Решение № 13817 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7849/2014 г.

Решение № 13817 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7849/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Магдалена Делчова Бързакова от гр. Златица, ул. Георги Бенковски № 18 срещу решение № 1319 от 4.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10111/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 03-220-РД/119 от 5.09.2013 г. на директора на Областна дирекция на ДФЗ София, съобщена с уведомително писмо изх. № 01-223-6500/380 от 5.09.2013 г. и е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" РА разноски по делото в размер на 150 лева. В касационната жалба са развити оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при издаване на оспорения акт, административният орган не се е съобразил с обстоятелството, че макар и формата на плащане да не е съобразена със законовото изискване, то е постигната целта на закона като краен резултат и са осъществени реални инвестиции. Иска от касационния съд да отмени обжалваното решение, да реши спора по същество и да уважи жалбата срещу административния акт. В съдебно заседание лично и чрез адвокат Славчева поддържа жалбата, представя писмени доказателства. Ответникът - директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", гр. София не се представлява в съдебно заседания и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София-град за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1319 от 4.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10111/2013 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Магдалена Бързакова срещу заповед № 03-220-РД/119 от 5.09.2013 г. на директора на Областна дирекция на ДФЗ София, съобщена с уведомително писмо изх. № 01-223-6500/380 от 5.09.2013 г. С оспорената заповед е отказано на Бързакова, в качеството й на регистриран земеделски производител изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 23/112/04976. Административният съд е приел, че двете страни са сключили договор № 23/112/04976 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" за периода 2007-2013 г. Съгласно този договор фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на инвестициите, основните дейности и цели, заложени в бизнес-план - приложение 1 към договора. Тази помощ се изплаща на два етапа, като първото плащане е в размер на 24 446 лв., второто плащане е в размер на същата сума, но при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици. Ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес-плана в срок до 17.02.2013 г. След анексиране на бизнес-плана е предвидено закупуването на картофосадачна машина, пръскачка и тороразпръсквачка. Съдът е установил прецизно фактите и обстоятелствата по делото, свързани с изясняване на фактическата обстановка. Приел е, че на името на Бързакова са регистрирани три броя машини за садене на картофи, които са с различни регистрационни номера, но с един фабричен номер, че в преписката се съдържат частни документи, съставени през 2013 г., видно от които е закупуването на такава машина, чийто регистрационен номер е всъщност номерът на друга земеделска техника, която е регистрирана от Бързакова. Установено е, че материалната отчетност на земеделския производител не е надлежно отразявана, тъй като пред съда са представени три копия от книги, в които са отбелязани различни обстоятелства. Пред касационния съд е представено удостоверение изх. № 9011/2014 г. от Софийска градска прокуратура, видно от което е обстоятелството, че разследване се води и то не е приключило по повод на сигнал от ДФЗ във връзка с представени от Магдалена Бързакова документи, за да получи средства по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери". Това доказателство е неотносимо към този спор, поради което съдът не го взема предвид при формиране на преценката си относно наличието на касационните основания при ревизия на първоинстанционното решение. От всички установени обстоятелства, съдът е приел, че не може да се обоснове извод, за изпълнение на договорните клаузи, които са условие за получаване на втората част от финансирането. Не може да се приеме, че картофосадачната машина, която се представя като направена реално инвестиция е тази, закупена в установения срок, както и че плащането е извършено по банков път, каквото е изискването на т. 4.5.6 от договора и чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери". Спорният въпрос между страните е именно извършеното плащане на инвестицията за закупуване на машина за садене на картофи, която административният орган е възприел, че е направено в нарушение на договорните и нормативните изисквания да бъде извършено по банков път, а не в брой, както е установил в административното производство ответника и съответно е приел първоинстанционният съд. Съдът е обсъдил всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и е формирал извод, който изцяло се споделя от този касационен състав, че плащането чрез посредник, чийто услуги е ползвала касаторката при закупуване на картофосадачната машина, е независимо от задължението по договора и нормативната разпоредба за плащане по банков път, а не както се установи, че е платено в брой от земеделския производител. Законодателят е предвидил тази форма на плащане именно с цел да се избегне всякакво заобикаляне на нормите и договорните клаузи по реалното извършване на инвестицията от земеделските стопани, за да получат финансовата помощ по мярката за подпомагане. В касационната жалба и в допълнението към нея са изложени основания по законосъобразността на оспорения акт, които не са касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Не са представени нови писмени доказателства, които да разколебаят установеното от АССГ. Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Настоящият състав на трето отделение на Върховния административен съд приема, че първоинстанционния съд е установил релевантните обстоятелства от фактическата обстановка и правилно е приложил материалноправните разпоредби. В допълнение към касационната жалба са изложени аргументи във връзка с нарушаване разпоредби от преамбюла на Регламент № 796/2004 г., на които съдът не намира за нужно да отговаря, тъй като този регламент е отменен в сила от 1.01.2010 г. Обжалваното решение е правилно. Правилно АССГ е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващата не е оборила тези констатации. Неоснователни са твърденията за необоснованост на обжалваното решение. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал всички поискани от оспорващата доказателства. Други доказателствени искания от страна на оспорващата за установяване на релевантни обстоятелства не са правени и не са представяни други доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата. Настоящият касационен състав приема, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както твърди касатора. Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение