Решение № 3446 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10435/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от З. Йорданова, действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка Р. Йорданова чрез адв. Я. Янков против Решение 4225 от 26.06.2023г., постановено по адм. дело 1158/2023г. по описа на Административен съд София град. Моли да се отмени решението като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и решено в противоречие с материалноправните норми и процесуалните правила и вместо него да се постанови друго решение, с което да се уважи подадената жалба ведно със законните последици. Според жалбоподателя, от събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че З. Йорданова е била подложена на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл.1,т.1 от Закона за защита от дискриминация, изразяващ се в лошо отношение, психически и физически тормоз от страна на треньора от СК Академик М. Дукова на основата на признак Лично положение. Съображения излага в касационната жалба. В с.з. за касационния жалбоподател се явява адв. Янков, поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Кеворкян. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, редовно призована не изпраща представител в с.з. Постъпило е писмено становище, в което моли съда да отхвърли жалбата, тъй като не са налице описаните в жалбата касационни основания. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. Дукова, редовно призована се представлява от адв. Кеворкян, оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Предлага да се остави в сила съдебното решение, тъй като не са налице касационния основания. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема, касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на З. Йорданова, действаща със съгласието на нейната майка и законен представител Р. Йорданова против Решение 357 от 07.04.2021г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 449/2020г., с което е установено, че М. Дукова, главен треньор на Клуб по художествена гимнастика Академик, не е извършила дискриминация под формата на тормоз по смисъла на пар.1, т.1 от ЗЗДискр. на основата на признак лично положение по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо З. Йорданова. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в установената форма и съдържа изискуемите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е заключил, че КЗД е постановила решение, съобразено с материалноправните норми и целта на закона. Съдебното решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и за това е валидно. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от З. Йорданова, действаща със съгласието на нейната майка и законен представител Р. Йорданова против Решение 357 от 07.04.2021г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 449/2020г. Решението е правилно. Не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност и коректно е установил фактите по делото. Доказателствата по делото са правилно ценени от съда и същият не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и взаимосвързани, изградени при спазване правилата на формалната логика, като установените факти обосновават правните изводи. Съдът правилно е приложил и материалния закон, поради което доводите на касатора за необоснованост на решението и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Законосъобразен е изводът на съда, че КЗД правилно е приложила Закона за защита от дискриминация, приемайки че твърдените факти за дискриминационно поведение под формата на тормоз от М. Дукова, в качеството й на треньор, не сочат извършването на такова спрямо З. Йорданова, на основата на твърдения от нея признак по чл.4, ал.1, вр. с чл.5 от ЗЗДискр. и тези по пар.1, т.1,7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. Дискриминационното третиране под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл.5 във вр. с пар.1, т.1 то ДР на ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна , обидна или застрашителна среда. От анализа на нормативната уредба е видно, че фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл.4, ал.1 ЗЗДискр., целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице/обект на тормоза/, което от своя страна следва да е носител на защитен признак. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на визираната форма на дискриминация по отношение на касатора по посочения признаклично положение и изводите на първоинстанционния съд в оспореното решение се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. определяща разпределението на доказателствената тежест, в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени в производството пред КЗД и в съдебното производство. За да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи на относимите разпоредби, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл.4 от ЗЗДискр., в случая лично положение. Следователно на първо място, следва да бъде установено защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна , значима причина за по неблагоприятното третиране. В случая, в жалбата и развилото се производство пред КЗД не са посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признака лично положение. Защитения признак лично положение няма еднозначно прието обективно съдържание. Затова се налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво и който отчита всестранния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В настоящия случай жалбоподателят не установява кой е значимият, обективен и същностен за личността на З. Йорданова белег, въз основа на който тя да е била поставена в по-неблагоприятно и неравностойно положение в сравнение с друго лице, което се намира в сходно на нея положение, но не притежава този белег. От събраните доказателства по делото не се установява и твърдения тормоз. Тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с пар.1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическия състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултата-да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за него среда. В контекста на фактическите елементи на тормоз по чл.5 от ЗЗДискр., ключово условие за изпълнение на фактическия състав по чл.5 ЗЗДискр. е неблагоприятното третиране да е основано на защитен признак по см. на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Съответен на доказателствата и закона е правният извод, че спрямо З. Йорданова не е установено съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвика обидна или застрашителна среда. Не е доказано неравно третиране на З. Йорданова, което да я е поставило в по-неблагоприятно и неравностойно положение. По изложените съображения съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила . В полза на М. Дукова следва да се присъдят направените разноски в настоящото касационно производство в размер на 1 000лв. В полза на Комисията за защита от дискриминация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв Ето защо, Върховният административен съд, състав на пето отделение,