Решение № 7419 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8842/2017 г.

Решение № 7419 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8842/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" чрез процесуалния му представител срещу решение № 992 от 23.06.2017 г., постановено по адм. д. № 251/2017 г. по описа на Административен съд - Б., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на сдружението срещу разпоредбите на чл. 2, ал. 1, б. "а", б. "б" и б. "г" от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и конкретните правомощия на кметовете, приета с Решение № 85 по Протокол № 7 от заседание на Общински съвет Х. на 22.04.2008 г., изменена и допълнена с Решение № 138 по Протокол № 11/20.10.2008 г. на Общински съвет Х. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на оспорените текстове. Претендира разноски. Ответникът - Общински съвет Х., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Твърди, че атакуваните текстове на Наредбата са отменени по протест на Окръжна прокуратура Б. Поради това моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение в оспорената му част е отхвърлена жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" против разпоредбите на чл. 2, ал. 1, б. "а", б. "б" и б. "г" от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и конкретните правомощия на кметовете, приета с Решение № 85 по Протокол № 7 от заседание на Общински съвет Х. на 22.04.2008 г., изменена и допълнена с Решение № 138 по Протокол № 11/20.10.2008 г. на Общински съвет Х. Решението е недопустимо, като постановено по оспорване от лице, което не разполага с правен интерес. С. Т. решение № 2/12.02.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите за които са създадени. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес за оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от КРБ. Тази конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 от АПК т. е съдът не е освободен от задължението да преценява наличието на правен интерес по всеки отделен казус. От удостоверението на Пловдивския окръжен съд и удостоверението от Министерство на правосъдието № 152 от 02.09. 2016 г., приложени като доказателства по делото, се установява, че Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност "Български правозащитен алианс" е вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност с предмет, включващ анализ за съответствие на действащи подзаконови нормативни актове, издавани от ОбС с нормативни актове от по-висока степен, съдебно оспорване на незаконосъобразни актове с оглед утвърждаване на принципите на правовата държава, повишаване на правното съзнание на гражданското общество. Така посочените цели и предмет на дейност не са достатъчни, за да обосноват правния интерес на сдружението от оспорване на конкретния подзаконов нормативен акт. За да се прецени наличието на правен интерес е необходимо да се има предвид и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените негови разпоредби и дали те засягат интересите на сдружението и неговите членове. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица - в случая жителите на община Х., легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Правният интерес за съдебно оспорване на акт на администрацията се преценява по всяко производство и не може да бъде изначално признат на правния субект по силата на регистрирания от него предмет на дейност. За да се допусне оспорване, актът трябва да засяга или да може да засегне право, свободи или законен интерес на юридическото лице или да му създава задължение. Сдружението не се позовава конкретно на право, свободи или интерес, които оспорената разпоредба засяга. Надзор за законност върху дейността на администрацията, без оглед на личен интерес, може да упражнява само прокурорът. Правните субекти, които оспорват административни актове, имат задължение да обосноват индивидуално засягане на признати от закона техни права, свободи или законни интерес или засягането на общи за определен кръг лица права, свободи или законни интереси в област, в които те пряко са ангажирани. В конкретния случай сдружението не е установило, че непосредствено е засегнато от оспорените разпоредби, поради което не разполага с правен интерес да ги оспорва - чл. 159, т. 4 АПК. Независимо от изложеното, с писмения отговор срещу касационната жалба са представени и доказателства, че още преди постановяване на обжалваното решение, процесните текстове на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и конкретните правомощия на кметовете са изменени с Решение № 138 по протокол № 11от 03.05.2017 г. на Общински съвет Х., като към момента на даване ход по същество и постановяване на решението чл. 2, ал. 1, б. "а" и б. "б" и б. "г" не са съществували като редакция. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а съдебното производство - прекратено. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав,