Решение № 13510 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5797/2019 г.

Решение № 13510 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5797/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Кабиюк" – гр. Шумен срещу решение № 15/15.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължения № П-03002718079170-135-001/12.09.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 233/07.11.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което отказано преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б, ал. 2 ЗКПО за 2014 г. и е начислен корпоративен данък в размер на 20 078, 01 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение при прилагането на материалния закон. Твърди се от касационния жалбоподател, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 182, ал. 5, т. 2 ЗКПО, която ограничава приложението на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопанин по реда на чл. 189б ЗКПО и че не попада в ограничението по чл. 3, пар. 4 от Приложение І от Регламент /ЕС/ 702/2014. Другото твърдение е, че предприятието не покрива критериите за голямо предприятие по смисъла на § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО за нуждите на данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта за установяване на задължения, както и да се постанови друго решение, с което същият акт да бъде отменен. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ТД на НАП – гр. Варна, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Държавно предприятие "Кабиюк" – гр. Шумен, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи в оспорения акт за установяване на задължения по чл. 106, ал. 1 ДОПК са отказали преотстъпване на корпоративен данък и е начислен такъв в размер на 20 078, 01 лв. за 2014 г. поради наличие на ограничението по чл. 182, ал. 5, т. 2 ЗКПО. Според съда правилно приходните органи са приели, че предприятието е държавна собственост 100% и капиталът му се контролира от Министерство на земеделието, храните и горите, поради което е потвърдена констатацията в административния акт, че се касае за голямо предприятие по смисъла на § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО. Съдът се е позовал и на чл. 2 от Приложение І от Регламент /ЕС/ 702/2014 г. на Комисията, в който са посочени показателите – численост на персонала и финансови тавани, на които следва да отговаря едно предприятие, за да бъде определено от категорията на микро-, малки и средни предприятия и това са предприятия, в които работят по-малко от 250 души, чийто годишен оборот не надхвърля 50 млн. евро и/или чието балансово число не надхвърля 43 млн. евро. В обжалваното решение е посочено, че списъчният състав на ДП "Кабиюк" е 120 души, а стойността на актива към 31.12.2014 г. е в размер на 10 152 хил. лв. и оборот от 2 039 хил. лв., а общия размер на приходите – 5 070 хил. лв. и изводът на съда е, че не покрива критериите за предприятие по чл. 2 от Приложение І от Регламент /ЕС/ 702/2014 г., а по чл. 3, пар. 4 от същото приложение на Регламента, поради което е налице хипотезата на чл. 182, ал. 5, т. 2 ЗКПО. Обжалваното решение е правилно постановено. Не се спори между страните по делото, че задълженото лице с акта по чл. 106, ал. 1 ДОПК представлява държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ, както и че то е 100/% държавна собственост предвид, че контролът се осъществява от Министерство на земеделието, храните и горите. Първоинстанционният съд правилно е изследвал законовите предпоставки за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО и обосновано с относимите материалноправни разпоредба и доказателствата по делото е направил извод в подкрепа на констатациите на приходните органи, които са отказали преотстъпване на корпоративен данък за 2014 г. и е начислен такъв в посочения по-горе размер. Доводите в касационната жалба, че предприятието не притежава капитал и се финансира от собствени приходи и от субсидии чрез бюджета на Министерство на земеделието, храните и горите и затова счита, че не попада в хипотезата на чл. 3, пар. 4 от Приложение І от цитирания по-горе Регламент, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ТЗ регламентира образуване на държавни предприятия със закон, които не са търговски дружества. Търговските дружества в по-голямата си част са капиталови дружества, с изключение на събирателните дружества, които не притежават капитал. Това означава, че наличието на капитал не е определящо в случая за преценката дали предприятието е голямо. Правилно е позоваването от съда на § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО, който препраща към Регламент /ЕО/ 702/2014 на Комисията, като в чл. 3, пар. 4 от Приложение І от него изрично регламентира, че не може да се счита за малко и средно предприятие, когато 25% от капитала или от правата му на глас се контролират пряко или косвено, съвместно или индивидуално от един или няколко публични органи. В този смисъл неоснователно е оплакването на касатора, че след като предприятието му не е търговско дружество и няма капитал, тъй като цитираната разпоредба на чл. 3, пар. 4 от Приложение І от Регламента няма предвид само предприятия с капитал, а въобще предприятия, които се контролират от публичен орган, поради което последното се отнася и за ДП "Кабиюк". В този смисъл следва да се споделят изводите на съда в обжалваното решение, че е налице ограничението по чл. 182, ал. 5, т. 2 ЗКПО, тъй като задължения с акта представлява голямо предприятие, поради което законосъобразно е отказано преотстъпването на корпоративен данък за 2014 г. по чл. 189б ЗКПО и е начислен такъв. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на приложимите материалноправни норми и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение