Решение № 9870 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 1868 от 11.06.2024 г., постановено по адм. д. 843/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът превратно е ценил доказателствата за валидността на ревизионния акт и неправилно е приел, че ревизията е извършена от ТД на НАП-Пловдив, тъй като правомощията на органите по приходите, участвали в нея, произтичат от директора на ТД на НАП-София по силата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Подчертава, че с цел осигуряване на равномерно натоварване на служителите, законодателят изрично е регламентирал в ДОПК правото на Изпълнителния директор или на оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да определя служители, за които териториалната компетентност по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК не се прилага. Поради това намира, че ревизионните производства, възложени по реда на чл. 12, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 10, ал. 9 ЗНАП, са приключили със законосъобразни ревизионни актове. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Ива-ММ 2012 ООД, гр. Гоце Делчев, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22000121005718-091-001/22.02.2023 г., поправен с РАПРА П-22000123044807-003-001/10.03.2023 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частите му, в които е потвърден и изменен с Решение 942/10.07.2023 г., поправено с Решение 994/17.07.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното: Ревизионният акт е издаден от В. И. И. - началник сектор Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП-Пловдив, в качеството на възложител на ревизията, и Р. Б. Т. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, като ръководител на ревизията. Към момента на издаване на заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/ нейният адресат е със седалище и адрес на управление в гр. Гоце Делчев. Със Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и на основание Заповед ЗЦУ-ОПР-2 от 19.04.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП, са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата за териториална компетентност на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които са В. И. И. на длъжност началник сектор Ревизии в ТД на НАП Пловдив и Р. Б. Т., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив. Със Заповед З-ЦУ-3057/11.10.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП, е възложено на органи по приходите от ТД на НАП, посочени в Заповед З-ЦУ-1659/ 05.05.2021 г., издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК от Заместник изпълнителния директор на НАП, да осъществяват производства по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложението към заповедта, за които съгласно чл. 8 ДОПК компетентна е ТД на НАП-София. Съгласно цитираната Заповед З-ЦУ-3057/11.10.2021 г. контролните производства следва да бъдат възлагани от началниците на сектори, посочени в Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. и определени от Директора на ТД на НАП - София със Заповед РД-01-287/10.05.2021 г., издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. С приложение към Заповед З-ЦУ-3057/11.10.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на НАП са определени като компетентни органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив да осъществяват производства по данъчно-осигурителен контрол по отношение на Ива-ММ 2012 ООД. Със Заповед РД-01-287/10.05.2021 г. на Директора на ТД на НАП София, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и Заповед З-ЦУ-1659/ 05.05.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на НАП, В. И. И. на длъжност началник-сектор Ревизии в Отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП-Пловдив е оправомощена с функциите на компетентен орган по чл. 112, ал.2, т. 1 от ДОПК, която е издала и процесните ЗВР и ЗИЗВР. При тази фактическа установеност АС-Благоевград е приел, че съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК ревизия може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, като в чл. 7, ал. 1 ЗНАП органите по приходите са изрично изброени. Преценил е, че след като първичната материална компетентност на орган по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват по чл. 7, ал. 1 ДОПК, то не е допустимо пространствените й предели да се разширяват извън обхвата на териториалната дирекция. Подчертал е, че изключение от това правило се предвижда в разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК, според която ревизията може да се възлага от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Приел е, че в цитирания чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК обаче няма нормативно предвидена възможност това правомощие да се делегира на друг орган по приходите, различен от посочените. Наред с горното, съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съгласно която при необходимост за изпълнението на възложените на агенцията функции, изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция. Посочил е, че в случая в цитираните заповеди липсват мотиви каква точно е необходимостта по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която налага органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл. 8 от ДОПК, да извършат ревизия на дружеството, чието седалище се намира в гр. Гоце Делчев. В обобщение е формирал извода, че оспореният РА е нищожен, тъй като издателите му не са териториално компетентни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. С Тълкувателно решение 3 от 26.06.2025 г. по т. д. 2 по описа за 2024 г. ОСК на ВАС е дал отговорът на въпроса: Нищожен ли е Ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?. В тази връзка Общото събрание на колегиите на ВАС е преценило, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и от правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК. С акта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналния обхват на възможните адресати на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция, не се осъществява с упражняване на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗНАП (контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция), а на това по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП (организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии). В обобщение е прието, че в тази хипотеза ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК), а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии (в този смисъл са решаващите мотиви на ТР 5/13.12.2016 г. на ОС на | и II колегия на ВАС по тълкувателно дело 10/2016 г.). Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, която е различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, а този орган е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. При този отговор на поставения въпрос и на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на каквито и да е фактически установявания на първостепенния съд по съществото на спора и по аргумент от чл. 220 АПК, делото следва са бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АС-Благоевград следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение