Решение № 9524 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И. М., чрез процесуалния представител адв. Делчева, против решение 921/12.07.2022 г., постановено по адм. дело 56/2022 г. на Административен съд Бургас (АС Бургас), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 8121к-11863/19.11.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение по чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 (т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. а и в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи), чл. 203, ал.1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения в съдебно заседание и в представени писмени бележки. Счита оспореното съдебно решение за правилно и постановено при липса на наведените отменителни основания. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на инспектор Д. М. против Заповед 8121к-11863/19.11.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността полицейски инспектор V степен в Участък Несебър към Районно управление Несебър при Областна дирекция на МВР Бургас. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е установил вярно и точно фактите по спора. Дисциплинарното наказание е наложено за деяние, оценено като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижът на службата. Дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) е приел, че нарушението се изразява в това, че на 29.05.2021г. (събота), около 06:00 ч в гр. Несебър, ул. Иван Вазов до хотел Марина Палас, в извън работно време, управлявайки лек автомобил марка Форд, модел Фокус, с рег. [рег. номер], собственост на Съни транс ЕООД, с несъобразена скорост М. е предизвикал пътно транспортно произшествие (ПТП), вследствие на което е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с Алкотест дрегер 7510 с 0189 от контролните органи, както и да даде биологична проба за изследване в медицинско заведение за наличие на алкохол в кръвта в нарушение на т. 28, б. а и в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Дисциплинарнонаказващият орган е възприел, че поведението на държавния служител от МВР съставлява тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата - на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. а и в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Обн. ДВ. бр. 67 от 12 август 2014 г.) и на Заповед 8121з-396/05.08.2014 г. министъра на вътрешните работи, относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества, на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и срещу него е образувано дисциплинарно производство със Заповед 8121к-8164 от 28.06.2021 г. Установено е също, че дисциплинарното производство е проведено по процесуалните правила, събрани и обобщени са относимите доказателства и са обсъдени обясненията на служителя, след което е изготвена обобщена справка - рег. 251р-34774/01.10.2021 г., с която инспектор Д. М. се е запознал на 05.10.2021 г. Въз основа на установените факти съдът е направил извод за допустимост, но неоснователност на жалбата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 210, вр. чл. 204, т. 1 ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, в срока по чл. 195 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция. Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на цялостен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и доказателствени средства. Несъгласието с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. Поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Установените факти са отразени точно и по същество съвпадат с фактите и обстоятелствата, изложени в оспорената заповед. Те разкриват, че при посочените в заповедта време, място и обстоятелства касаторът Д. М. е извършил описаните в същата деяния на местопроизшествието е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с Алкотест дрегер 7510 с 0189 от контролните органи, както и да даде биологична проба за изследване в медицинско заведение за наличие на алкохол в кръвта. Фактическата обстановка е подробно описана и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му се споделят изцяло като съответни на доказателствата и материалния закон. В хода на проведеното дисциплинарно производство на служителя е предоставена възможност да даде обяснения, да прави възражения, да представя доказателства. Дадените от него обяснения в отговор на отправените покани са обсъдени както от дисциплинарноразследващия орган (ДРО) в хода на извършената проверка, така и от дисциплинарнонаказващият орган преди да наложи наказанието. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на органа, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Изводът на съда за доказаност на извършено дисциплинарно нарушение от инспектор Д. М., което обуславя налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание уволнение, е в съответствие с материалния закон. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и независимо от длъжността, която заема, като участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата, както по време на службата си, така и извън работно време. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Дисциплинарнонаказващият орган е спазил чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства за личността на жалбоподателя като служител в системата на МВР, последиците от деянието, определени са вида и тежестта на дисциплинарното наказание в съответствие с извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител. С оглед на тези обстоятелства е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Не се споделят оплакванията на касатора относно издаването на Заповед 8121к-12366/09.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която се коригира допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно изписана цифра от единния граждански номер на дисциплинарно наказаното лице. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Поправката на такива грешки се извършва по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Нормата не предвижда специална процедура и предоставя възможност на административния орган да поправи очевидната фактическа грешка по своя инициатива, без да е необходимо изричното му сезиране. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. При постановяването на решението си Административен съд - Бургас не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, поради което не са налице касационни основания за отмяна. Настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Ответната страна не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,