Решение № 11082 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2014 г.

Решение № 11082 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Веселин Петров Георгиев против заповед рег. № К-4807/31.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като му е връчена по време на отпуск по болест. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Георгиев е държавен служител кат. Г - I степен, разузнавач IV степен към 02 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). С предложение рег. № Я 34640/23.05.2014 г. директорът на СДВР предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Към предложението е приложена справка рег. № я 33738/21.05.2014 г., установяваща, че към 19.05.2014 г. служителят има общо 33 години, 5 месеца и 13 дни осигурителен стаж, от които 31 години, 4 месеца и 16 дни са на длъжности в МВР. При тези данни министърът на вътрешните работи приема, че са налице основанията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) и със заповед № К-4807/31.05.2014 г., предмет на оспорване в настоящото производство, прекратява служебното правоотношение на служителя на посоченото основание. Заповедта е връчена на служителя на 17.06.2014 г. около 11 часа при изричното му несъгласие (отбелязване в акта) по време, през което същият е приет на лечение в болнично заведение и са му назначени медицински изследвания (епикриза от Първа МБАЛ - София ЕАД, установяваща, че лицето е постъпило в болницата на 17.06.2014 г. в 8.02 часа). В последствие Георгиев е хоспитализиран за седем дни, след което му е разрешен отпуск по болест при домашен режим на лечение за 4 дни. За целия период на лечение от 17.06.2014 г. до 27.06.2014 г. на служителя е издаден болничен лист № 6426756/23.06.2014 г. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР (отм.) орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269 от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.). Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени изброените в текста реквизити. При прекратяване на служебното нарушение обаче е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава процедурата по издаване на оспорената заповед и е основание за нейната отмяна. Съгласно императивното правило на чл. 249, ал. 2 от ЗМВР (отм.) връчването на заповедта на служителя е завършващият елемент от фактическия състав по прекратяване на служебното правоотношение в случаите на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.). Като част от производството по прекратяване на служебното правоотношение, връчването на заповедта е задължение на административния орган, който е обвързан от изпълнение на нормативните изисквания и следва да провери дали към датата на връчване служителят не се намира в разрешен от закона отпуск. В случая това задължение е изпълнено формално, тъй като към датата и часа на връчване на заповедта са съществували данни, че здравословното състояние на служителя е влошено и същият провежда медицински прегледи и изследвания (видно от представената по делото епикриза, лицето е прието в болница на 17.06.2014 г. в 08.02 часа). С оглед отсъствието на служителя от работа сутринта на 17.06.2014 г. обстоятелство, което е следвало да бъде известно на прекия му ръководител, преди връчване на заповедта е било необходимо да се изяснят причините за неявяване на служителя на работа (последният е приет в болница и очевидно е бил извикан да се яви в службата, за да подпише заповедта), което в случая не е направено. Обстоятелството, че на 17.06.2014 г. здравословното състояние на жалбоподателя е било влошено и същият се е намирал на лечение в болница, се потвърждава и от издадения след връчване на заповедта болничен лист, установяващ временна неработоспособност на Георгиев от 17.06.2014 г. до 27.06.2014 г. По тази причина настоящият състав приема, че в нарушение на чл. 248 от ЗМВР (отм.) служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено по време, когато служителят е в отпуск по болест, обективен факт, установен по предвидения за това ред. Издаденият и представен болничен лист е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен по предвидения в чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето ред, ползва се материална доказателствена сила и удостоверява вписаните в него обстоятелства още повече, че доказателства за опровергаване на констатациите в него не са ангажирани в настоящото производство. В случая обстоятелството, че в заповедта служителят не е отбелязал, че се намира в отпуск по болест, не може да се приеме за съзнателно и недобросъвестно въвеждане в заблуждение на административния орган, тъй като към датата на връчване на административния акт Георгиев обективно не е разполагал с документ, удостоверяващ отпуска (болничният лист е издаден на 23.06.2014 г.). Освен това с оглед неявяването на Георгиев на работа по-рано същия ден, очевидно към момента на връчване на заповедта са били налице данни, че здравословното му състояние е влошено или ако обяснения за неявяването на работа от служителя не са искани и причините за отсъствието му не са изследвани, това е пропуск на административния орган. Представените докладни записки от служителки на СДВР относно връчването на акта и заявеното от служителя относно обстоятелството дали се намира в отпуск, както и показанията на свид. Иванова в този смисъл не променят горния извод, тъй като не опровергават констатациите в болничния лист, а също и обстоятелството, че към момента на връчване на заповедта служителят не е разполагал с документ, удостоверяващ, че е в отпуск по болест. Възраженията, свързани с това дали Георгиев е имал право да напусне болничното заведение на 17.06.2014 г., са без значение за правния спор, тъй като не променят факта, че на посочената дата служителят се е намирал в отпуск, установен с болничен лист, който не е оспорен и отменен по съответния ред. Поради това настоящият състав приема, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено в нарушение на чл. 248 от ЗМВР (отм.). Нарушението е съществено и е достатъчно основание за отмяна на административния акт. По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в производството Министерство на вътрешните работи следва да заплати на жалбоподателя Георгиев сумата 10.00 лв. разноски по делото, представляващи държавна такса. Възнаграждение за адвокат на жалбоподателя не следва да бъде присъждано, тъй като липсват данни за действително заплатено такова на адв. Минков, процесуален представител на страната (в представеното по делото на л. 37 пълномощно липсват данни за договорено и действително заплатено възнаграждение). По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,