Решение № 1911 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2017 г.

Решение № 1911 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по протест на прокурор в Окръжна прокуратура гр. П. и по касационна жалба на Общински съвет М. срещу Решение № 179 от 10.02.2017 г., постановено по административно дело № 2270/2016 г. на Административен съд - гр. П. (АСП), с което са отменени чл. 8, ал. 1 и чл. 17, ал. 12, т. 2 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на О. М. - П. и е отхвърлен протестът на прокурор при Окръжна прокуратура П. в останалата му част, като съответно страните са осъдени да заплатят сторените по делото разноски. Подалият касационен протест прокурор при ОП гр. П. не е доволен от съдебното решение в частта му, с което е отхвърлен протестът срещу чл. 6 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на О. М. - П.. Твърди, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът неправилно прилага § 1, ал. 1 ДР на ЗУТ. Счита решението за неправилно и в частта за разноските. Предлага същото да бъде отменено в протестираната част и претендира разноски. Касаторът - Общински съвет М. чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, в която е отменен чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на О. М. - П.. Твърди, че в тази част Наредбата не противоречи на изискванията на закона и не въвежда допълнителна тежест, а предвижда изискване в защита на обществения интерес. К. моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на протеста на Окръжна прокуратура П. против посочения текст на Наредбата. Претендира разноски за двете инстанции. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба/ касационния протест на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационния протест и касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационният протест и касационната жалба са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. С Решение № 179 от 10.02.2017 г., постановено по административно дело № 2270/2016 г. на Административен съд - гр. П. (АСП), в обжалваната му част, е отменен чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на О. М. /Наредбата/ и съответно са присъдени разноски. С протестираната част на решението е отхвърлен протестът срещу чл. 6 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на О. М. - П. и съответно са присъдени разноски. В частта, с която АСП е отменил чл. 17, ал. 12, т. 2 от Наредбата, решението не е обжалвано и протестирано, съответно не е предмет на касационен контрол и е влязло в сила. Съдът e изложил съображения само относно съответствието на оспорените текстове със ЗУТ. Приел е, че чл. 6 от наредбата не противоречи на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, тъй като макар цитираната норма на ЗУТ да не предвижда възможност за предоставяне на правомощия от страна на главния архитект на други длъжностни лица от общинската администрация, такава обща възможност предвижда § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ. За основателен е счетен протестът срещу чл. 8, ал. 1 от наредбата, тъй като с него се урежда утежнена форма за доказване съгласието на останалите съсобственици на имота, което е в противоречие със Закона за собствеността и с чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД. Решението е правилно. Не са налице касационните основания, посочени от страните - нарушения на материалния закон. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост не са наведени като касационни основания. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. От разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е видно, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Разпоредбата на алинея втора на цитирания текст предвижда, че за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Съгласно чл. 56, ал. 5 от закона, в чужди поземлени имоти и сгради разрешението за поставяне на обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или въз основа на писмен договор за наем на заетата площ. Правилно и обосновано съдът е приел, че изискването за нотариална заверка на подписите в хипотезата на чл. 56, ал. 5 ЗУТ представлява утежняващо условие в сравнение с нормата на закона, т. е. подзаконовият нормативен акт не действа в изпълнение на закона, каквото е конституционното изискване към подзаконовите нормативни актове, а първично създава допълнително условие, каквото законът не съдържа. След като законодателят е преценил, че нотариално удостоверяване на автентичността на писменото съгласие на собствениците не е необходимо, то въвеждането на различно от законовото изискване за форма с подзаконовия нормативен акт досежно това волеизявление на собствениците се явява в противоречие с нормите на ЗУТ. Правилни са и изводите на АСП относно разпоредбата на чл. 6 от Наредбата. Законът за устройството на територията в § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ предвижда възможността главният архитект на общината да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването?. Протестираният текст на Наредбата кореспондира на чл. 56, ал. 2 ЗУТ, съгласно който за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Предвиденият в Наредбата ред, а именно разрешението за всички имоти да се издава въз основа на одобрена схема от Главния архитект на Общината или упълномощено от него длъжностно лице, не противоречи на цитираните законови разпоредби. Схемата за поставяне на преместваеми обекти представлява графично изображение на местоположението на обекта в конкретния имот и някои параметри на този обект. Изискването разрешението да се издава въз основа на одобрена от Главния архитект схема е именно част от реда за издаване на разрешението. Това изискване е в съответствие с целта на закона- по-добро устройствено планиране и законосъобразност на административните актове по устройство на територията. Принципно актовете по устройство на територията са придружени от скици и схеми, поради тяхното естество и цел. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗУТ, главният архитект на Общината ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и строителството на съответната територия, координира и контролира дейността на звената по ал. 6 и издава административни актове съобразно правомощията, предоставени му по този закон. Главният архитект на общината координира и контролира дейността на главните архитекти на райони. Неговите правомощия са предвидени в закона, в съответствие с който е протестираният текст. Решението е правилно и в частта за разноските, които са присъдени на страните съответно на резултата от спора и представените доказателства и списък на разноските. Разноски за настоящата инстанция не са доказани, поради което такива не се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение