Решение № 212 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5695/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от директора на ТП на НОИ - София-град, подадена чрез ст. юрконсулт К. Първанов и от "Мират груп" ООД, подадена чрез адв. В. Дундов, срещу решение 1971/26.03.2024 г., постановено по административно дело 5429/2023 г. по описа на Административен съд София-град. С процесното решение по жалба на И. Л. Д. е отменено Решение 1040-21-301/16.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него Разпореждане 32843/06.04.2023г. на длъжностно лице на ТП на НОИ София град за непризнаване на трудова злополука и преписката е върната в ТП на НОИ София град за ново произнасяне. В жалбите са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът директор на ТП на НОИ София-град оспорва като необоснован и неподкрепен с доказателствата по делото изводът на съда за изпълнен фактически състав чл.55, ал.1 от КСО. Твърди, че не е доказана неработоспособност на И. Д. непосредствено след инцидента, както и причинна връзка между увреждането и настъпилата по-късно неработоспособност. Направено е искане за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата на И. Л. Д. против Решение 1040-21-301/16.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ София - град и присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Касаторът "Мират груп" ООД ЕИК200463559 поддържа, че от съда е направен повърхностен, едностранчив и формален анализ на доказателствата. Според касатора неправилно е прието наличие на изискуемите предпоставки по чл. 55 от КСО и че И. Л. Д. Д. е претърпял твърдяната от него трудова злополука без да е назначена съдебно-медицинска експертиза и без да е налице документ, констатиращ както твърдяното събитие, така и твърдяното увреждане. Счита, че съдът недопустимо е признал злополуката за трудова вместо административния орган. Прави искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли като неоснователна и недоказана жалбата на И. Л. Д.. Претендира присъждане на направените разноски по представен списък. Ответникът И. Л. Д. от гр. София чрез пълномощника адвокат В. Ковачев в представени писмени отговори и в съдебно заседание оспорва касационните жалби като неоснователни. Счита, че категорично е установена трудовата злополука, за което по делото са събрани многобройни писмени и гласни доказателства. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира, че съдът е изяснил всестранно фактическата обстановка и е направил верни правни изводи, че в случая е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С Решение 1971/26.03.2024 г., постановено по административно дело 5429/2023 г. по описа на Административен съд София-град, по жалба на И. Л. Д. е отменено Решение 1040-21-301/16.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него Разпореждане 32843/06.04.2023г. на длъжностно лице на ТП на НОИ София град, с което декларираната злополука с вх. 152/21.02.2023г. от И. Л. Д., осъществена на 11.11.2022г. на основание чл. 60, ал. 1 КСО, не се приема за трудова. От доказателствата по делото е прието за установено, че И. Л. Д. е назначен с трудов договор 1453 от 26.02.2021г на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил в МИРАТ ГРУП ООД. На 11.11.2022г. изпълнявал трудовите си задължения по превози на стоки и товари. От склада на предприятието в гр. София, ул. Околовръстен път 510А, р-н Искър следвало да откара товар - варел с масло около 100 - 200 л. до обект, посочен от работодателя му. Около 09:05ч. забелязал, че товарът на ремаркето на превозното средство е нестабилен, тъй като една от дъските на дървеното пале, върху което стои, била счупена. Предвид основните му длъжностни задължения предприел действия по укрепването на товара. В резултат на голямото физическо натоварване при полагането на товара върху палето усетил в областта на [заличен текст], последвано от силна болка. Уведомил за инцидента свидетеля С. М. - началник склад, както и свидетеля С. В. П. - отговорник за транспорта, но те не възприели случилото се като обстоятелство, налагащо предприемането на служебни действия. Последиците от инцидента били възприети от св. Д. Т., с когото на 11.11.2022г. около 10:00 часа И. Д. се срещнал. Тъй като не можел да движи [заличен текст], свидетелят му помогнал да укрепи товара в тежкотоварния автомобила и научил за обстоятелствата, при които се е стигнало до здравословния проблем. На 15.11.2022г. И. Д. посетил медицински специалист, съгласно амбулаторен лист 004876/15.11.2022г. с предоставяне на анамнезни данни, съответстващи на инцидента от 11.11.2022г. Констатираното обективно състояние било [заличен текст]. Задоволително общо състояние... . Поставена е диагноза [заличен текст] . Продължил да изпълнява, макар и затруднен, служебните си задължения през месец ноември, като за 25.11.2022г. заявил ползване на годишен отпуск в размер на 1 ден. В периода 01.12.