Решение № 7111 от 28.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, подадена чрез пълномощника адвокат С. Клуковска, против решение 12 от 19.01.2023 г., постановено по адм. дело 371/2022 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отменена издадена от него заповед РД-15-247/29.07.2022 г. за прекратяване служебното правоотношение на В. Цветанов. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че оспорената заповед е немотивирана. Заявява, че по делото не са били събрани и взети предвид всички необходими доказателства. Съдът е обсъдил две длъжностни характеристики, които е приел за еднакви без да отчете, че са за различни длъжности и не е обсъдил задълбочено втората от тях. Позовава се на преназначаване на служителя от 30.12.2022 г. и връчена му тогава друга длъжностна характеристика. Заявява, че не е била отчетена и промяната в наименованието на министерството и възможното изменение на отделите в дирекциите. Иска отмяна на съдебното решение и постановяването на друго с което се отхвърли жалбата на Цветанов срещу процесната заповед. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба В. Цветанов, чрез адвокат П. Василев, в представения писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение с потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба, като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед на министъра на земеделието, с променено наименование в ДВ, бр. 50 от 9.06.2023 г. министър на земеделието и храните. С нея на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на В. Цветанов, на длъжност началник на отдел Инвестиционна стартова подкрепа за бизнеса, Дирекция Развитие на селските райони, с ранг ІV старши, считано от 29.07.2022 г., поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. С изложеното в предходното изречение се изчерпва цялото съдържание на процесната заповед и единствените допълнения са предвиденото обезщетението за неползван отпуск, което следва да се изплати на Цветанов, връчването на преписи от заповедта и редът за обжалването й. За да постанови решението си Административен съд Перник е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма. Направил е преглед на приложимите правни норми, включително на изричното изискване на чл. 108, ал. 1, предл. 2 от ЗДСл, в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5, в акта да се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Установил е, че в процесната заповед не се съдържат такива фактически обстоятелства, което е квалифицирано като липса на мотиви. Допълнително е посочено, че при преобразуването на Министерството на земеделието и храните в Министерство на земеделието е била запазва структурата на министерството, съгласно чл. 28, т. 10 и чл. 38, ал. 1 от двата устройствени правилника, установяващи липсата на промяна в специализираната администрация на Дирекция "Развитие на селските райони". Съдът е направил съпоставка на изискванията за заемане на релевантните длъжности в длъжностните характеристики от 21.10.2020 г. и 10.06.2020 г., при която не е установил разлики сочещи на обективна невъзможност по смисъла на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният състав изцяло споделя мотива на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и на изискванията на специалната разпоредба на чл. 108, aл. 1, предл. 2 от ЗДСл, изразяващо се в липсата на посочено фактическо основание за издаването на заповедта. Съгласно тази норма, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване и придобития ранг на държавна служба. Само в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, какъвто е настоящият, актът следва да съдържа и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. След като законодателят е предвидил това изрично, посочването на фактически обстоятелства в тези актове е абсолютно задължително и представлява условие за законосъобразност на административния акт. В процесната заповед, с оглед описаното й по-горе съдържание, няма изложени никакви фактически обстоятелства от които да се установи в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, каква е обективната невъзможност за Цветанов да изпълнява служебните си задължения. Такава невъзможност не може да се установи и от приложената преписка, с оглед евентуалното приложение на тълкувателно решение 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС. Тя не може да бъде обосновавана след издаването на акта или в хода на съдебното му обжалване, както това е сторено от пълномощника на министъра на земеделието - адвокат Клуковска, в проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Заради липсата на фактически обстоятелства в процесната заповед, е без значение какво е съдържанието на длъжностната характеристика за заеманата от Цветанов длъжност, тъй като липсва основание което да насочи, че заповедта е издадена във връзка с него. Поради това не могат да бъдат споделени възраженията на касатора във връзка с обсъдените от първоинстанционния съд две длъжностни характеристики. По отношение твърдението за преназначаване на служителя на 30.12.2022 г., т.е. след издаването на процесната заповед, ако същото не се дължи на грешка, представлява факт, възникнал след правнорелевантния момент, който няма връзка с предмета на доказване. Противно на твърденията на касатора, в хода на първоинстанционното производство са събрани всички относими към правния спор доказателства. Министърът на земеделието е представил административната преписка, пълномощникът адвокат Клуковска изрично е заявила, че няма други доказателствени искания. Касаторът е имал възможност и с касационната жалба да представи други писмени доказателства, но не се е възползвал от нея. Що се касае за промяната в наименованието на министерството и посоченото само като възможно изменение на отделите в дирекциите, същите отново по никакъв начин не се отразяват на главния факт, който опорочава процесната заповед липсата на изложени в нея фактически обстоятелства за издаването й. При тези мотиви касационният състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът В. Цветанов е направил разноски в размер на 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, с оглед направеното искане и изхода на спора, следва да му бъдат възстановени от бюджета на Министерство земеделието и храните. Същото не е прекомерно, тъй като е в минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният административен съд, пето отделение,