Решение № 16277 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2012 г.

Решение № 16277 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 131, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм., вр. § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 24.11.2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, постановено по адм. д. № 4040/2003 г., с което е отменен Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 269/14.07.2003 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София, ДП "Оборище", потвърден с решение № 1836/23.09.2003 г. на директора на Регионална данъчна дирекция /РДД/ - София. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилно приложение на нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ДПК (отм.), тъй като погасяването на публичното вземане по давност не препятства издаването на ДРА за неговото установяване, след като ревизията е възложена в срока по чл. 111 ДПК (отм.). С изтичането на давностния срок се погасява правото на държавата в лицето на данъчната администрация по принудителен ред да събира установените по размер и основание данъчни задължения. Претендира се отмяна на решението, включително в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу ДРА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Форте Ф" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. " Г. С. Раковски" № 99 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Ангелов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 269 от 14.07.2003 г., издаден от данъчен орган при ТДД на НАП - София, ДП "Оборище", потвърден с решение № 1836/23.09.2003 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - София. Със същия на основание чл. 109, ал. 11 и ал. 12, т. 1, т. 5 и т. 7 от ДПК (отм.) и чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 1 582 124.82 лв. по фактури, издадени от "Вертикал" ЕООД, ЕТ "Марио Дан - Марио Колев" и "Бул Ин Инвестмънт" ЕООД за данъчните периоди м. февруари, м. април, м. май, м. юли, м. октомври, м. ноември, м. декември 2000 г. и м. януари 2001 г. СГС е отменил ДРА като е приел, че макар ревизията законосъобразно е проведена по реда на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), основателно е възражението на жалбоподателя за това, че установените данъчни задължения са погасени по давност. Абсолютната 10-годишна погасителна давност по чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) е изтекла към 1.01.2011 г. Така постановеното решение е правилно. Ревизията е проведена във връзка с решение № 142/27.01.2003 г. на директора на РДД - София, с което е отменен ДРА № 55/5.07.02 г. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. февруари, м. април, м. май, м. юли, м. октомври, м. ноември, м. декември 2000 г. и м. януари 2001 г. и е указано извършване на нова ревизия за тези периоди. В мотивите на решение № 142/27.01.2003 г. е посочено, че ревизията, приключила с издаването на ДРА № 55/5.07.02 г., е за преревизиране на вече проверявани данъчни периоди. Съгласно доклад на Райна Асенова Андреева - данъчен експерт в отдел "Инспекторат" на РДД са констатирани основанията по чл. 115, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ДПК. Самият ДРА № 55/5.07.02 г. също е представен по делото. В него само с едно изречение е пояснено, че ревизията е за преревизиране на вече проверявани данъчни периоди. Основанията по чл. 115, ал. 2, т. 4 от ДПК изобщо не са обсъдени. Не са посочени новите обстоятелства и новите писмени доказателства от съществено значение за определяне на данъчните задължения, които до влизането в сила на издадените преди това осем ДРА не са могли да бъдат известни на данъчния орган, за да се извърши преценка за това дали действително е налице посоченото основание по чл. 115, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съответно - преценка за това дали с тези осем ДРА са определени данъчни задължения или са възстановени суми в нарушение на закона, поради това, че са налице обстоятелства и писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на данъчния орган. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира за неправилен изводът на СГС, че обжалваният пред него ДРА № 269/14.07.2003 г. е издаден законосъобразно след проведено ревизионно производство по чл. 115 и чл. 116 от ДПК (отм.). Съгласно чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Според ал. 1 давностният срок тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Доколкото нормата е материалноправна, тя е приложима за задълженията, определени с ДРА, за 2000 г. и 2001 г. Видно от самия текст на чл. 140, ал. 2 и на чл. 138, т. 3 от ДПК (отм.) с изтичането на абсолютната 10-годишна давност публичното вземане се погасява и установяването му с ДРА е незаконосъобразно. Давността като материалноправен институт следва да се съобразява от съда, сезиран с преценката относно законосъобразността на акта, при направено възражение от страна на жалбоподателя. При допуснато предварително изпълнение на ДРА данъчният орган е следвало да упражни правата си по събиране на вземанията до изтичането на посочения срок. По аналогичен начин се погасяват вземанията на кредиторите, които не са публични, ако те не са упражнили правата си в рамките на давностните срокове по ЗЗД. Нормата на чл. 118 ЗЗД, урежда отново по аналогичен начин като тази на чл. 143 ДПК (отм.) изпълнението на задълженията от длъжника след изтичането на давностния срок и от нея не следва, че погасителната давност следва да се преценява само и единствено в производството по принудително изпълнение. Основателен е доводът на касатора, че по отношение на публичните задължения, установени с ДРА за данъчните периоди м. декември 2000 г. и м. януари 2001 г. абсолютната давност е изтекла на 31.12.2011 г., не към 1.01.2011 г., както е приел СГС, но това не променя крайния извод, че и те са погасени по давност. Неоснователен е и доводът на касатора, че с оглед мотивите за незаконосъобразност на ДРА, разноските са неправилно определени по размер. Както беше посочено по-горе, незаконосъобразност на акта е налице не само поради това, че установява погасени публични задължения. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноските за касационното производство - изплатено адвокатско възнаграждение, искането за което е своевременно направено от процесуалния му представител. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,