284/2015 г.

Решение № 4070 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11284/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. В. Й. срещу решение № 53 от 27.05.2015 г., постановено от Административен съд Кюстендил по адм. д. № 132/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо с изх. № 02-6500/37250 от 8.04.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., с което е отказано финансово подпомагане на заявителя и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 10 824,39 лв. Съдът е потвърдил оспореното уведомително писмо. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. По доводите на оспорващата страна, съдът е приел, че уведомителното писмо съдържа правни и фактически основания, изложени в табличен вид и с посочване на правното основание за редукция на заявените за подпомагане площи. В писмото е посочено, че основание за отказ за финансово подпомагане е извършена административна проверка, при която е установено, че заявените за подпомагане БЗС излизат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане". Във връзка с възраженията на земеделския производител, че не е уведомен за констатираната нередност при извършената административна проверка, с което е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК и не са изпълнени указания, дадени с отменително решение по предходно оспорване на уведомително писмо за кампания 2010 г., съдът е приел, че административния орган е изпълнил дадените указания, като е уведомил оспорващия по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК. Съдът е приел, че неизвършването на проверки на място не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Регламент 1122/2009 г. не е предвидено задължение за извършване на този вид проверка. За да се произнесе по материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът е преценил извършеното за релевантната кампания аерозаснемане и изготвената на основание това заснемане цифрова ортофотокарта. При дешифрирането са установени площи, заети с дървесна и храстовидна растителност и полски пътища, което ги прави недопустими за подпомагане на правното основание, посочено в уведомителното писмо. Съдът е приел, че констатациите на административния орган не са оборени в хода на производството по оспорване. В тази връзка е обсъдил показания на разпитан свидетел и прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съдът е изложил мотиви, поради които е преценил, че тези доказателства са ирелевантни. Показанията на разпитания свидетел са общи и не установяват конкретни данни относно състоянието на парцелите към релевантния период, а заключението на вещото лице е изградено изцяло на констатации, относими към момента на извършване на експертизата, но не и към релевантната 2010 г. При установените факти относно допустимите за подпомагане БЗС, съдът е приел, че правилно е отказано изцяло подпомагане по заявените схеми и мерки и правилно е наложена санкция за бъдещ период, с оглед установения процент на наддеклариране. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Неоснователен е доводът за необоснованост на правните изводи, до които е стигнал първоинстанционният съд. На първо място неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че правните изводи на съда са изведени при обсъждане на представени по делото доказателства относно дешифрацията на цифрова ортофотокарта, изготвена на 29.07.2014 г. т. е. значително след релевантната 2010 г. Приложените по делото цветни карти не са изготвени на посочената от касационния жалбоподател дата, а на тази дата е отбелязано тяхното отпечатване за прилагане към делото на хартиен носител, с оглед указания, дадени от съда на административния орган. По делото е безспорно установено, че заявените площи попадат в част от територията на страната, покрита със самолетни снимки през 2010 г. Данните в Системата за идентификация на земеделските парцели и в частност специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" са актуални към релевантната година и са резултат от дешифрация на цифрова ортофотокарта, относима към 2010 г. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на правните изводи на съда, поради необсъждане на заключението на съдебно-техническата експертиза, както и на събраните гласни доказателства. Съдът е изложил подробни мотиви, поради които е приел, че заключението на техническата експертиза е неотносимо. В заключението на вещото лице изрично е отбелязано, че констатациите са на базата на извършен оглед на парцелите, но към момента на изготвяне на експертизата - пролетта на 2015 г. Актуалното състояние през 2015 г. на площите, заявени за подпомагане за кампания 2010 г. е ирелевантно, тъй като отказа за финансово подпомагане е с оглед състоянието на тези площи към релевантната година. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го преценява с оглед всички доказателства по делото. В случая, съдът е изложил убедителни мотиви, поради които не е кредитирал като относимо доказателство заключението на съдебно-техническата експертиза. Събраните гласни доказателства също не оборват констатациите на административния орган, тъй като тези показания не съдържат конкретни данни за всеки от заявените за подпомагане БЗС, за които е установено, че не са допустими, поради неподдържане на площта в добро земеделско състояние. Неоснователен е касационният довод за неизпълнение от административния орган на указания, дадени с решение № 7226 от 27.12.2012 г., постановеното от Административен съд София-град по адм. д. № 4579/2012 г. В изпълнение на дадените указания на земеделския производител е изпратено уведомително писмо, с което е бил поканен на основание чл. 34, ал. 3 от АПК да се запознае с актуализираната информация за идентификация на земеделските парцели и да подаде възражение, като представи и доказателства. Земеделският производител не е открит на посочения в заявлението адрес, като три пъти - на 18.09.2013 г.; 21.10.2013 г. и на 28.11.2013 г., съобщението е върнато невръчено с отбелязване, че лицето не е познато на адреса. Тъй като заявителят не е открит на посочения в преписката адрес, на основание чл. 61, ал. 3 от АПК, съобщението е поставено на информационно табло в регионална структура на административния орган. Уведомяване по този ред е допустимо и редовно. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК, когато страна в административното производство не е открита на посочения по преписката адрес, съобщението за дължимото процесуално действие се поставя на таблото за обявления. Именно по този ред е процедирал административният орган след като три съобщения са върни с отбелязване, че лицето не е открито на адреса, съобщен по преписката. В дадения срок бенефициентът не се е явил и не е заявил възражения по отношение на извършените административни проверки. При това положение, обоснован е изводът на решаващият съд, че при повторното разглеждане на преписката са изпълнени указанията, дадени в отменителното съдебно решение. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение