Решение № 14312 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2012 г.

Решение № 14312 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Милко Николаев Гашев от гр. Сливен против решение № 9711 от 04.07.2012 г. по адм. д. № 12386/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение по т. 84.2 от протокол № 27 от 28.07.2011 г. на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Изложените в касационната жалба доводи за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 4, чл. 5.3 и чл. 9.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Висш съдебен съвет е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение по т. 84.2. от протокол № 27/28.07.2011 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на Милко Николаев Гашев - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура, гр. Сливен - е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3 и ал. 4, т. 3 и 4 във вр. с чл. 4, чл. 5.3 и чл. 9.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Като нарушения са квалифицирани действията на следователя, изразяващи се в осъществен извън съдебната сграда нереден и неприемлив контакт с вещото лице Козаров във връзка със съдебен имуществен спор между съпругата на следователя и "Топлофикация - Сливен" ЕАД. С решението си по т. 84.1. ВСС е отхвърлил предложението на административния ръководител за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от една година. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е стигнал до извода за недоказаност на твърдението на жалбоподателя, че не е осъществявал контакт с вещото лице след приключване на заседанието по гр. дело № 4632/2009 г. по описа на РС - Сливен, проведено на 24.11.2010 г. Без да обсъди всички доказателства по делото съдът се е доверил на становището на Дисциплинарния състав на ВСС, изразено в решение № 10-00-016/19.07.2011 г. по дисциплинарно дело № 5/2011 г., че поведението на следователя при личната му среща с инж. Козаров е представлявало заплаха за вещото лице и с него са нарушени принципите на безпристрастност, почтеност и благоприличие, уронен е престижът на съдебната власт и са нарушени правилата на чл. 4, чл. 5.3 и чл. 9.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. По делото е установено, че Лиляна Гашева - съпруга на жалбоподателя - е била ответник по гражданско дело № 4632/2009 г. на Районен съд - Сливен, образувано по искова молба на "Топлофикация - Сливен" ЕАД за заплащане на стойността на консумирана топлоенергия в размер на 932.43 лв. и лихви в размер на 117.07 лв. В проведеното на 24.11.2010 г. съдебно заседание назначеното вещо лице инж. Козаров е поддържало заключението си и са му били поставени допълнителни задачи с отлагане на делото за 16.12.2010 г. На 29.11.2010 г. вещото лице Николай Янков Козаров е депозирало жалба в Районна прокуратура - Сливен, в която се е оплакало, че на 25.11.2010 г. е получило телефонно обаждане от непознато лице, което се представило като присъстващо на проведеното предния ден съдебно заседание. Двамата си уговорили среща на Автогарата в близост до местоработата на вещото лице. Лицето се представило като съпруг на Лиляна Гашева и "основно под формата на монолог" "разяснило" на Николай Козаров, че последният се намира в "комбина" с "Топлофикация - Сливен" ЕАД и нейния адвокат Пламена Георгиева, за което има сериозни доказателства и го очаква завеждане на дела за търсене на отговорността му. Упрекнало вещото лице, че за изготвяне на заключението си е посетило само "Топлофикация - Сливен" ЕАД вместо да "пита" само него (лицето) дали е ползвало топлинна енергия. Друга реплика е, че градът е "пропищял" от вещото лице и е време да си "намери мястото". В жалбата си Николай Янков Козаров е съобщил, че познава лицето по физиономия и фамилия, знае, че работи в Полицията в гр. Сливен и е възприел изявленията му като "явно отправени заплахи". Отправил е молба да се предприемат необходимите действия за предотвратяване на опитите за нерегламентирани въздействия от страна на господин Гашев, който вероятно е държавен служител и служител на органите на реда. Твърденията на Николай Янков Козаров в жалбата му до Районна прокуратура - Сливен не са подкрепени от доказателства. Те се разминават с обяснението, дадено на 04.05.2011 г. пред Апелативна прокуратура - Бургас във връзка с образуваната дисциплинарна преписка № 1015/2011 г. В него Николай Янков Козаров е заявил, че е познал следовател Гашев по телефона по гласа. Не е ясно защо се е съгласил да се срещнат след 15 - 20 минути на входа на Автогарата. Притеснил се е от доста превъзбуденото поведение на следователя, когото познава съвсем бегло, но заплахите в изложения в жалбата смисъл не са повлияли на вътрешното му убеждение при изготвянето на допълнителното заключение. Спорът е приключил с осъдително решение № 962 от 04.01.2011 г. по гр. дело № 4632/2009 г. на Сливенския районен съд, влязло в сила след потвърждаването му от по-горната съдебна инстанция. Не са установени свидетели на проведената среща на 25.11.2010 г. На 04.05.2011 г. лицето Йордан Христов Милков е дало обяснение, че работи заедно с инж. Козаров, който е споделил с него за проведената в района на Автогара Сливен среща, от която бил много притеснен и разтревожен. От своя страна следовател Гашев е отрекъл да се е срещал с вещото лице извън сградата на съда на 25.11.2010 г. В даденото обяснение е потвърдил, че след проведеното съдебно заседание на 24.11.2010 г. е бил безкрайно възмутен и неудовлетворен. Признал е, че е спрял вещото лице пред сградата на съда и го е предупредил, че ще бъде принуден за сезира за некомпетентното изготвяне на експертизите прокуратурата, ВСС, Комисията за защита на потребителите и Асоциацията на експертите, при което вещото лице се изплашило (пребледняло и прижълтяло). В хода на дисциплинарното производство са проведени обстойни проучвания относно номера, от който е бил проведен телефонният разговор на 25.11.2010 г. Установено е, че стационарният телефонен номер се ползва от адвокат Веселина Колева, която в даденото обяснение е заявила, че познава Милко Гашев, срещнала го е случайно в сградата на съда и той споделил с нея за делото, но не е ходил в кантората й и не е ползвал телефона й на следващия ден. Разпитана като свидетел в проведеното на 05.07.2011 г. заседание от Дисциплинарния състав на ВСС, Веселина Колева е дала показания, че на 25.11.2010 г. тя е разговаряла с вещото лице. И преди го е търсила за частна експертиза във връзка с дело на нейни клиенти против "Топлофикация - Сливен" ЕАД. Инж. Козаров не е бил разпитан като свидетел. Преценката на събраните доказателства води до извод за недоказаност на факта на проведена среща на 25.10.2010 г. на входа на Автогара - Сливен между жалбоподателя Гашев и вещото лице Козаров, която е квалифицирана като нереден и неприемлив контакт, по същество представляващ нарушение на правилата за безпристрастност, почтеност и благоприличие на българските магистрати. С оглед на съдопроизводственото правило за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е следвало да установи съществуването на фактическите основания, посочени в решението, чрез събиране на допустими от закона доказателства. Дисциплинарно привлеченото лице не носи доказателствена тежест за установяване на отрицателни факти. Твърденията на трети лица за обстоятелства в техен интерес също нямат доказателствена стойност. Доказателствена сила относно съответното обстоятелство не е придадена и на твърденията на упражняващи ръководни функции лица. Необходимо е да се отбележи, че обясненията на жалбоподателя Гашев относно възникналия конфликт с вещото лице Козаров, породилите го причини и проведения разговор пред сградата на съда на 24.11.2010 г., са били игнорирани. Развилите се отношения между следователя и вещото лице са свързани със семеен имуществен интерес на следователя и имат частен характер. Конфликтът няма обществен аспект и връзка с репутацията или престижа на органите на съдебната власт. Дори и в жалбата на вещото лице не се твърди, че следователят е използвал служебното си положение, за да му повлияе в свой интерес по конкретното дело. Последвалите действия от страна на вещото лице сочат, че то не е възприело "монолога" и отношението на жалбоподателя Гашев като реална заплаха за физическата му неприкосновеност или служебната му ангажираност на съдебен експерт. Гореизложените фактически и правни съображения водят до извод за издаване на оспореното решение за налагане на дисциплинарно наказание в нарушение на материалноправните предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 във вр. с чл. 4, чл. 5.3 и чл. 9.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което решението на Висшия съдебен съвет по т. 84.2 от протокол № 27/28.07.2011 г. бъде отменено. Жалбоподателят не е отправил искане за присъждане на разноски за водене на делото в двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,