Решение № 12358 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8295/2016 г.

Решение № 12358 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8295/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Националния институт по правосъдие против решение № 3180/10.05.2016 г. по адм. д. № 2398/2016 г. по описа на Административен съд С. -град. Т., че съдът не е обсъдил всички доводи в първоначалната жалба против Решение № ОПАК-46/29.12.2015 г., възприел невярна фактическа обстановка, което е довело до нарушаване на материалния закон. НИП не е започнал административното производство за установяване на нарушение, за което да бъде наложена финансова корекция, поради което неправилно съдът е постановил отмяна и връщане за ново произнасяне при спазване на предвидената в Методологията процедура. Не е налице започнало и недовършено до влизане в сила на ЗУСЕСИФ производство, за да се постанови довършване по досегашния ред. Иска отмяна и в частта относно връщането на преписката на ръководителя на УО на ОПАК за ново произнасяне в съответствие с мотивите на оспореното решение, защото не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК.

Ответната страна ръководителят на Управляващия орган на ОП "Административен капацитет"-МС не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, защото решението е благоприятно за жалбоподателя. Развива алтернативно съображения за неоснователност на касационната жалба с аргументи, че административното производство е започнало на 12.01.2015 г. с одит на ИА "Одит на средства на ЕС" при МФ и е завършило с издаване на Решение № ОПАК-46/29.12.2015 г., т. е. процедурата по установяване на финансови корекции е започнала преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и е приложима Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки. Поради споделя правните изводи на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 11 и чл. 13 от Методологията.

Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното

1. По допустимостта на касационната жалба.

С решение № 3180/10.05.2016 г. по адм. д. № 2398/2016 г. по описа на АССГ по жалбата на Националния институт по правосъдие и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отменено решение № ОПАК-46/29.12.2015 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Административен капацитет", като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. Правните съображения са за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 34 от АПК поради неуведомяване на НИП за съществуващо съмнение за нарушение, категорията на нарушението, нарушените разпоредби и избрания метод за налагане на финансова корекция по договор № КБ11-21-1/7.06.2012 г. сключен с министерството на финансите за предоставяне на безвъзмездна помощ.

Отмяната на оспорения административен акт представлява благоприятен за оспорващия съдебен акт, срещу който по правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК касационно оспорване е недопустимо. Предвид изложените в касационната жалба доводи и петитум, настоящата съдебна инстанция приема, че срещу отменителната част на решението няма подадена касационна жалба и същото е влязло в сила. Оплакванията на касационния жалбоподател са срещу решението в частта, в която преписката е върната за ново произнасяне след спазване на чл. 34 от АПК.

Касационната жалба е допустима, защото е подадена срещу неблагоприятно в тази част съдебно решение и в 14-дневния срок по чл. 211 от АПК. Разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК посочва различни хипотези на решение по административно дело- обявяване нищожност, отмяна изцяло или отчасти на оспорения административен акт, изменение или отхвърляне на оспорването. Изрично в чл. 173 от АПК са посочени правомощията на съда при нищожност или отмяна на административния акт. Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган при обявяване нищожност или отмяна на административния акт съдът решава делото по същество. Но извън тези случаи и предвид чл. 173, ал. 2 от АПК съдът след отмяна на акта изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Следователно разликата между чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК е дали и кога съдът връща преписката на органа за ново произнасяне. Връщането на преписката има за правна последица създаване на висящност на административното производство, което следва да приключи с нов административен акт, т. е. връщането на преписката не поставя край на спора между страните дали е налице основание за налагане на финансова корекция. Поради това следва да се приеме, че за адресата на отменения административен акт съществува правен интерес да иска защита срещу решението на съда, с което преписката е върната за ново произнасяне и поради това е неблагоприятно за страната по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК (в този смисъл опр. № 8640/11.07.2016 г. по адм. д. № 4621/2016 г. по описа на ВАС, V-членен състав).

II. По основателността на касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна, а решението неправилно.

Въпрос на конкретна преценка по всяко дело е дали след отмяната на административния акт преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне или съдът решава спора по същество. В случая административното производство за установяване на нередност и налагане на финансова корекция започва по инициатива на административен орган, а не по искане на НИП за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В случая с отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита.

Като е върнал преписката за ново произнасяне съдът е постановил решение в оспорената част извън хипотезата на чл. 172, ал. 2 вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение