Решение № 10502 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6644/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител служебен адвокат А. Пантова, против решение 14150 от 24.04.2025 г., постановено от Административен съд - София- град, І отделение, 34 състав, по адм. дело 12770/2024 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез адвокат Пантова се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд относно отказа на ответника за предостави поискания от жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил наведените доводи относно актуалната обстановка в Сирия, което е в разрез с приетата методология на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, изискваща събиране на информация от повече от един източник за съответната държава. Оспорва изводите на съда досежно приложението на принципа забрана за връщане /non-refoulement/. Изразява становище, че мотивите на съда не са съобразени с тълкуването на Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-2858/12, в подкрепа на което се позовава на информация от сайта на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището /АЕСУ/ за периода август 2022 г. - юли 2023 г., позицията на Върховни комисар на ООН за бежанците и Доклада за положението с човешките права на Сирийски комитет по правата на човека. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и моли преписката да бъде върната на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне и предоставяне хуманитарен статут. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за потвърждаване решението на Административен съд София-град /АССГ/. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 10.09.2025 г., справка за общото положение в Турция от 05.08.2025 г., както и препис от Решение 247 от 3 април 2024 г. на Министерски съвет. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът обосновано и правилно е стигнал до верния извод, че не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, нито са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. З ЗУБ, с оглед данните за актуалната обстановка в Сирия. Според участващия по делото прокурор последните обосновават извода, че ситуацията в страната е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, като е налице възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на М. А. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 14150 от 24.04.2025 г. е отхвърлена жалбата на М. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение 12767 от 06.12.2024 г., издадено от председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е приел, че в случая не са налице основанията за отмяна на процесния акт, тъй като е издадено от компетентния за това административен орган председателят на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предложение второ ЗУБ разполага с правомощие да отказва международна закрила в Република България, както и същото отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. При извършената служебна проверка съдът е констатирал, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на основните оплаквания на кандидата за незаконосъобразно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, първоинстанционният съд се е произнесъл по всяко от възраженията на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни, като се е аргументирал с това, че издателят на процесният отказ правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Взета е предвид и постоянната съдебна практика, според която наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. Решаващият състав се е позовал на протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а ЗУБ и на представените с административната преписка справки на ДАБ за обстановката в държавата по произход на кандидат, които към момента на постановяване на отказа не дават основание да се изведе обоснован извод за приложимост спрямо жалбоподателя на чл. 8 ЗУБ. Съдът е взел предвид и информацията за общото обществено-политическо положение в Сирия след края на управлението на досегашния президент Б. А. и представената в хода на съдебното производство справка с вх. МД 02-159 от 14.03.2025 г., съдържаща информация за завръщане на множество сирийци обратно на територията на тази страна, както и възможностите за вътрешно разселване. По отношение на претенцията на кандидата за получаване от него на хуманитарен статут, първостепенният съд е счел за правилна преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, като в съдебното решение са изложени пространни мотиви относно неприложимостта към конкретния случай на всяка от хипотезите, регламентирани в нормите на чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд е преценил като правилен и съответен на събраните по делото доказателства изводът на административния орган, че след като кандидатът за статут е пребивавал в трета държава, различна от държавата му по произход, тя представлява трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. В тази връзка е съобразил разказаната бежанска история и приетата по делото справка от 14.01.2025 г., и е преценил, че в Турция жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход, включително защото по време на дългогодишното си пребиваване там не е бил принуждаван да се завръща в Сирия, ползвал се е с временна закрила и семейството му е устроено в тази страна. Съдът е счел, че въз основа на всички изследвани обстоятелства се установява, че целта на влизане на сирийския гражданин в Република Българи е не да търси закрила, а да използва страната за преминаване и миграция към трета държава в Западна Европа. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и доводите на страните, АССГ е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че от проведеното интервю с кандидата, обективирано в протокол с peг. УП 22541 от 07.06.2024 г., е видно, че същият е напуснал Сирия на 28.08.2014 г., заедно с брат си М., който го придружавал, защото бил ранен от снайперист при напускане на джамия в [населено място]. Впоследствие бил откаран в болницата гр. Антакия, област Хатай, Турция, а в Турция останал 1 година и 6 месеца, за да се лекува. Чужденецът е разказал, че се е прибрал в Сирия, като стигнал до гр. Атма, след което отново се върнал в Турция, в гр. Рейхания; през 2015 г. - 2016 г. се преместил се в гр. Искендерун и живял там до 28.08.2023 г. В Турция се е оженил, там са родени децата му, които и към настоящия момент живеят в гр. Хатай. На 19.09.2023 г. чуждият гражданин е влязъл нелегално в България пеша, с група и с трафикант, при което бил задържан и настанен в СДВНЧ Бусманци. Едва след това е подал молба за международна закрила, като междувременно самоволно е напуснал СДВНЧ, напуснал България нелегално и преминал през Сърбия, Унгария и Австрия, стигайки до Германия. Пред немските власти подал молба за закрила, която му бил отказана и бил върнат в България за продължаване на вече инициираната процедура по предоставяне на статут. Сирийският гражданин е посочил, че в Турция и България използва различни имена. Дезертирал е от сирийската армия заедно с брат си А., който е бил осъден на тригодишен затвор. Връщането му в Сирия би довело до осъждане и вероятна смъртна присъда поради службата в армията и престоя в Турция. Опитът му да се върне в гр. Хомс през 2016 г. останал безуспешен, заради обвиненията срещу него и опасността за живота му. Жалбоподателят е разказал, напуснал е държавата по произход заради войната; че бил е артилерист в 120 Артилерия; не е имал проблеми с етническата или религиозната си принадлежност; не е имал конфликт с официалната власт в страната си; не е участвал в политически партии, лично не е заплашван и не му е оказвано насилие. Решаващият съдебен състав е съпоставил дадените лично от кандидата обяснения, с приетите като доказателства и неоспорени от страните по делото справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия и от тях е извел верен извод за липса на законови основания за получаване от страна на жалбоподателя на поискания бежански статут. Касационният съдебен състав споделя становището на АССГ относно неотносимостта спрямо оспорващото лице на нормативните текстове на чл. 8 ЗУБ. В мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че бежанската история на чуждия гражданин съдържа множество вътрешни противоречия, касаещи издадената му смъртна присъда за дезертьорство и задържането на брат му А. също за дезертьорство, както и твърденията, че двамата са живели необезпокоявано в различни райони на страната /молителят две години до 28.08.2014 г. в [населено място], общ. Алхули, обл. Хомс със семейството си, който район е контролиран от режима на Б. А., а брат му в гр. Дамаск, който е контролиран от редовната власт/. Обосновани са изводите на първостепенният съд, че от една страна молителят не представя доказателства за в подкрепа на твърденията за осъждане на смърт, като дезертьор, а от друга не са изпълнени изискванията на § 167 и § 168 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН през 1992 г. /Наръчника/. Освен това съдът обективно е анализирал представените по делото справки, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ /приобщените към административната преписка, както и справката с вх. МД-02-159 от 14.03.2025 г., въз основа на които е извел обосновано заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена негативна промяна в обществено - политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите й, във връзка с приложението спрямо кандидата на чл. 8 ЗУБ. Ето защо е законосъобразно становището на първостепенния съд, че към момента на постановяване на оспорения съдебен акт не са налице формулираните от законодателя предпоставки да се приеме, че в държавата по произход на касатора са започнали преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, доколкото информацията от множество информационни източници не сочи към датата на произнасяне от съда на обжалваното решение да са установени масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. По тези съображения първоинстанционният съд правилно е преценил, че в случая жалбоподателят не следва да се ползва от възможността за защита, регламентирана в нормата на чл. 8 ЗУБ. В касационната жалба се оспорват изводите на решаващия състав от АСССГ относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 9 ЗУБ. Тричленният състав на Върховния административен съд не споделя тезата на касатора за допуснати нарушения и противоречия с материалноправните норми на визирания текст. Касационният съдебен състав възприема становището на първостепенния съд за липса на законово основание за предоставяне на жалбоподателя на претендирания от него хуманитарен статут. Правилно е преценено, че формираните от издателя на процесния административен акт съображения за обосновани, тъй като те са съобразени с изложената пред него конкретна бежанска история, която задълбочено е коментирана с оглед реалната обстановка в Сирия като цяло и с тази в провинцията, в която е живял кандидатът, като е отчетено неговото лично положение, относимо към дата на постановяване на атакувания отказ за предоставяне на хуманитарен статут. По отношение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, точно е установено, че не е спорно обстоятелството, че самият кандидат не твърди в държавата му по произход същият да е бил лично изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т. 1 и т. 2 от горепосочената разпоредба. В мотивите на оспореното съдебно решение са изложени правилни мотиви, относно липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, според който текст хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, понеже може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . В случая, както ответникът, така и решаващият съдебен състав, са изследвали детайлно представената от кандидата бежанска история, поради което правните заключения на съда са в съответствие с Решение от 17. 02.2009 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело C-465/2007, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д от същата директива. Според визираното решение, член 15, буква "в" от Директивата, във връзка с член 2, буква "д" от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Следва да се отчете фактът, че с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от тази Директива е преповторен изцяло в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение. В случая обосновано е преценено, че хипотезите, посочени в горепосоченото решение на СЕС не са налице спрямо жалбоподателя, защото, изложената от кандидата пред ответника бежанска история за неговото лично положение, разгледана в съвкупност с останалите приети писмени доказателства, не водят до заключение, че към понастоящем на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че кандидатът, върнат в тази държава, в съответната провинция, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В конкретната хипотеза първостепенният съд е обсъдил подробно постъпилата по делото актуална справка от 14.03.2025 г. за обществено-политическата обстановка в Сирийската арабска република, според която се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия, като е отчетена информацията за влиянието на международни организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Въз основа на тази информация решаващият състав е извел законосъобразно заключение, че в случая не е налице обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, тъй като за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по този ред безогледното насилие в държавата по произход следва да е изключително, каквото всъщност не е установено, а досежно конкретния кандидат не са констатирани сериозни и потвърдени данни да се приеме, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, същият ще е изправен пред реален риск да стане обект на насилие, с оглед на което завръщането му в Сирия би било законно, физически достъпно, релевантно и разумно и там същият би могъл да се адаптира отново в обществото. При извършения задълбочен фактически и правен анализ, решаващият съдебен състав обосновано е счел, че към датата на произнасяне на обжалваното решение в държавата по произход не е налице ситуация на изключително безогледно насилие, доколкото от постъпилите данни от достоверни източници не може да се извлече заключение, че в Сирия и в частност в региона, в който е живял жалбоподателят, към настоящия момент не съществува висок риск за молителя. На последно място е съобразено обстоятелството, че касаторът е живял в Турция над 8 години, имал е разрешение за пребиваване /кимлик/ и единствената причина временната му закрила да не бъде продължена е липсата на предприети от негова страна действия за издаването на нов, тъй като е трябвало да даде пръстови отпечатъци и да се яви на интервю. Освен това, в хода на проведеното интервю изрично е заявил, че двете му деца /на [възраст] години/ живеят в гр. Хатай, Турция. Изложеното дава основание Турция да се приеме като трета сигурна страна по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ за касационния жалбоподател, включително при съобразяване на данните в представената по делото справка с вх. МД-02-21 от 14.01.2025 г. При тези установени данни решаващият състав на АССГ правилно е тълкувал разпоредбите, включени в чл. 9 ЗУТ, въз основа на които е формирал верен извод за липса на основание за прилагане спрямо жалбоподателя на тези текстове и получаване от него на претендирания хуманитарен статут. В хода на касационното производство правните заключения на първостепенния съд не са опровергани, а същите са потвърдени изцяло от приетите като доказателства справки справка за актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 18.07.2025 г. с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г. с вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г. Ответникът е представил и справка с вх. МД-02-426 от 05.08.2025 г., според която за бежанците от Сирия турската държава прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на законен престой, както и известно ниво на достъп до основни права и услуга. Статутът на временна закрила се придобива на групова основа и е достъпен както за сирийски граждани, така и за палестинци без гражданство с произход от Сирия. Генерална дирекция Управление на миграцията /DGMM/ е отговорният орган за регистрацията и решенията за статут в обхвата на режима за временна закрила, който се основава на член, 91 от LFIP и на Регламента за временната закрила /TPR/ от 22 октомври 2014 година. Този статут се прекратява за конкретно ползващо се от него лице, когато той или тя: а/ напусне Турция доброволно; б/ползва се от закрилата на трета страна; в/ бъде приет в трета страна по хуманитарни причини или по програма за презаселване. Обичайно е бежанците да пътуват обратно в Сирия по административни причини, например за подновяване на паспорт и след това да се върнат в Турция. Според т. 86 от Решение на СЕС от 1 август 2025 година по съединени дела C-758/24 Alace и C-759/24 Canpelli ефективността на съдебния контрол за спазването на материалноправните условия, посочени в приложение I към Директива 2013/32, обаче предполага възможността сезираният съд да има достъп до източниците на информация, въз основа на които компетентният национален орган е определил съответната трета страна като сигурна страна на произход. Изискването за ефективност предполага също така посоченият съд да може да провери дали определянето е в съответствие с изложените в приложение I към посочената директива материалноправни условия, като вземе предвид друга информация, която евентуално сам е събрал независимо дали тя произхожда от публични източници или от източници, които той е поискал от една от страните по спора да му представят - при условие че, от една страна, той се е уверил в надеждността на тази информация и че от друга страна, съгласно принципа на състезателност тези страни са имали възможност да представят становищата си по информацията /т. 86 от решението/. Тези изисквания са изпълнени на поради обстоятелството, че в справката относно Турция, чрез препратки под линия се цитират източниците на информация, въз основа на които компетентният административен орган е приел, че тази страна изпълнява изискванията на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Пред настоящата касационна инстанция е представено и Решение 247 от 3 април 2024 г. на Министерски съвет за приемане на списък на сигурни страни на произход и на списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила, според което Турция се явява трета сигурна страна за търсещите закрила в Югоизточна Европа. Списъците се съставят и обновяват въз основа на информация, предоставена от други държави членки на Европейския съюз, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Върховния комисар на ООН за бежанците, Съвета на Европа и други международни организации. При оценката на дадена страна като сигурна се взема под внимание дали тя предоставя адекватна защита срещу преследване и нечовешко или унизително отношение, като се анализират законовите разпоредби в страната и тяхното практическо прилагане. По този начин РМС 247/2024 г. осигурява регламентация и съответствие с международните и европейски стандарти за определяне на това кои държави могат да се считат за сигурни, с цел ефективно и справедливо прилагане на процедурите за международна закрила в България. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че съдът е следвало да се позове не само на представените от ДАБ справки, който подход противоречи на методологията за Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището /EUAA/. Представените справки са изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход/ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Не се констатира и нарушаване на принципа забрана за връщане /non-refoulement/, защото административният орган и съдът са взели предвид всички релевантни факти и справки за актуалното състояние на сигурността в държавата на произход, включително са преценили обективно, че твърдените от кандидата рискове не са релевантни за предоставянето на международна закрила. Не се констатира пропуск в задължителната оценка на риска и спазване на забраната за връщане, а касационното оплакването се основава на неоправданото искане за допълнително аргументиране по въпрос, който вече е бил изчерпателно разгледан и анализиран. От страна на касационния жалбоподател са ангажирани доказателства за актуалната информация относно обстановката в Сирия, съдържаща се на интернет страницата на АЕСУ, в позицията на Върховни комисар на ООН за бежанците и Доклада за положението с човешките права на Сирийски комитет по правата на човека. Тези документи са принципно допустимо доказателствено средство /така според т. 86 от решение по съединени дела C-758/24 и C-759/24/, но представените от ответника справки са актуални, за разлика от приложените към касационната жалба /по аргумент от чл. 31, § 4, б. а от Директива 2013/32/ЕС/ и следва да бъдат кредитирани изцяло. Що се отнася до довода относно приложението на Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-2858/12, настоящата касационна инстанция намира за нужно да отбележи, че след като административният орган вече е преценил липсата на опасност от сериозна и индивидуална заплаха според текста на постановеното решение по дело C-465/07, цитираното от касатора решение е ирелевантно, защото то засяга основно въпроса за квалификацията на конфликта като въоръжен и не променя логиката на тълкуване дали за конкретния молител има реален риск от тежки посегателства. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите както на административния орган, така и на съда, че М. А. А. е мигрант, а не бежанец, защото още в административното производство е заявил, че неговата крайна цел е Германия, където легално пребивават братята на съпругата му. Именно от там е бил върнат, за да бъде продължено производството пред ДАБ. Изложеното ясно показва, че целта на влизането му в Република България не е получаване на международна закрила в тази държава, а използването ѝ като транзитен пункт за миграция към друга страна на ЕС по лични и икономически причини. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че няма основание за уважаване претенцията на касатора за връщане преписката на ДАБ за ново произнасяне, тъй като обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,