Решение № 3805 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14016/2019 г.

Решение № 3805 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14016/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалният кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба "Капчито С " ЕООД, представлявано от управителя К. Савова против решение № 199/7.10.2019 г. постановено по адм. д. № 175/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението след което съдът да постанови ново, с което да отмени оспорената заповед на Кмета на Община Сливен. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. Ответната страна - Кмета на Община Сливен редовно призован не се явява и не се представлява. Чрез процесуалният си представител е депозирал писмен отговор и писмено становище, с които оспорва основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, настоящия състав на Второ отделение, след като съобрази посочените в касационната жалба касационни основания и изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Сливен е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Капчито С" ЕООД гр. Сливен срещу Заповед № РД-15-771 от 18.03.2019 г. на Кмета на Община Сливен, с която на осн. чл. 65, ал. 1 Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е наредено изземването на общински недвижим имот, представляващ терен-общинска собственост с идентификатор 67338.552.47 по КК на гр. Сливен, находящ се вляво от входа на МБАЛ "Д-р Иван Селемински" АД. За да постанови оспореното решение административния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, съдържаща фактически и правни основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Приел е, че са налице материално правните предпоставки на чл. 65 ЗОбС, а именно процесния имот да е общинска собственост, като е приел за установено, че поземлен имот с идентификатор 67338.552.47 по КК на гр. Сливен е общински терен с НТП"За друг поземлен имот за движение и транспорт". Приел е наличието на втората предпоставка, а именно че имота се ползва без правно основание. Поради това е приел че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спора и извел правилни правни изводи по съображения които се приемат от касационната инстанция, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 изр. 2 АПК настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата решаващият съд е стигнал до извода, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед на Кмета на Община Сливен. По делото безспорно е установено че имота, предмет на заповедта за изземване е общинска собственост. Наведеното възражение от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна тъй като не е изрично посочено дали се касае за частна или публична общинска собственост, правилно е прието от съда за неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС говори за общински имот т. е. вида общинска собственост е неотносима към прилагането на закона. Правилно съдът приема, че процесния общински имот се ползва без правно основание. Обектът стопанисван от "Капчито С" ЕООД разположен върху процесния общински терен, съставлява преместваем такъв. По делото липсват данни този имот да е предоставен на дружеството на валидно правно основание - договор за наем, разрешение за поставяне на преместваем обект или др. Представения договор за наем от 25.09.2006 г. между ЕТ "М. -Д-Д. Славов", за който се твърди че е собственик на преместваемия обект и МБАЛ "Д-р И. Селемински" е неотносим към правния спор. Съгласно сочения договор търговеца е получил временно и възмездно площ с размер на 10 кв. м. намираща се в района на наемодателя за поставяне на павилион. Видно от заключението на в. л. процесния павилион стопанисван от жалбоподателя е разположен в площта ограничена от бордюрната линия на тротоара и регулационната линия на имота на болницата, като терена не е прилежаща част към сградата на болницата. Освен това, видно от актуалното извлечение от Търговския регистър едноличния търговец е заличен на 1.10.2018 г. Не съставлява годно правно основание за ползване на общинския имот и приетото по делото като доказателство Удостоверение № 171/11.08.2004 г. на Кмета на Община Сливен, от което се установява че на осн. чл. 9 от Наредбата за търговската дейност на територията на Община Сливен на ЕТ "М. -Д-Д. Славов" е било разрешено да разположи сергия за плодове и зеленчуци в близост до входа на болницата. Видно от заключението на в. л. процесния обект е с характеристика различни от този за който е дадено разрешение, а именно същия съставлява павилион с площ от 21 кв. м. и навес към него с площ от 11 кв. м., с дървена и метална конструкция, с оградни стени и прозорци, с маси за клиенти, покрит с ламарина и положена хидроизолация. Правилно съдът е приел, че без правно значение е обстоятелството че павилиона е собственост на ЕТ "М. -Д-Д. Славов", съгласно представена фактура за покупка. В случая относимите предпоставки са, че дружеството жалбоподател стопанисва търговския обект, поставен върху общински терен, при липса на основание за държане или ползване на имота. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението на административни съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички посочени в чл. 146 АПК основания. Изводите на същия че към момента на издаване на заповедта за изземване на общинския имот, жалбоподателите държат същия без основание са направен след обсъждане и анализ на всички представени доказателства. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните, като в съответствие с изискванията на чл. 172 а ал. 2 АПК изводите на административния съд са подробно мотивирани. Пред вид на изложеното настоящата инстанция приема че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на оспорения съдебен акт, поради което решението на административния съд следва да бъде оставено в сила.. С оглед изхода на спора, направеното до приключване на устните състезания искането за присъждане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважено, като жалбоподателят заплати на Община Сливен сумата 100 лв. определена съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Искането за присъждане на разноски за първата инстанция е неоснователно, тъй като такива са присъдени със съдебното решение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение