Решение № 4547 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16888/2013 г.

Решение № 4547 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16888/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Диана Владова Грънчарова и Любомир Петров Грънчаров, двамата от гр. София, срещу решение № 5638/23.08.2013 г., постановено по адм. д. № 10570/2012 г. на Административен съд - гр. София-град, в частта му, с която е отменена заповедта на директора на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и делото е върнато за ново произнасяне, като в тях се развиват оплаквания за нарушения на процесуалния и материален закон. Иска се решението в обжалваната му част да се отмени и се отхвърли жалбата на Калия Яворова Калъчева срещу оспорената от нея заповед в отменената й част. Производството по делото е образувано и по касационна жалба на Калия Яворова Калъчева срещу същото решение на Административен съд - София-град, в частта му, с кято е отхвърлена жалбата й срещу заповедта на директора на Агенция по геодезия, картография и кадастър, като се развиват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Иска се да се отмени в обжалваната му част с произтичащите от това последици. Ответниците, изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, и СО - отдел "Общинска собственост" не са изразили становища по касационните жалби. Диана Владова Грънчарова и Любомир Петров Грънчаров оспорват касационната жалба на Калия Яворова Калъчева, а последната оспорва подадената от тях жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че жалбата на Диана Владова Грънчарова и Любомир Петров Грънчаров е основателна, а тази на Калия Яворова Калъчева - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Калия Яворова Калъчева Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралните карта и кадастралните регистри за район "Студентски", Столична община, област София, в частта й касаеща границата между имоти с идентификатори 68134.1602.1597 и 68134.1602.1594 и върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. В останалата част отхвърлил жалбата на Калъчева касаеща границите на имот с идентификатор 68134.1602.1597 с имоти 68134.1602.6132, /улица/ и 68134.1602.6177 /улица/. За да постанови решението съдът е приел, че при одобряването на кадастралната карта и регистри за границата между имоти 68134.1602.1597 и 68134.1602.1594 са нарушени материалноправни норми като административният орган не се е съобразил с намиращата се на място ограда, която следва да се прецени дали съответствува на документа за собственост на жалбоподателката, като приел, че това е нарушение на чл. 14, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /наричана по-долу наредбата/. В останалата част на оспорената заповед приел, че е издадена в съответствие на материалноправните разпоредби и че е законосъобразна и отхвърлил жалбата. По касационната жалба на Диана Владова Грънчарова и Любомир Петров Грънчаров: Жалбата е основателна. С решението е отменена заповедта на административния орган касаеща границата между имота на жалбоподателката Калъчева и касационните жалбоподатели, като първоинстан. ционния съд е приел, че при одобряването на същата е нарушен първият предвиден приоритет по чл. 14, ал. 1, т. 1 от наредбата, като приел, че съществуващата нетрайна граница представляваща ограда, е обозначаване на границите на имота по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, който правен извод противоречи на същия текст. Съгласно чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗКИР, собственикът е длъжен да означи на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота си, като в случая съществуващата телена мрежа, като ограда, не е регламентиран знак по смисъла на тази разпоредба, представлява нетрайно материализирана граница съгласно т. 2.5 от приложение № 1 към наредбата. Съгласно чл. 14, ал. 3 от наредбата изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър одобрява образците на тези знаци за означаване границите на поземлените имоти, а освен това е предвиден ред за поставянето на знаците и съставянето на протокол за това съгласно чл. 39 от наредбата, което в конкретния случай не е извършено от Калъчева. От заключението на вещото лице, както и видно от представените по делото скици и комбинирани скици, безспорно се установява, че границата между посочените имоти по одобрената кадастрална карта съвпада с кадастралната граница на действуващия кадастрален план към момента на одобряването й, който план по отношение на имота на Калъчена е нанесен със влязла в сила Заповед № РД-50-01-21-21.02.1995 г. По кадастралната граница нанесена с тази заповед минава и регулационната при урегулирането на имота като парцел III 1597, кв. 38 по плана на гр. София със Заповед № РД-09-50-14/18.01.2000 г. В тази връзка неотносимо за спора е обстоятелството, установено от вещото лице, че при нанасянето на имота в кадастралния план през 1995 г. границите са изместени, тъй като заповедта не е обжалвана, влязла е в сила, имотът е нанесен в кадастралния план съгласно същата заповед и той е действуващ по начина на нанасянето на имота в него към момента на одобряването на кадастралната карта. С оглед на това в съответствие на материалния закон - чл. 14, т. 3 и 4 от наредбата, оспорената кадастрална граница е прокарана по действуваща кадастрална и регулационна граници, които се припокриват, поради което административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Като е приел обратното съдът е постановил необосновано решение, което е и в несъответствие на материалния закон, касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. В обжалваната част от Диана Грънчарова и Любомир Грънчаров, решението следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което жалбата на Калъчева се отхвърли като неоснователна и недоказана. На тези жалбоподатели следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции, които са поискани своевременно и са доказани в размер общо на 1050 лв, от които за първата инстанция - 250 лв възнаграждение за адвокатска защита /л. 100 за платена тази сума/ и 810 лв възнаграждение за адвокатска защита пред касационната инстанция /л. 99/, съгласно приложения списък и съответните документи. По касационната жалба на Калия Калъчева: Решението в отхвърлителната му част е правилно. Жалбоподателката е претендирала за неправилно прокарване на границите в северозападна и югоизточна посока, като е твърдяла, че по този начин неправилно е нанесен имота й с идентификатор 68134.1602.1597 в кадастралната карта по местоположение и площ. От заключението на вещото лице е установено, че тези граници са прокарани по регулационните на парцел III-1597, както и че част от имота й в северозападна посока с площ от 27 кв. м. попада в улица, а 5 кв. м. попадат също в улична регулация в югоизточна посока. От материалните по делото се установява, че частта от 27 кв. м., попада в реализирана улица, наименована ул. "Въртопо", от което следва, че регулацията е приложена към момента на одобряване на кадастралната карта. С оглед на това в съответствие на материалния закон административният орган е одобрил тази граница по регулационната, тъй като по същество кадастралната, с реализирането на улицата, престава да съществува. По отношение на претендираните 5 кв. м. жалбоподателката не е установила пред първоинстанционния съд от една страна, че уличната регулация не е реализирана, т. е. че не е приложена уличната регулация, а от друга, че те са извън, по-големи, допустимите грешки по наредбата. С оглед изложеното постановеното решение е обосновано и не противоречи на материалния закон, поради което в тази му част не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1, чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143 АПК