Решение № 96 от 15.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 199/2012 г.

Решение № 96 от 15.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 199/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 423, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият Ф. Т., чрез защитника му - адв. С. И. от П. АК, за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 35 от 18.03.2008 г. постановена по НОХД № 1600/2007 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна. В искането поддържано и в съдебно заседание, се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неучастие на осъденото лице в проведеното наказателно производство. Претендира се за отмяна на постановената присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане по отношение на осъдения Т., от стадия на досъдебното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, съдебния акт чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК срок. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 35 от 18.03.2008 г. постановена по НОХД № 1600/2007 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, осъденият Ф. Т., албански гражданин, бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от осем години и "глоба" в размер на 25 000 лева. Видно от материалите по делото, както съдебното производство по НОХД № 1600/2007 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, така и досъдебното производство, са протекли в отсъствие на осъденото лице, като е било прието, че същото пребивава извън територията на РБългария. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК в редакцията изменена с ДВ бр. 93/2011 г., искане за възобновяване поради неучастие на осъденото лице следва да бъде уважено, освен ако осъдения след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В настоящият случай, липсва присъствено привличане на осъденият Т. като обвиняем и не е налице хипотезата на изр. 2-ро на чл. 423 от НПК, като основания да се откаже възобновяване поради укриване извън страната. Поради това ВКС намира, че искането на осъденото лице следва да бъде уважено заради задочното му осъждане и осъдителната присъда бъде отменена, като бъде възобновено наказателното производство от фазата на досъдебното производство, съгласно чл. 425, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК, ВКС се занима с мярката за неотклонение на осъдения Ф. Т., която с оглед данните по делото, пребиваването на лицето извън страната, реалната опасност същия както да се укрие, така и да извърши престъпление, следва да бъде най - тежката по вид, а именно - "задържане под стража". По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на задочно осъдения Ф. Т., депозирано чрез защитника му - адв. С. И. от П., за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 35 от 18.03. 2008 г. постановена по НОХД № 1600/2007 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, за основателно, поради и което същото следва да бъде уважено и отменен постановения съдебния акт, като делото бъде върнато за ново разглеждане на Окръжна прокуратура - гр. Варна. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и чл. 423, ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение