Решение № 4790 от 18.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

6207 final от 05.09.2014 относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08) (нар. по-долу Решението или Решението на ЕК), според което при извършени в периода 1 януари 2007 година 27 януари 2009 г. сделки за замяна на горски имоти държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл. 108, параграф 3 от ДФЕС, тъй като не е спазена процедурата по нотификация във връзка с предоставяне на помощта. Като адресат на Решението на ЕК Република България има задължение да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките при условията, изрично постановени в диспозитива на Решението. Установено е, че МЗХГ е провело процедура по ЗОП с предмет Избор на правоспособен независим оценител и/или оценителски екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решението на Европейската комисия, в резултат на което на първо място е класирано Агролеспроект ЕООД. Определеният изпълнител е изготвил 2 броя оценителски доклади, с които е определил пазарните цени на заменения държавен имот в размер на 447 220,00 лв., а общата пазарна стойност на заменените от дружеството имоти на 66 879,00 лв. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза, според която разликата между реалната пазарна цена и административната цена на имотите, заменени от Аква Истейт ООД, е 203 432,36 лв., а тази на заменения имот частна държавна собственост 238 181,83 лв. Според експерта при съобразяване с Методиката за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, първоначалният размер на държавната помощ възлиза на 441 614,19 лв. По делото е допусната и съдебно-счетоводна експертиза, според която придобитият в резултат на замяната имот не е залаган и използван като обезпечение във връзка със стопанската дейност на дружеството. Според заключението на вещото лице Аква Истейт ООД не е осъществявало дейност и няма приходи, видно от счетоводните регистри на дружеството, не е извършвало разпоредителни сделки с придобития имот, липсват данни за отдаване под наем, както и няма сделки с дървесина, добивани от тези земи. При така установената фактическа обстановка и след извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е уважил жалбата на дружеството като основателна и е отменил акта като незаконосъобразен. Прието е, че при издаване на АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият противоречи на приложимите материални разпоредби, тъй като в административната преписка липсват доказателства за извършена от страна на органа предварителна проверка или извършена такава в хода на административното производство, както и доказателства, във връзка с идентифициране на адресата на акта като бенефициер по смисъла на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС при съобразяване със съображения

(128) от Решението на ЕК. Постановено е, че само фактът, че процесната сделка за замяна попада в периода 01.01.2017 г. 27.01.2009 г. не съставлява достатъчно основание за издаване на процесния АУПДВ. Изложени са мотиви, че компетентният национален орган следва да определи конкретната методика за оценка размера на несъвместимата помощ, ако са налице предпоставките, определени съгласно съображения

(175) от Решението, а в условията на алтернативност да използва независим експерт оценител съгласно съображение (176). Поради това, от една страна, съдът не е приел приложената Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, тъй като няма белезите на документ. От друга страна, е прието, че извършената оценка според представените оценителски доклади е съставена, като са използвани методът на пазарните аналози и методът на приходната стойност, като съдът е посочил, че при прилагане на метода на пазарните аналози за горската земя държана собственост е следвало да бъдат използвани само и единствено данни за продажби на земи от горския фонд, а при липса на такива съгласно § 1, т. 4а от ДР на ЗДП в приложимата редакция, следва да се използват продажби на горски територии в съседни землища. В случая е установено, че както оценителите, така и вещото лице, работило по съдебно-оценителната експертиза, при изготвяне на пазарните стойности на заменения държавен имот са включили и апартамент, поради което експертизата не е кредитирана. Според съда не може да се приеме, че определените посредством оценителските доклади стойности отразяват пазарните стойности към момента на замяната 2009 г., като е препятствана възможността за преценка дали сумата не е завишена, съответно дали помощта не представлява de minimis, която се счита за съвместима с вътрешния пазар. Въз основа на тези мотиви е прието, че лихвата, представлявайки акцесорно вземане, също се явява необоснована, макар и изчислена съгласно приложимите общностни норми. По отношение на въведеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът е приел, че Решението на Европейската комисия е издадено в рамките на 10-годишния давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент (ЕО) 659/99, като от приетите по делото доказателства се установява, че компетентният национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение. Въз основа на това и при съобразяване на решение на СЕС по дело С-627/18, според което чл. 16, пар. 2 и пар. 3 от Регламент 2015/1589 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на ЕК, или когато този срок е изтекъл поради закъснение на националните органи при изпълнение на това решение, съответно е постановено, че давностните срокове, предвидени в ДОПК не следва да се прилагат. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. 27.01.2009 г. и несъвместимостта ѝ с вътрешния пазар, са установени с влязло в сила на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година. Решението на Комисията не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и размерът на помощта, която подлежи на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В чл. 38, ал. 6 от ЗДП е предвидено, че в случаите по ал. 3 администраторът на помощ е длъжен да установи лицата, получатели на помощта и размера на получената от всяко лице помощ. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяването им е на административния орган. В конкретния случай, както правилно и административният съд е постановил, липсват фактически и правни основания за издаване на процесния АУПДВ, тъй като административният орган не е извършил преценка дали дружеството притежава качеството бенефициер. Съгласно съображение

от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение

е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието предприятие за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение

Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от Договора. В съображение

е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора. От изложеното следва, че качеството предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал 3 ЗДП. В оспорения административен акт липсват каквито и да било мотиви, въз основа на които Аква Истейт ООД е определен като предприятие по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС, съответно като бенефициер на държавна помощ. Такива не се съдържат и в публикувания от органа списък на бенефициерите на несъвместима с вътрешния пазар помощ по решението на ЕК от 05.09.2014 г., а противно на твърденията, изложени в касационната жалба, и в оценителските доклади. В тази връзка в съображение

от решението, Комисията изрично е отбелязала, че понятието предприятие в член 107, параграф 1 от Договора е обективно понятие, така че въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите, действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени национални правни формалности. В оспорения АУПДВ липсват мотиви за такава преценка от страна на административния орган, поради което неоснователни се явяват твърденията че адресатът на акта е идентифициран като бенефициер, тъй като единственият релевантен критерий е дали субектът извършва стопанска дейност. Органът не е извършил анализ дали дружеството извършва стопанска дейност, ако да какъв е нейният характер, както и дали имотът, предмет на замяна, е бил използван за стопанската дейност на Аква Истейт ООД, както и променяно ли е предназначението му. По отношение на използваните оценки на имотите, въз основа на които е определена подлежащата на възстановяване помощ и твърденията на касатора, че администраторът вече е разполагал с информацията, поради което не е налице хипотезата на чл. 38, ал. 7, т. 2 от ЗДП, е необходимо да се посочи следното: независимо че според съображение

българските органи вече притежават информацията относно административните цени, използвани в сделките за замяна, както и пазарните цени на всички парцели, засегнати от тези сделки към момента на замените, в случая липсват данни пазарните оценки на заменените имоти да са изчислени именно въз основа на такава информация. Напротив определената като несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в процесния АУПДВ е изчислена въз основа на двата оценителски доклада. Противно на съображение

от Решението на ЕК, в оспорения АУПДВ не се съдържат мотиви и не са развити доводи, които да обосноват основателни опасения относно неприложимост на притежаваната вече информация за пазарните стойности на заменените имоти. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от оспорения АУПДВ не става ясно защо органът не е използвал наличната при него информация за пазарните цени на заменените имоти, каквато впрочем не се съдържа и в преписката по делото, а определената за възстановяване сума е формирана въз основа на оценителските доклади. Само с цел пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че подлежащата на възстановяване помощ следва да бъде изчислена въз основа на оценителските доклади, то правилно първоинстанционният съд е приел, че поради включване на несъпоставими имоти (апартамент и УПИ с изграден търговски обект) не може да приеме, че коректно е определена средната стойност на имотите, съответно некоректна е и пазарната стойност на държавния имот. Нещо повече, дори да се приеме, че извършената оценка в оценителските доклади е правилна, то липсват каквито и да е приложени документи, въз основа на които са формирани крайните стойности. В този смисъл не може да се приеме и че предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната, е надвишавало прага de minimis от 200 000 EUR. Съгласно т. 156 от решението на Европейската комисия сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора в случаите, в които другата страна по сделката е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията. В случая административният орган не е извършил дължимата преценка дали спорната помощ е de minimis. Задължението за извършване на тази проверка е вменено на българските власти на етапа на възстановяването на помощта, като в този смисъл е решение на Общия съд от 13 май 2020 г., по дело Т-716/17. След като не са налице доказателства за извършването на тази проверка от компетентния български административен орган, то е допуснато нарушение на т. 154 от решението на ЕК, съобразно която компетентният административен орган е следвало да провери преди издаването на АУПДВ и обстоятелството дали са изпълнени всички други условия, определени в Регламент (ЕС) No1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС към помощта de minimis. Неправилни са обаче на изводите на административния съд относно Методиката. В случая, в съдебното производство, от ответната страна е представена Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, която не е кредитирана от съда с мотив, че няма белезите на документ. Методиката е посочената в съображение

от Решението на ЕК формула, поради което не е необходимо приемане на нарочен документ от страна на административния орган. Правилно с решението на административния съд преписката е върната на компетентния административен орган след отмяната на неговия акт със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, тъй като решението на ЕК следва да се изпълни ( чл. 14, пар. 3 от Регламент (EО) 659/1999, съответно чл. 16, пар. 3 от Регламент 2015/1589 ЕС) и националното право не може да има за последица да възпрепятства прилагането на правото на Съюза. Национална разпоредба, която пречи на националния съд да приложи всички правни последици от нарушението на чл. 108, пар. 3 ДФЕС, трябва да се разглежда като несъвместима с принципа на ефективност. Макар възстановяването на неправомерна държавната помощ да се извършва съгласно разпоредбите на националното право, чл. 108, пар. 3 ДФЕС изисква националните разпоредби да гарантират възстановяването ѝ в пълен размер, вкл. лихви за целия период на ползването ѝ (виж решение на СЕС от 5 март 2019 г. по дело С-349/17, т. 139, т. 140, т. 141, както и съображение 168 от решението на ЕК). В заключение, като е отменил процесния АУПДВ като незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По разноските: