Решение № 197 от 19.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2927/2018 г.

Решение № 197 от 19.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2927/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на В. Р. Т. и Г. Р. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 188 от 30.11.2017 г. по гр. д. № 5471/2016 г. на ВКС, I-во г. о. Молбата се основава на твърдение за допуснато процесуално нарушение от състава на ВКС, тъй като ответницата Н. Т. е починала на 20.08.2016 г., а молителите не са били конституирани като нейни наследници. Ответниците Л. Й. Д., Ю. Е. Д., Д. Е. Д., И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К. оспорват молбата. Считат, че тя е неоснователна. Ответницата Н. Т. е била надлежно представлявана както в първата, така и във въззивната инстанция. Препис от касационната жалба е бил връчен на нейния пълномощник и той е подал в срок писмен отговор. В касационното производство Н. Т. се е представлявала от адвокат, който е представил писмена защита. Съдът не е допуснал процесуални нарушения във връзка с призоваването на Н. Т., а недобросъвестността при упражняване на представителна власт не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителите не са били страни в касационното производство, нямат и качеството на необходими другари, за да искат отмяна по чл. 304 ГПК. Ответницата Д. В. А. счита молбата за основателна. С определение № 199 от 17.09.2018 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане. Разгледана по същество, молбата е основателна. Предмет на делото, по което е постановено атакуваното решение, е иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Е. В. Д. /починал, заместен от наследниците си Л. Й. Д., Ю. Е. Д. и Д. Е. Д. /, И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К. срещу Н. К. Т. и Д. В. А. за поправка на грешка, допусната в кадастралната карта на [населено място] от 2010 г., изразяваща се в погрешно заснемане на 435 кв. м. в границите на имот с идентификатор 16448.7721.446, собственост на ответниците, вместо в имот с идентификатор 16448.7721.445, собственост на ищците. С решението на ВКС, което е предмет на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, този иск е бил уважен. Ответницата Н. К. Т. е починала на 20.08.2016 г., видно от представеното в настоящото производство удостоверение за наследници. Смъртта й е настъпила след постановяване на въззивното решение и след подаването на касационната жалба, която е постъпила в съда на 19.07.2016 г. Препис от касационната жалба за нея е изпратен до пълномощника й адв. А. Д.. Съобщението за жалбата е връчено на 09.09.2016 г. на адвокат В. И., без той да отбележи в него настъпилата междувременно смърт на Н. Т.. В касационното производство е представено пълномощно от 16.09.2016 г., изходящо от Н. К. Т. и Д. В. А.. С него процесуалното представителство за производството пред ВКС е възложено на адвокат А. П. Д.. Това пълномощно съдържа само един подпис за упълномощител. Адвокат Д. е подала писмен отговор от името на ответницата Д. А., а след допускане на касационно обжалване е преупълномощила адвокат В. И. "с право на процесуално представителство по гр. д. № 5471/2016 г. на ВКС", без да посочва изрично лицата, които ще се ползват от това представителство. Въз основа на това преупълномощаване адвокат И. се е явил в открито съдебно заседание, представлявайки както Д. А., така и Н. Т., която не е била жива към този момент. От името на двете той е подал и писмена защита. Молителите не са били конституирани като страни в производството по делото, в качеството им на наследници на починалата Н. Т.. Съдебното решение е постановено по отношение на починалата. При тези данни следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Поради пропуск на съда не е констатирано, че пълномощното от 16.09.2016 г. съдържа само един подпис. Оттук съдът погрешно е приел, че адвокат И. има валидно учредена представителна власт и по отношение на Н. Т., въпреки че това не съответства на данните по делото. По тези причини съставът на ВКС не е могъл да узнае за настъпилата междувременно смърт на ответницата Н. Т. и не е конституирал наследниците й за участие в процеса на основание чл. 227 ГПК. Вярно е, че в случая е налице и недобросъвестност на втората ответница Д. В. А., която не е съобщила на пълномощника за смъртта на своята майка Н. Т.. Тази недобросъвестност обаче не може да се отрази на правото на молителите да участват в процеса на мястото на починалата си наследодателка. Това налага отмяна на атакуваното решение на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,