-06.12.2022г. постъпил на лечение в МБАЛ Княгиня Клементина-София ЕАД, отделение по Физикална рехабилитационна медицина. При постъпването отново били снети анамнезни данни от болния относно силна болка в [заличен текст] при движение с давност от около един месец и изпитвано затруднено движение в [заличен текст]. Издаден е болничен лист Е 20223055651 за болничен и домашен режим на лечение за периода от 01.12.22г. до 23.12.22г. Д. бил изпратен на образно изследване на 13.12.2022г. / с резултат, че магнитно-резонансният образ на описаните промени съответства на постравматични и дегенеративни изменения и може да се свърже с [заличен текст] . От лекар - специалист на ДКЦ Света София ЕООД е насочен за спешно оперативно лечение с данни за [заличен текст] . Оперативното лечение е проведено в периода 22.02.-27.02.2023г. във ВМА. Видно от Епикриза, ЛИЗ 6758 от 2023г при извършеното оперативно достигане до [заличен текст]. След претърпяното оперативно лечение са провеждани консултации с физикална и рехабилитационна медицина. В едногодишния срок по чл. 57, ал. 2 от КСО И. Л. Д. е подал декларация с вх. 152/21.02.2023г. за злополуката по повод на травматично увреждане, като в изпълнение на правомощието по чл. 7, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и чл. 58, ал.1 от КСО със Заповед 1015-21 -43/02.03.2023г ръководителят на ТП на НОИ-София град е разпоредил извършването на разследване на декларираната злополука. Резултатите от проведеното разследване са обективирани в протокол 23/20.03.2023г., С Разпореждане 32843/06.04.2023г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО се приема, че не е осъществен фактическият състав на чл.55, ал.1 от КСО за класифициране на злополуката като трудова, тъй като претърпеният инцидент не е довел до неработоспособност. По жалба от И. Д. с Решение 1040-21-301/16.05.2023г. на директора на ТП на НОИ София град разпореждането е потвърдено и настъпилото на 11.11.2022г. здравословно увреждане на Д. не е прието за трудова злополука при условията на чл. 55, ал.1 от КСО. Решаващият орган е приел, че не са събрани доказателства на 11.11.2022 г. в склада на Мират груп ООД И. Д. да е претърпял увреждане на здравословното си състояние, довело до временна неработоспособност. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ София град, първоинстанционният съд е приел, че е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Тези изводи съдът е направил с оглед приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Обосновано е наличие на всички предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО, вкл. и функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето, настъпило на 11.11.2022г пред склада на Мират Груп ООД в гр. София, от причинено травматично увреждане, а именно [заличен текст] . Според съда наличието на травматично увреждане се установява от разпитаните по делото свидетели Д. Т., Й. Н., З. Н., чиито показания изцяло кореспондират със събраните медицински документи. Показанията на свидетелите, водени от работодателя, са приети за правдиви, но с оглед естеството и отразените в тях обстоятелства според съда не оборват твърденията за претърпяната травма от Д. при посочените от него обстоятелства на 11.11.2022г. Прието е, че по-късното проявление на увреждането на здравето, вследствие на претърпения от лицето инцидент на работното място, не изключва трудовия характер на злополуката, а неработоспособността не се опровергава от факта, че след настъпване на инцидента той е продължил да се опитва да изпълнява трудовите си функции в пълен обем, но същевременно затрудненията му са били възприети от работодателя след като е бил преместен на друга работа. Изложени са мотиви, че от липсата на болничен лист от деня на инцидента не произтича извод за липса на временна неработоспособност доколкото е налична медицинска документация за провеждано лечение в периода 15.11.2022г. -23.03.2023 г. По разбиране на съда явно несправедливо и несъответно на духа на закона би било да се приеме, че понеже е дал приоритет на грижата към възложената му трудова дейност и интересите на работодателя пред личния здравен комфорт и необходимостта от лечение, Д. да следва да бъде третиран по-неблагоприятно, отколкото ако е бил преустановил трудовата си ангажираност и е пристъпил към незабавно лечение. Касационната инстанция намира оспореното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно. Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд и въз основа на тях е направен законосъобразен извод за неоснователност на инициираното пред него оспорване на процесния индивидуален административен акт. От събраните доказателства по делото се установява, че са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО внезапно увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност, вследствие на настъпил инцидент при и по повод на извършване на работа за работодателя и изпълнение на трудовите му задължения. По спорните въпроси относно настъпването инцидент на 11.11.2022г по време на работа и произтеклата от него временна неработоспособност на И. Д. в съдебния акт са изложени мотиви, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Доказано е, че декларираното нараняване на [заличен текст] на Д. се е случило пред обект на работодателя в гр. София и действията му по укрепване на товара на управлявания от него тежкотоварен автомобил са предприети в изпълнение на трудовите му задължения в предприятието, за което работи. В тази връзка с основание са кредитирани свидетелските показания на Д. Т., Й. Н. и З. Н. като логични, непротиворечиви и в унисон с останалия доказателствен материал по делото, при анализа на които поотделно и в съвкупност по несъмнен начин се установява, че е налице функционална и причинна връзка между увреждането и изпълняваната от ответника Д. работа. Показанията на другата група свидетели, които също не са очевидци на инцидента, не опровергават приетите фактически констатации за нараняването, за неговия характер, време, място и повод. Наведените оплаквания от касаторите, че в случая неправилно е приета за настъпила временна неработоспособност на ответника, не могат да бъдат споделени. Легално определение на понятието временна неработоспособност е дадено в пар.1,т.34 от ДР на Закона за здравето - състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Текстът на пар.1, т.34 от ДР на Закона за здравето е възпроизведен в чл.6,ал.1 от Наредба за медицинската експертиза. Според чл.6, ал.2 от наредбата отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето. В конкретния случай действително не е налице медицински документ или болничен лист за датата на инцидента. Събрани са обаче достатъчно, взаимносвързани помежду си, неоспорени писмени доказателства и съответстващи им гласни доказателства, че поради получената на 11.11.2022 г. травма на [заличен текст] и само заради нея И. Д. е изпаднал в състояние на временна неработоспособност, установена с издадения болничен лист Е 20223055651 за болничен и домашен режим на лечение в периода 01.12.2022г.-23.12.2022г., свидетелските показания на Й. Н. за невъзможност да извършва реална работа в началото на 2023г и епикриза за проведено оперативно лечение в периода 22.02.2023г.-27.02.2023г. във ВМА. В мотивите на решението са изложени собствени, аргументирани и логични изводи на съда относно функционалната връзка между увреждането на И. Д. (травматично увреждане - [заличен текст] ) и условията на труд (укрепване на товар върху тежкотоварен автомобил, който лицето управлява по трудов договор с Мират груп ООД). По-късното проявление на неработоспособността, причинена от увреждане на здравето вследствие от претърпян инцидент на работното място, както и по-късното й документиране, не изключват трудовия характер на злополуката. Неоснователни са касационните доводи на Мират груп ООД, релевиращи съдопроизводствени нарушения поради произнасяне на съда, че работникът е претърпял твърдяната от него трудова злополука без да е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза. В първоинстанционното производство И. Й., чиято е доказателствената тежест, е поискал такава с конкретно поставени задачи, но процесуалният представител на дружеството категорично се е противопоставил на допускането й. Съдът не е уважил доказателственото искане на Й. и се е произнесъл по наличието на причинна връзка между увреждането и извършваната работа без да ползва експертиза. В касационното производство Мират груп ЕООД не може да се позовава на така поддържаното от него процесуално нарушение, защото порочният отказ на съда би могъл да се отрази само върху изхода на спора за страната, поискала съответното процесуално действие, какъвто не е настоящият случай. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, правилно е достигнал до извод за незаконосъобразността му и при съблюдаване разпоредбата на чл. 173, ал.2 от АПК е върнал преписката на органа за ново произнасяне. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че сочените в касационните жалби аргументи за отмяна на оспореното решение са неоснователни и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касаторите не се дължат разноски. Те следва да бъдат осъдени да заплатят на адвоката, осъществил процесуално представителство на ответника при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение в размер на 500 лв, който съответства на правната и фактическа сложност на делото, както и на извършените процесуални действия в касационното производство, без при това да се обвързва с чл.38, ал.2 от ЗА и размера на възнаграждението, предвиден в чл.9, ал.1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно тълкуването в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Възражението за прекомерност на претендираната сума от 1000лв е основателно, но не и с обосновката за социалнозначима функция на НОИ по разходване фондовете на ДОО, която е неотносима към отговорността за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,